Фонтей Капитон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фонтей Капитон.

Гай Фонтей Капитон (Gaius Fonteius Capito; († есента 68 г. в Долна Германия) e политик и сенатор на Римската империя през 1 век от н.е. по времето на император Нерон.

През 67 г. Фонтей Капитон е консул заедно с Луций Юлий Руф. През март и април? суфектконсули стават Луций Аврелий Приск и Апий Аний Гал.

През 68 г. Фонтей Капитон става легат (legatus Augusti pro praetore) в Долна Германия и екзекутира батавския вожд Клавдий Павел, а брат му Гай Юлий Цивилис изпраща окован в Рим.[1].

След смъртта на Нерон обвиняват Фонтей Капитон в планове за заговор. [2]. През есента на 68 г. Фонтей Капитон e убит от легионските легати Фабий Валенс, Корнелий Аквин и Юлий Бурдон, комендант на германската флота (Classis Germanica).[3]. Новият император Галба одобрява действието. [4]. Самото убийство извършва центурионът Криспин, който по настояване на войниците следващата година е екзекутиран.

След Капитон управител на Долна Германия става в началото на декември 68 г. по-късният император Авъл Вителий. Дотогава постът е бил вакантен.[5].

Литература[редактиране | edit source]

  • Werner Eck, Die Statthalter der germanischen Provinzen vom 1.–3. Jahrhundert. Köln 1985, S. 129–131.
  • Emil Ritterling, Fasti des römischen Deutschland unter dem Prinzipat. Wien 1932, S. 53f.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тацит, Historien 4, 13.
  2. Тацит (Historien 1, 7); Дион Касий 54, 2
  3. Тацит, Historien 3, 62.
  4. Тацит, Historien 1, 58.
  5. Тацит, Historien 1, 9