Амораи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
не бива да се бъркат или смесват с амореите - древносемитска народност

Амораите (на иврит: אָמוֹרָאִים, амораим; ед. число — амора, букв. на арамейскиговорещ/и, произнасящ/и) са законоучители след окончателното оформяне на Мишната (200 г.), и същевременно духовни лидери на Еврейския народ в периода до завършването на Талмуда в Палестина през 4 век и Вавилон, Сасанидска Персия (5 век).

Амораите полагат началото на талмудиското учение. Те ръководят Евреите в периода когато окончателно се разделят пътищата между Юдаизма и християнството - виж и антиюдаизъм. Преследванията на Юдаизма в Римската империя и Византия след Юлиан Отстъпник достига своя пик в периода на Амораите във времето между управлението на императорите Теодосий II и Юстиниан Велики. По това време във Фарс, някогашната империя на Ахеменидите е възстановена помпозно от Сасанидите. Сасанидите оказват посредством световния Юдейски център по това време Вавилон, логистична подкрепа за Евреите в Римската империя с цел подкопаване устоите на своя основен външнополитически и геополитически съперник отзапад.

Амораите са разяснители на учението на Танаите. Юстиниан Велики забранил тълкуването на корпус юрис цивилис с цел да не се повтаря "грешката от юдейската тълкувателна практика" на Тората (Мойсеевия закон) и съответно "изврати римския закон".

По времето на Амораите се съставя Гемара - анализ на Мишната. Талмудът наброява 1932-а амораи.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]


Времеви показател на амораите в историята на юдаизма