Гай Салустий Крисп Пасиен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Салустий Крисп Пасиен (на латински: Gaius Sallustius Crispus Passienus) е знаменит сенатор на ранната Римска империя през 1 век сл.н.е.

Произлиза от Визелиум и е син на Луций Пасиен Руф (консул 4 пр.н.е.) и осиновен внук и биологичен пра-пра-племенник на историка Салустий.

Той е могъщ, богат и влиятелен. През 27 г. става суфектконсул заедно с Публий Корнелий Лентул. През 42/43 г. e проконсул на провинция Азия и през 44 г. е за втори път консул, този път consul ordinarius с колега Тит Статилий Тавър.

През 33 г. се жени за Домиция, дъщеря на Антония Старша и Луций Домиций Ахенобарб. Тя е племеница на император Август и сестра на Домиция Лепида и Гней Домиций Ахенобарб, който със съпругата си Агрипина Младша е баща на император Нерон. Така Домиция е леля на Нерон.

През 40 г. овдовялата Агрипина се връща със сина си Нерон през 41 г. от изгнанието си. По настояване на император Клавдий той се развежда с Домиция в края на февруари - началото на март 41 г. и се жени за Агрипина.

Пасиен умира през 47 г. Според Светоний той е отровен от Агрипина и е погребан с държавни почести.[1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Periit per fraudem Agrippinae, quam heredem reliquerat, et funere publico elatus est.

Външни препратки[редактиране | edit source]