Принципат

Древен Рим Тази статия е част от сериите за Древен Рим.
Периоди
Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат Западна империя	Доминат Източна империя

Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат	Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конницата	Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викарий Vigintisexviri Ликтор	Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии	Римско право Римско гражданство Imperium
редактиране

Принципатът (на латински: Principat) е условен термин в историческата литература за обозначаване на установената форма на държавно управление в Древен Рим в периода на ранната Римска империя (27 пр.н.е. — 193 г. сл.н.е., до 284 г.). Създадена е от Октавиан Август, който получава от Сената почетната титла Август (Augustus) през 27 пр.н.е. Това е специфична форма на монархия, при която формално съществуват републикански учреждения, но владетелят има императорска власт, и се нарича принцепс (princeps). Той се счита за "пръв сред равни" (Primus inter pares) сред останалите сенатори. Времево обхваща периода от управлението на Юлиево-Клавдиевата династия, Първа Флавиева династия (Веспасиан, Тит, Домициан) и династията на Антонините.

Източници [редактиране]

Jochen Bleicken, Prinzipat und Dominat. Gedanken zur Periodisierung der römischen Kaiserzeit. Wiesbaden 1978.
Klaus Bringmann, Thomas Schäfer: Augustus und die Begründung des römischen Kaisertums. Berlin 2001
Dietmar Kienast, Augustus. Prinzeps und Monarch. 4. Auflage, Darmstadt 2009.