Марк Юний Силан (консул 46 г.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Марк Юний Силан.

Марк Юний Силан Торкват (на латински: Marcus Junius Silanus Torquatus; * 14 г.; † 54 г. в Ахая) e политик и сенатор на Римската империя през 1 век сл.н.е.[1] Пра-правнук е на император Август.

Марк Силан принадлежи към клон Юний Силан на фамилията Юнии и е син на Марк Юний Силан Торкват (консул 19 г.) и Емилия Лепида, правнучка на Август.

Марк Силан е брат на Децим Юний Силан Торкват (консул 53 г.), Луций Юний Силан (претор 48 г. и годеник на Октавия), Юния Калвина и вероятно и на Юния Силана и Юния Лепида.

За това, че нищо не правел, Калигула го наричал "златната овца".

От 40 г. Марк Юний Силан е в колегията на арвалските братя.

По времето на Клавдий през цялата 46 г. Марк Юний Силан е консул заедно с Децим Валерий Азиатик (януари-февруари), след това със суфектконсулите Камерин Антисций Вет (1-14 март), Квинт Сулпиций Камерин (15 март-юни), Децим Лелий Балб (1 юли−авг./септ.) и накрая с Гай Терентий Тулий Гемин (септ./окт.−дек.).

През 54 г. Юний Силан e проконсул на провинция Азия. Същата година по нареждане на Агрипина Младша той е отровен от Публий Целер(ий) и Хелий. [2]

Марк Юний Силан е женен за Домиция Магна, дъщеря на Гней Домиций Афер и Корнелия Цина Магна. Юний и Домиция имат един син Луций Юний Силан Торкват (* 40 г.; † 65 г.), който расте при леля си Юния Лепида и нейния съпруг Гай Касий Лонгин и убит по нареждане на Нерон.[3]

Литература[редактиране | edit source]

  • NN. Hohl, RE, 19. Halbbd. (Stuttgart 1917) Sp. 1099f.; s.v. Iunius Nr. 176, M. Iunius Silanus.
  • Prosopographia Imperii Romani 4, Bd. 3 = PIR²(1966)I 833
  • Rudolf Hanslik, "18. M. I. Silanus", Der Kleine Pauly Bd. 2 (1979) Sp. 1560

Източници[редактиране | edit source]

  1. Плиний nat. hist. 7, 58: Divus Augustus in reliqua exemplorum raritate neptis suae nepotem vidit genitum quo excessit anno, M. Silanum, qui, cum Asiam obtineret post consulatum Neronis principis successione, veneno eius interemptus est
  2. Тацит, Ann. XIII 1.; XVI, 7, 8, 9.
  3. Тацит, Annalen, 15,52,2.