Галба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Галба
6-ти император на Римската империя
Stockholm - Antikengalerie 4 - Büste Kaiser Galba.jpg
Скулптурен бюст на Галба
Лични данни
Управление 8 юни 6815 януари 69 г.
Пълно име Сервий Сулпиций Галба
Роден 24 декември 3 г. пр. Хр.
близо до Терачина
Починал 15 януари 69 (на 72 г.)
Рим
Предшественик Нерон
Наследник Отон
Семейство
Династия
Майка Мумия Ахаика
Брак Емилия Лепида
Галба в Общомедия

Сервий Сулпиций Галба (на латински: Servius Sulpicius Galba) е римски император от юни 68 г. до 15 януари 69 г. - близо половин година. Галба е първият, управлявал през Годината на четиримата императори.

Галба произхожда от знатната и прославена патрицианска фамилия на Сулпициите, наследник на значителни богатства и е влиятелен военачалник, приближен на императорския двор, въпреки че не е свързан роднински по никакъв начин с първите шестима цезари. Смятало се че още като дете притежава необходимите качества и заложби и както Август, така и Тиберий предвиждат неговите бъдещи успехи.

Избран за претор през 20 г., управител на провинцията Аквитания и консул през 33 г., Галба се радва на добра репутация в Галия, Германия, Африка и Испания заради военните си успехи, твърдостта и безпристрастността си. Той бил известен също така и със своята жестокост и безпощадност спрямо престъпниците. След смъртта на Калигула не се вслушва в съветите на близките си и отказва претендентството да застане начело на държавата, а служи вярно на Клавдий. През първата половина от управлението на Нерон не участва в политическия живот, докато през 61 г. императорът му поверява управлението на Тараконска Испания.

През пролетта на 68 г. след като узнава за намерението на Нерон да го убие, както и за въстанието на Юлий Виндекс в Галия, Галба се обявява против непопулярния император, но разгрома и самоубийството на Виндекс възвръщат нерешителността му. По-късно вестта, че Нимфидий Сабин (Nymphidius Sabinus), префектът на преторианците в Рим, се е обявил в негова подкрепа, отново му вдъхва решителност и начело на войските от Испания той тръгва към столицата. До този момент Галба се е обявил само за легат (емисар) на Сената и народа, но не и за император; след самоубийството на Нерон през юни 68 г., 71-годишният Галба получава титлата Цезар и влиза тържествено в Рим.

Принципат[редактиране | edit source]

С възкачването на Галба е сложен край на Юлиево-Клавдиевата династия, макар че голяма част от простолюдието съжалява за загубата на щедрия популист Нерон. Първоначално новият принцепс се радва на подкрепата на Сената, но решен на непопулярни мерки за да заздрави дисциплината и финансите, той никога не успява да спечели одобрение сред народа. Галба засяга интересите на градския плебс и лумпенпролетариите в Рим, като спира разходите за зрелища, и бързо настройва армията срещу себе си в резултат на своята стиснатост и строгост.

Още при възкачването си Галба обявил че няма навика да подкупва войниците за тяхната лоялност. Особено недоволни са преторианците — те не само не получават очакваните награди, но и са лишени от предишните си придобивки. В резултат префектът Нимфидий Сабин прави неуспешен опит да замени Галба като император през 68 г., но е разкрит и екзекутиран. Съсипан от старческа немощ и болести, Галба е манипулиран от своите приближени, подтикващи го към недалновидни постъпки които провалят авторитета му. Особено влияние над престарелия император имат консула Виний, префекта Лакон и либертина (освободения) Марциан Икел, фактически конролиращи управлението. Сред народа те били наричани "тримата възпитатели".

На 1 януари 69 г. избухва бунт сред легионите в Германия, които настояват пред Сената за избор на нов император. Това позволява на Галба да осъзнае собствената си непопулярност. В опит да стабилизира ситуацията, той избира за помощник и наследник Луций Калпурний Пизон, благороден сенатор, човек достоен за уважение, но без особено влияние извън знатните кръгове; общественото мнение отдава тази постъпка на страх, а преторианците остават отвратени.

Денарий с изображение на Галба

Отон, бившият управител на Лузитания, и един от първите поддръжници на Галба, ядосан, че не той е назначеният на мястото на Пизон, се обединява с преторианците и е провъзгласен за император в Рим. Галба, който накрая решава да се срещне със своите противници (по това време е толкова слаб, че се налага да дойде на носилка), е заклан и обезглавен на Форума (15 януари 69). Главата на екзекутирания император била набучена на копие и занесена като трофей на Отон.

Според биографите на Галба, въпреки неговата висока репутация като частно лице, той бил по-скоро лишен от пороци, отколкото надарен с особени добродетели, а и бил твърде толерантен към злоупотребите на приближените си. С парите се разпореждал много пестеливо, но не бил алчен. Към славата не бил безразличен, въпреки че не я преследвал. Светоний, историкът на ранната империя, не спестява съмнителните слухове по адрес на Галба - ръцете и краката му били увредени от артрит, имал голям израстък, който придържал с превръзка, проявявал влечение към мъже, при това яки и зрели - негов дългогодишен любовник бил либертина Икел.

През последната част от своето управление, Галба се показва като слаб и апатичен владетел. Тацит съвсем на място отбелязва, че всички биха считали Галба за добър император, при условие, че не бе станал такъв.

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Извори[редактиране | edit source]

Допълнителни материали[редактиране | edit source]