Второ робско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Второ робско въстание
Конфликт: Въстания на робите в Древен Рим
Период 104100 пр.н.е.
Място Сицилия
Резултат Римска победа
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска република 4168 - Milano - Antiquarium - Replica elmo gladiatore - Foto Giovanni Dall'Orto - 14-July-2007 - 1.jpg Роби от Сицилия
Командири
Маний Аквилий Салвий
Атенион

Второто робско въстание е неуспешен бунт на роби срещу Римската република. Бунтът избухва на о-в Сицилия и продължава от 104 до 100 пр.н.е.

По време на войната срещу кимврите в Цизалпийска Галия, консулът Гай Марий се опитва да събере достатъчно големи сили, които да участват във войната срещу варварите. Когато Марий иска помощ от царя на ВитинияНикомед III, монархът отказва да изпрати подкрепление под предлог, че римските събирачи на такси – публиканите[1] са поробили тези, които са в състояние да платят за събирането на военна сила и Никомед не е в състояние да финансира исканите от Рим подкрепления. След отказа Марий обявява с декрет, че поробените съюзници от Витиния служещи в Сицилия трябва да бъдат освободени.

Около 800 роби са освободени в Сицилия, което води до бягството на много други роби търсещи свободата си. Въстанието избухва, когато на губернатора на провинцията е наредено да върне обратно на собствениците им опитващите се да спечелят свободата си роби. Роб на име Салвий тръгва по стъпките на Евн (водач на Първото робско въстание) — като започва въоръжена съпротива против римляните и става водач на въстанието. Салвий приема името Трифон, като царя на елинистичното селевкидско царство Диодот Трифон.

Робите нарастват до значителна сила — 20,000 човека пехота и 2,000 човека кавалерия и се присъединяват към киликиеца Атенион и неговите хора в западната част на Сицилия. Бунтът е смазан с големи усилия и с цената на много човешки животи, от римският консул Маний Аквилий.

Това второ въстание на робите в Сицилия и част от поредицата бунтове на роби, мотивирани от злоупотребите и жестокото третиране, на които робите са подложени в Сицилия и Италия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „публични доставчици“ - често са снабдители за римските легиони и армията, отговарят за събирането на пристанищни мита и ръководят обществени строителни проекти. В допълнение извършват и събирането на такси за Републиката, получават договори (от Сената) за събиране на различни такси, като наддават за тях

Литература[редактиране | edit source]

  • Shaw, Brent (2001). Spartacus and the Slave Wars: a brief history with documents; стр. 107-129 – google books