Мутинска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мутинска война
Mutinan taistelu.svg
Период 21 Април, 43 пр.н.е.
Място Мутина, Северна Италия
Резултат Републиканска победа
Воюващи страни
Vexilloid of the Roman Empire.svg Римска Република Vexilloid of the Roman Empire.svg Силите на Марк Антоний
Командири
Авъл Хирций
Панса
Октавиан
Марк Антоний

Мутинска война се наричат военните действия през април 43 пр.н.е. в района на Мутина (днес Модена) между Марк Антоний и Октавиан Август, като представители съответно на републиканците и цезарианците в Римската република. Антоний обсажда Децим Брут в Мутина, но Октавиан успява да снеме обсадата. По време на схватките загиват двамата консули от тази година - Хирций и Панса. Октавиан обаче не успява да стане консул. През същата година е направен Втория триумвират, в който участват Октавиан, Антоний и Емилий Лепид.

Подготовка[редактиране | edit source]

Около година след убийството на Юлий Цезар, преговорите между Римският сенат и Марк Антоний се провалят. Антоний събира легионите си и тръгва на война срещу един от убийците на Цезар – Децим Брут, който е управител на Цизалпийска Галия.

Марк Антоний обсажда Брут в района на Мутина (днес Модена), на юг от река По при Виа Емилия. Панса е изпратен на север от Рим за да се присъедини към Хирций и Октавиан с цел да осигурят помощ на Брут. На 14 Април, Антоний тръгва със своята преторианска кохорта, II и XXXV легиони, лековъоръжени части и голяма кавалерия да отреже пътя на Панса преди той да е достигнал до сенатските войски. Антоний предполага, че Панса има само 4 легиона от новобранци, но предишната нощ Хирций изпраща легион и преторианската кохорта на Октавиан като подкрепление на Панса. Легионите на Антоний и на Панса се сблъскват при селото Форум Галорум (Forum Gallorum). В последвалата битка при селото силите на Панса са разгромени, а самият той е смъртно ранен. Въпреки това, вместо да спечели решителна победа Антоний е принуден да се оттегли, когато подкрепленията под командването на Хирций се сблъскват с неговите уморени войски.

Битката[редактиране | edit source]

Шест дни след битката при Галорум, двете армии се срещат отново близо до Мутина. Силите на Октавиан се присъединяват към тези на консула Хирций. Антоний е победен отново но самият Хирций е убит, оставяйки армията и републиката без водач. Хирций е убит по време на нападение над лагера на Антоний. Октавиан намира тялото му и според Светоний: “ В разгара на битката, когато носителят на щандарта – орел, на неговият легион бил тежко ранен, той (Октавиан) взел орела и го носил за известно време.” Сега с помощта на пропреторският империум, Октавиан поема управлението на армията на мъртвия консул.

Последици[редактиране | edit source]

По същество Мутина е мястото, където Октавиан се превръща от младеж без власт, в равен на Антоний. Скоро след битката е постигнато примирие между Антоний и Октавиан в Болоня, което в крайна сметка води до сключването на Втория триумвират между Марк Емилий Лепид, Октавиан и Марк Антоний. Те оставят на страна различията си и обвиняват сенаторите замесени в убийството на Цезар докато упражняват “тройна диктатура”. В крайна сметка години по-късно борбата за власт ще доведе до победа на Октавиан над Антоний и Клеопатра при Акциум през 31 пр.н.е. и установяване формата на принципат, но събитията в Мутина за първи път показват Октавиан като сила с която другите трябва да се съобразяват. Без тази победа, Октавиан може би никога нямаше да спечели уважението и да бъде признат като наследник на Цезар.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battle of Mutina“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.