Луций Вителий (консул 34 г.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луций Вителий
Луций Вителий и баща му
Тази страница е за Луций Вителий, бащата на император Вителий.
За неговия син, брата на императора, вижте Луций Вителий млади.

Луций Вителий (Lucius Vitellius; * 5 - 10 пр.н.е. ; † 51 г.) е римски консул и цензор. Той е баща на император Авъл Вителий през 69 г.

Луций произлиза от фамилията Вителии от Луцера в Апулия и е син на квестор Публий Вителий (управител,прокуратор, при Август). Той има три братя Авъл, Квинт и Публий. Луций получава достъп до императорската фамилия чрез неговото почитание към Антония Младша. Луций се жени за Секстилия и има с нея два сина, Авъл и Луций. Авъл е по-късно един от императорите през Годината на четиримата императори, a Луций помага на брат си по време на неговото господство. [1]

По времето на император Тиберий Луций Вителий е консул през 34 г. заедно с Павел Фабий Персик. Суфектконсулите тази година са Квинт Марций Барей Соран и Тит Рустий Нумий Гал.

През 35 г. Луций Вителий е управител на провинция Сирия и командва 4 легиона с повече от 20.000 войници и напада Партското царство. Той управлява и провинция Юдея и през зимата на 36/37 г. изпраща Пилат Понтийски обратно в Италия. През март 37 г. Вителий отива с два легиона да помага на Ирод Антипа. На празника Пасха той е в Йерусалим. Населението го посреща особено добре и той разрешава на вишите свещеници да си получат обратно свещенните дрехи, които са били в римски ръце след смъртта на Ирод Велики (+ 4 пр.н.е.). Освен това той назначава за първосвещеник Теофил Бен Ананий (Theophilos ben Hannas) на мястото на брат му Йонатан Бен Ананий (Jonathan ben Hannas).[2] На четвъртия ден получава съобщението за смъртта на император Тиберий и напуска Юдея, за да изчака потвърждението за управител от новия император Калигула. [3]

През 39 г. е сменен от Публий Петроний. Той се връща в Италия и внася особени сортове смокини и шамфъстъци.

При император Клавдий Вителий е през 43 и 47 г. отново консул и го замества, когато е в Британия.

Вителий е в колегията на арвалските братя. През 4849 Вителий е цензор заедно с императора. Той е голям приятел с Валерия Месалина и носел една нейна обувка под тогата си. Сприятелява се и с новата съпруга на Клавдий Агрипина Младша, която го спасява 51 г. от обвинението на Юний Луп за замислен държавен преврат.[4]

Вителий е почетен с държавно погребение (funus censorium) през 51 г. и поставяне на негова статуя в Форума.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Hans Gärtner, Sextilius 2.(KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 155.
  2. Йосиф Флавий, Jüdische Altertümer 15,11,4; 18,4,3.
  3. Йосиф Флавий, Jüdische Altertümer 18,5,3
  4. Тацит, Annalen 12,42; Imperial inquisitions, S. 240–241.

Външни препратки[редактиране | edit source]