Староарамейски език
| Староарамейски език ארמית ,ܐܪܡܝܐ |
|
| Страна | Иран, Ирак, Турция |
|---|---|
| Брой говорещи | 2 200 000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Афро-азиатски СемитскиЗападносемитскиЦентралносемитскиСеверозападни семитскиАрамейскиИзточноарамейскиЦентралноарамейскиСевероизточни арамейски Еврейски вавилонски арамейски |
|
| Официално положение | |
| Официален в | --- |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | няма |
| ISO 639-2 | няма |
| ISO 639-3 | tmr |
Староарамейският език е семитски език, използван за написване на редица библейски книги и е основният език на Талмуда. Смята се, че Исус Христос е говорил на някой от диалектите на староарамейския. Първоначално староарамейският е езикът на арамейците, семитска народност, заселила се в Плодородния полумесец около 12 век пр.н.е. С времето той се разпространява сред останалите народи в региона и към 7 век пр.н.е. служи за лингва франка на Близкия Изток. С включването на тези територии в Персийската империя, староарамейският става един от официалните езици в персийската администрация.
От него произлизат сирийският език, който ползва сирийска азбука, днес на него говорят някои от близкоизточните народи и конфесии като асирийци, несториани, яковити, а също така има и самарянско наречие представляващо видоизменен арамейски диалект, примесен силно с юдаизми.
