Нерон
от Уикипедия, свободната енциклопедия
- Тази статия е за римския император Нерон. За българския художник, известен с псевдонима Нерон вижте Димитър Казаков
| Нерон | ||
|---|---|---|
| Римски император | ||
 |
||
| Бюст на Нерон, музей Капитолини, Рим | ||
| Управление | 13 октомври, 54–9 юни, 68 | |
| Пълно име | Луций Домиций Ахенобарб (от раждането до 50 г.); Нерон Клавдий Цезар Друз Германик (от 50 до коронясването); Нерон Клавдий Цезар Август Германик (като император) |
|
| Роден | 15 декември 37 | |
| Анциум, Римска империя | ||
| Починал | 9 юни 68 | |
| извън Рим | ||
| Погребан в | мавзолеят на Домиции Ахенобарби, Рим | |
| Предшественик | Клавдий | |
| Потомци | Клавдия Августа | |
| Наследник | Галба | |
| Брак | Клавдия Октавия | |
| Втори брак | Попея Сабина | |
| Трети брак | Статилия Месалина | |
| Династия | Юлиево-Клавдиева династия | |
| Баща | Гней Домиций Ахенобарб | |
| Майка | Агрипина Младша | |
Нерон Клавдий Цезар Август Германик (на латински: Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus), по рождение — Луций Домиций Ахенобарб (на латински: Lucius Domitius Ahenobarbus), от 50 до 54 г. — Нерон Клавдий Цезар Друз Германик (на латински: Nero Claudius Drusus Germanicus), най-известен под името Нерон е римски император от 13 октомври 54г., последният от Юлиево-Клавдиевата динаситя.
Освен това е и принцепс на Римския Сенат, трибун (на латински: Tribuniciae potestatis), Баща на отечеството (на латински: Pater patriae), Велик понтифик (на латински: Pontifex Maximus) (от 55г.), петкратен консул (през 55, 57, 58, 60, 68 години).
Пълният титул към момента на смъртта му е:
Imperator Nero Claudius Caesar Augustus Germanicus, Pontifex Maximus, Tribuniciae potestatis XIV, Imperator XIII, Consul V, Pater Patriae (Нерон Клавдий Цезар Август Германик, Велик понтифик, натоварен с властта на трибун 14 пъти, властта на императора 13 пъти, петкратен консул, Баща на отечеството).
Съдържание |
[редактиране] Произход
Луций Домиций Ахенобарб принадлежал по рождение към древния плебейски род на Домициите.
Родът на Домициите се делял на две семейства — Калвини и Ахенобарби. Прозвището на вторите (лат. "червенобради") се свързва с легендата за срещата на Луций Домиций с двама юниши, носещи съобщение в Рим за важна победа. Като доказателство за своята божественост, те докосват косата на Домиций и тя незабвано станала от черна - червена и този признак завинаги останал в неговите потомци.
Постепенно предците на Нерон били причислени към патрициите.
Неговият прадядо се опитал да привлече към съд Юлий Цезар, обвинявайки го за злоупотреба с обичаите и божествения ред. Дядо му, Луций Домиций Ахенобарб е известен военачалник от времето на император Август, удостоен с триумф [1] , консул 16 пр.н.е., и в същата година получава патрициански статус, съгласно закона на Сений. Неговият син, Гней Домиций, консул 32 г., през 28г., по заповед на Тиберий, се жени за внучката на Август, Агрипина Младша.
След девет години им се ражда първото дете — Луций Домиций.
[редактиране] Детство
Луций Домиций се ражда около половин година след смъртта на Тиберий. За римски император е обявен Калигула, родния брат на майка му. Голяма част от времето си Агрипина прекарвала в двора на Калигула, доколкото императора бил много близък със своите сестри, особено с по-голямата, Юлия Друзила. Като причина за това отношение на Калигула към сестрите му, почти всички древни историята посочват техните интимни отношения. Пировете на хълма Палатин, където участвали сестрите му, често завършвали с развратни оргии.
Бракът на Агрипина не се явявал пречка за живота, който водила. В това време, малолетния Нерон, заедно със своя баща, който бил почти 30 години по-възрастен от майка му, живеели във вила между Анций (съвр. Анцио, Италия) и Рим. През 38г. умира любимата сестра на Калигула, Юлия Друзила.
Когато Агрипина се омъжва за престарелия си чичо император Клавдий, тя го кара да осинови сина ѝ Нерон, в ущърб на правата на Британик. На преторианския префект Бур и на философа Сенека е възложено да възпитават малолетния Нерон, който става император на 17-годишна възраст (54 г.) след като предшественика му е отровен, както става ясно по-късно, от Агрипина.
[редактиране] Личност и управление
След първите пет години от царуването му, у него започват да се пробуждат лоши инстинкти. Отначало той се държи примерно под влияние на Агрипина и Сенека изпълнявайки всички техни заръки. Когато се опитва да се освободи от гнетителното настойничество на майка си, тя го заплашва, че ще поддържа правата на Британик, който впоследствие е отровен от Нерон. Уморен от сплетните на майка си, той не се поколебава да посегне и на нейния живот, изпращайки войници да я убият за което римският Сенат бърза да му поднесе поздрави. По-късно заточва и екзекутира жена си Октавия и умъртвява с ритник бременната си наложница Попея (61).
По времето на Нерон римските легиони водят военни действия в Армения с променлив успех. Конфликтът се води с цел да се отслаби влиянието на Партия там. В края на краищата е постигнат компромис, като партския принц Тиридат е признат за цар на Армения, но е коронован на тържествена церемония в Рим от самия Нерон и се признава за васал на императора. В чест на това събитие са затворени портите на Янус - това се е случвало изключително рядко като символ че в цялата държава се е възцарил мир. През (60) избухва въстание на местните племена в Британия, водено от Будика кралица на племето ицени. Почти изгубена, провинцията по-късно е възстановена а бунтовниците са разбити с големи усилия от легатът Павел.
По това време умира преторианският префект Бур и на негово място е назначен Тигелин, който подхранва прищевките и изпълнява всички хрумвания на императора и е готов на всичко за да му се хареса. По това време Сенека окончателно загубва влиянието си в управлението и се оттегля.
Нерон се отдава на безбройни развратни увлечения и римляните с ужас и презрение го виждат да се явява на сцената, да пее и декламира стихове с драматични жестове и лира в ръка. Заобиколен от разпусната тълпа той прекарва дни и нощи в разточителни пиршества пиянство и оргии. Докато императорът се отнася снизходително към подигравките на простолюдието, то към аристокрацията е изключително жесток и отмъстителен, избивайки голяма част от патрициите и конниците които подозира като противници. Сенаторът Пизон скроява заговор срещу него, но Нерон разкрива съзаклятието и много от заподозрените са избити или принудени да се самоубият. Сред тях са известният интелектуалец Петроний, моралистът стоик Тразея, военачалникът Корбулон, Сенека, оратор и съветник на императора, и поетът Лукиан.
Не е доказано обаче че Нерон е подпалил Рим (64), но по време на страховития пожар той свирил на китара и пял своята епическа поема "Троика". Освен това след бедствието си присвоява огромен парцел в опустошения център на столицата където планира да построи огромна и разкошна вила (т.нар. Златен дом, който остава недовършен). Все пак мълвата сред народа го обвинява за опожаряването на града и тогава той хвърля вината върху християните. Едни биват хвърлени на диви зверове, други, намазани със смола, биват запалени живи, за да служат като факли на едно празненство в Нероновите градини. От тук започва първото преследване на христяните (64–68). Вероятно по това време е екзекутиран апостол Павел.
| Римски имперски династии | |||
| Юлиево-Клавдиева династия | |||
| Хронология | |||
| Октавиан | 27 пр.н.е. – 14 от н.е. | ||
| Тиберий | 14 от н.е. – 37 от н.е. | ||
| Калигула | 37 от н.е. – 41 от н.е. | ||
| Клавдий | 41 от н.е. – 55 от н.е. | ||
| Нерон | 55 от н.е. – 68 от н.е. | ||
| Семейства | |||
| Юлии Клавдии Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия Категория:Юлиево-Клавдиева династия |
|||
| Последователност | |||
| Предходна Римска република |
Следва Година на Четиримата императори |
||
През 66 в Юдея избухва значимо въстание срещу римската власт, което така и не е потушено до края на Нероновото управление, въпреки че там е изпратен способния пълководец Веспасиан. В същото време императора се наслаждава на пътешествието си в Гърция, където изнася представления като артист под аплодисментите на наета публика, участва и печели Олимпийските игри, а накрая се завръща в Рим карайки колесница начело на пищна процесия.
Управителят на Галия — Виндекс — и управителят на Испания — Галба — вдигат въстание и част от имперските провинции признават Галба за император (68). Всъщност Нерон не прави нищо съществено срещу узурпаторите, вероятно подценявайки опастността. Под натиска на преторианската гвардия, Сенатът осъжда Нерон на смърт и той се вижда принуден да бяга от Рим. Пред невъзможността да се спаси, заповядва на придружаващия го роб да го убие с меч, като в този момент произнася прочутата си фраза: „Какъв артист светът губи с мене!“.
"Бил среден на ръст, с тяло на петна и с лоша миризма, коса светлоруса, лице по-скоро хубаво, отколкото привлекателно, очи сивосини и късогледи, дебел врат, изпъкнал корем, съвсем тънки крака;...Външният вид и облеклото му били съвсем непристойни: косата си носел винаги накъдрена и на етажи, а по време на пътуването в Ахая дори я пуснал на тила; често излизал вън по домашна дреха, с кърпичка около врата, бос и без пояс." (Светоний, "Дванадесетте цезари")
Все пак римският народ и провинциите дълбоко скърбят за смъртта на Нерон и неговият гроб в Рим дълго бива обсипван с цветя. Факт е, че като администратор той облагодетелства простолюдието за да го спечели на своя страна. Когато никоя от лошите му страсти не бива засегната, Нерон — интелигентен и образован — управлява добре; той облекчава участта на робите и прокарва повече справедливост в законите за освободените роби и за длъжниците.
[редактиране] Творчеството на Нерон
Нерон обичал за пее, да съчинява пиеси и стихове. Наслаждавал се на участие в съревнования на поетите, а също и спортни състезания с колесници. Тацит, осъждайки го отбелязава, че похвалното слово, произнесено от Нерон при погребението на Клавдий, е било съчинено от Сенека. [2]. Светоний казва, че в ръкописите на неговите поеми имало немалко поправки [3]. Дълго време работил над епическа поема за гибелта на Троя [4].
Запазили са се няколко фрагмента от негови произведения [5].
Неговите музикални опити обикновенно ставали по време на пировете на Палатин. Веднъж след уверенията на придворните му в неговия талант, през 64 г., Нерон за първи път излиза публично в Неапол. Светоний твърди че непосредствено след изпълнението на Нерон силно земетресение сринало театъра в който пял. От тогава нататък, той участва практически във всички поетически и музикални конкурси и неизменно "побеждава".
[редактиране] Знаменити реплики на Нерон
- “Не знаех, че майка ми била толкова хубава!” (докато разглежда тялото й, за да се увери, че действително е мъртва).
- “След мен и потоп!” (неговото жизнено кредо).
- “Какъв артист умира с мен!” (когато прозира участта си).
- “Късно е... Това се казва вярност...” (предсмъртните му думи пред войника, дошъл да го залови).
[редактиране] Източници
- ↑ Дион Касий "Римска история", 10a, 1—3
- ↑ Тацит, Анали XIII 3,; Светоний, Нерон 52
- ↑ Светоний, Нерон 52
- ↑ Светоний, Нерон 38, 2; Ювенал, Сатири VIII 220; Дион Касий LXII 29, 2
- ↑ Светоний, Лукан 2; Плиний Стари, Естествена история XXXVII 50
| Римски императори | ||
| Клавдий (41 г. — 54 г.) | Нерон (54 г. — 68 г.) | Галба (68 г. — 69 г.) |
|---|---|---|
| Римска империя | ||
|
|||||
