Веспасиан
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Тит Флавий Веспасиан (лат. Titus Flavius Vespasianus), известен в историята и само като Веспасиан е римски император през периода 22 юни 69 до 24 август 79 г., издигнат от VIII Августовски легион. Води римските войски в успешен поход за завладяване на Британия /42 г./. Известен е с това, че е започнал строителството на Колизеума и първия Олтар на мира в Рим.
Своята кариера той започнал на длъжността военен трибун в Тракия, а след това заемал длъжностите претор и квестор на град Кирена и провинция Киренайка, днес Либия. При Калигула бил градски едил, отговарящ за почистването на улиците на Рим, но си навлякъл гнева на императора, който заповядал да напълнят тогата му с отпадъци. По време на управлението на Клавдий, той бил легат в Германия и успешно воювал в Британия, за което получил званието консул, а след него и длъжността наместник в римската провинция Африка. По това време вече натрупал административен опит, но бил дотолкова обеднял че се принудил да търгува с мулета за да се прехранва, получавайки заради това прякора "мулетаря". Навлякъл си немилостта на Нерон, защото заспивал по време на неговите представления. Въпреки това когато в Юдея започнало въстание, Веспасиан бил изпратен да го потуши. Скоро започнало и въстанието на Галба, а Нерон се самоубил. Веспасиан го признал за император, но Отон скоро завзел трона, на свой ред сменен от Вителий. Разбирайки че, дунавската армия неохотно е признала властта на Вителий, а неговата собствена му е предана, Веспасиан решава да вземе императорския трон. На 1 юли 69 г. префектът на Египет обявява Веспасиан за император, а легионите в Илирия го подкрепят и настъпват към Италия. През октомври същата година, Вителий е убит в улично сражение.
Веспасиан предприел редица мерки за да укрепи разтърсената от кризата Римска империя. На първо място разширил властта на принцепса, но чрез закон. Макар да имал повече правомощия от своите предшественици той ги използвал умерено и предпочитал да не влиза в конфликти със Сената и аристокрацията, стремейки се да поддържа консенсус с цената на минимум наказания срещу своите опоненти. Малцинство от стария нобилитет съставлявало основната опозиция срещу управлението на владетеля, но то било безсилно на други действия освен словесни нападки.
След неколкократното плячкосване на Рим от войниците, Веспасиан се заел да засили тяхната дисциплина и строго наказвал проявите на своеволие, а в даренията и наградите към тях бил сравнително въздържан. Бунта на батавите и броженията в Галия били прекратени, а въстанието в Юдея било потушено с голяма жестокост.
Финансовото състояние на империята било лошо. Императорът използвал всякакви мерки, дори и незаконни, като продажбите на длъжности, за да напълни хазната, но те дали нужния резултат. За да увеличи попълненията в бюджета, Веспасиан силно увеличил данъците, като най-голям присмех заслужил с данъка за обществените тоалетни. Според легендата, синът му Тит Флавий изразил открито несъгласие с налагането на този данък, но в отговор Веспасиан взел шепа монети, пъхнал ги под носа на сина си и му каза "Не миришат, нали?" Оттук тръгва и станалия нарицателен израз. Говорело се че ползвал своите чиновници подобно на сюнгери: издигал най-алчните начело на богатите провинции, но след това ги осъждал и конфискувал заграбеното от тях.
В опожарения Рим започнали обширни строителни работи. Бил възстановен символа на държавата - Храмът на Юпитер на Капитолийския хълм и започнало строителството на Колизеума.
Веспасиан е баща на императорите Тит Флавий и Домициан които обявил за цезари и наследници. Умира от естествена смърт.
| Римски императори | ||
| Вителий (69 г.) | Веспасиан (69 г. — 79 г.) | Тит Флавий (79 г. — 81 г.) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
|
|||||
