Луций Вергиний Руф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Вергиний.

Луций Вергиний Руф
Древноримски политик
Роден: 14 г.
при Комум, дн. Комо
Починал: 97 г.

Луций Вергиний Руф (на латински: Lucius Verginius Rufus; * 14 г. при Комум; † 97 г.) е политик и генерал на Римската империя и три пъти консул (63, 69 и 97 г.).

Той е син на италикийски конник и е първият от фамилията му, който e приет в Сената.

През 63 г. по времето на император Нерон от януари до юни той е консул заедно с Гай Мемий Регул. 65 г. Нерон го прави легат (управител) на провинция Горна Германия, където са стационирани три легиона. През 68 г. разбива бунта на Гай Юлий Виндекс в битка край Везонцио (дн. Безансон).[1]

През 69 г. e суфектконсул и откланя императорската власт, която му предлагат войниците.[2] Той се оттегля за почти тридесет години в Алсиум, където пише стихотворения и поддържа литературен салон. Той приема при себе си Плиний Млади след ранната смърт на баща му.

През 97 г. император Нерва успява да го върне обратно към политиката и става с него консул. Когато иска да държи въвеждащата си реч като консул, той пада и си счупва таза. Руф умира след няколко месеца и получава държавно погребение. Надгробната реч държи историкът Тацит. Къщата му в Алсиум получава Плиний Млади.[3]

Литература[редактиране | edit source]

  • Rudolf Engel, Verginius II. 1. Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike. Band 5, München 1975, Sp. 1205f.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Дион Касий, 63,23,1–63,24,4.
  2. Плутарх, Galba 10; Тацит, Historien 1,52,4.
  3. Плиний Млади, Писма 2,1.

Външни препратки[редактиране | edit source]