Макавеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гравюра от 1815 г., представяща Библейските събития по въстанието на Макавеите

Макавеите, срещани още и като Макабеи (на иврит: מכבי, макаби — «чук»), в буквален превод на български Чуковете), са 5-ма братя от Модин (дн. Модин-Макаби-Реут) начело с Юда Макавей, които оглавяват въстанието (167 г. пр.н.е. - 160 пр.н.е.) срещу управляващата Сирийска династия на Селевкидите, която прокарва политика на елинизация на Юдея.[1]

Въстание на Макавеите[редактиране | edit source]

В 165 г. пр.н.е. въстанието избухва в Юдея. Бунтовниците целят да отхвърлят чуждата власт и да освободят Втория храм, като възстановят службата на еврейския Бог Яхве в него. Това събитие от еврейската история завършило успешно се отбелязва като празник - Ханука (на иврит חנוכה, «освещаване» /на Храма/).

Като конкретен повод за избухване на въстанието служи постъпката на Антиох IV Епифан, гръцко-сирийски цар от Селевкидската династия, който решава да "инспектира" Втория храм, провокирайки по този начин еврейските религиозни чувства и привързаност към юдаизма. Петимата братя Макавеи ръководители на въстанието, слагат началото на следващата управляваща Юдея династия, тази на Хасмонеите, към чийто род принадлежат. Хасмонейската династия управлява Юдея почти 120 години след това историческо събитие в еврейската история (от 152 г. пр.н.е. до 37 г. пр.н.е.), когато е заменена под диктовката на Древен Рим от Ирод Велики, който слага началото на следващата управлявала Юдея династия - Иродската.

След "оскверняването" на Светая Светих от Помпей Велики, римляните постепенно завладяват Юдея и я обръщат в римска провинция Юдея. Тези исторически събития от 1 век пр.н.е. трасират историята с Исус Христос разиграла се в началото на нашата ера по тези места, а малко по-късно с еврейското въстание се слага началото на въоръжения бунт срещу римската власт в Юдея. Въстанието прераснало във война завършва неуспешно и довежда до сриването на Ерусалим и опожаряването на Храма, последвало от най-величествения римски триумф в историята през 71 г. със секвестиция на богатствата от Втория храм. През 73 г. X Железен легион с цената на големи жертви превзема последното гнездо на Еврейска съпротива от в Юдейската пустиня - Масада. По-малко от 70 години по-късно, Евреите отново се изправят срещу Рим и му нанасят значителни загуби по време на Войната на Бар Кохба, през която няколко цели римски легиона биват напълно унищожени от по-малобройни Еврейски войски.

Отражение на въстанието[редактиране | edit source]

Въстанието на Макавеите е вдъхновило в ново време много творци. Още от началото на 18 век (1722 г.) е пресъздавано в редица драми и трагедии. След Втората световна война излиза поемата на Маргарита Алигер "Вашата победа", посветена на хилядите потомци на Макавеите и смели евреи, които воюват по фронтовете срещу Оста.

Два епизода от историята на Макавеите са изобразени в гравюри от Гюстав Доре. Австрийския художник Йехуда Епщайн изобразява в картина сцената с началото на бунта Макавеите. Макавеите са възпроизведени в сцена с героично изображение в скулптура на Борис Шатц.

През 1875 г. в Берлин е премиерата на операта на Антон Рубинщайн "Макавеи" (от 1874, либретото е на Соломон Мозентал въз основа на драмата на Ото Лудвиг). Непосредствено след постановката, която е силно полемизирана сред столичното берлинско общество, през 1878 г. излиза изследването "Въведение в историята на Израел" от теолога Юлиус Велхаузен. Темата е имплицитно засегната и във философията на Ницше.

През 2007 г. започват снимките на най-новия филм в стил уестърн на Мел Гибсън, интерпретиращ въстанието на Макавеите.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.jewishvirtuallibrary.org/jsource/History/Maccabees.html Jewish Virtual Library

Вижте също[редактиране | edit source]

Времеви показател на Макавеите в историята на юдаизма
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маккавеи“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.