Илиада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ръкопис на „Илиада“ от 5 век, Милано

Илиада (на старогръцки: Ἰλιάς) е епическа поема в 15 703 хекзаметри, приписвана на Омир, едно от най-древните произведения в европейската литература. За основа при написването ѝ са послужили многобройни древногръцки предания за подвизите на древни герои.

Наименованието ѝ идва от Илион — старото име на Троя, град в северозападна Мала Азия, на около 7 км от Дарданелите. Следователно „Илиада“ ще рече поема за Илион (Троя). Тя е написана върху сюжет от митологията или по-специално от тъй наречения Троянски цикъл от сказания, който е дал сюжет на много литературни произведения.

Сюжет[редактиране | edit source]

Действието се разиграва под стените на обсадения град по време на десетата година от Троянската война. То обхваща последните 50 дни (някои изследователи смятат, че дните са 49, други — 51) от войната, като започва със свадата между Ахил, цар на гърците мирмидонци, и Агамемнон, цар на Микена. Разказът завършва с погребението на загиналия Хектор, син на троянския цар Приам и брат на Парис. Илиада е и първият запазен извор, в който се споменават траките - описанието на тракийския цар Рез. Александрийският учен Зенодот Ефески е разделил поемата на 24 песни колкото са и буквите в гръцката азбука. Тя се състои от 15703 стиха и е написана в хекзаметри. Разпространявала се е чрез ръкописи като до наши дни са достигнали около 100 ръкописа, които съдържат поемата или част от нея. Най-старият пълен ръкопис е от Сирия и се датира от 5 в.пр.н.е.

Независимо че „Илиада“ има военен сюжет, в съдържанието ѝ са вплетени многобройни битови сцени, описания на обичаи, местности, оръжия. Поемата представлява и енциклопедия на целокупния тогавашен живот. Формалното описание на събития, станали през последните дни от десетгодишната обсада на Троя, умело включва разкази за много събития, случили се твърде рано, изречени от героите, или от самия поет.

Поемата съдържа много сентенции, ценни не само като мисъл, но и като народна мъдрост.

За съвременния читател изглеждат странни някои особености на творбата. Това е естествено, когато ни делят три хилядолетия от създаването ѝ. При описанието на всяка сцена има обстоятелственост, която не допада на читателя в нашето динамично време. Подробното описание на случки и събития се допълва от несъвършенството на писателската техника, когато Омир трябва да опише две или повече събития, ставащи едновременно.

Дори когато са встрани от действието, отделните епизоди винаги са във връзка с главния герой. Епизодите от поемата се изграждат в обща верига на основната тема и се създава произведение, представляващо самостоятелно завършено поетическо цяло. Същевременно всеки отделен епизод е крачка напред в разрешаването на основния проблем — победа над троянския герой, който в продължение на десет години е най-славен защитник на своето отечество.

Подробният разказ на всеки епизод е свързан с основната мисъл на поемата - възхвала на честта, стремеж към воинска слава, утвърждаване на доблестта и предаността към родината, ценности, определяни като общочовешки и останали актуални до наши дни.

В средата на втора песен, след повторно обръщение към Музата, следва изброяване в тържествен тон на воюващите при Троя ахейци. Непосредствено следващото описание на подготовката за предстоящия бой прилича на разказ за началото на войната. В първите стихове на трета песен, когато войските вече се смесват, Парис предлага изходът да се реши в двубой между него и Менелай. Предложението се приема и двамата излизат един срещу друг.

Бойният ден, представен в трета песен, е една Троянска война в миниатюр. Аналитически погледнато, „Илиада“ има две начала – освен в първа песен, тя започва и в средата на втора песен, където са открива като че ли епосът за троянската война в чиста форма.

Разказът за Троянската война се обвързва с темата за войната изобщо. По време на битките в поемата се открояват откровени гласове за причините на войната. Ахейците воюват за Елена, за опетнената чест, но се надяват и на плячка. Войната не е само въпрос на чест, а и разбойническо дело. Ахейските герои понякога спорят съвсем по разбойнически.

Съществува гледна точка, от която войната в „Илиада“ изглежда самоцелна. Има известен баланс – надмощието и слабостта са съчетани така, че никоя от двете страни да не стига до поражение. Войните и на двете страни показват сходни храброст и жестокост. Когато едната страна има преднина и падат повече мъртви от другата, съчувствието и жаждата за мъст връщат храбростта на по-слабите и преследвачите започват да отстъпват. Антагонизмът в лагера на боговете също възстановява този баланс. Разделени на еленофили и тройнофили, интересите им са така сплетени, че винаги да се постига равновесие.[1]

Резюме на песните в „Илиада“[редактиране | edit source]

  • Песен I: Десетата година от обсадата на Троя. Ахил и Агамемнон се скарват за пленницата Бризеида.
  • Песен II: Одисей предотвратява бунт и гърците се готвят за атака на Троя. Описани са силите на двете страни.
  • Песен III: Парис предизвиква Менелай на дуел, за да се реши изхода на войната в единичен бой. Менелай е съпругът на Хубавата Елена -Менелай, а Парис- нейния любовник. Менелай побеждава. Афродита спасява ранения Парис и го изнася от бойното поле. Тъй като дуела не завършва със смъртта на никой от двамата противници, войната продължава.
  • Песен IV: Примирието е нарушено от троянски коне.
  • Песен V: Диомед, подпомагам от Атина извършва големи подвизи, ранявайки Афродита и Арес.
  • Песен VI: Хектор се връща в Троя за да се опита да омилостиви Атина Палада с жертвоприношение и скъпи дарове. Среща се с жена си и сина си и се връща с брат си Парис в боя.
  • Песен VII: Хектор предизвиква на дуел най-силния сред гърците и се отзовава Аякс. Боят продължава до късно през нощта, без някой да победи.
  • Песен VIII: Боговете се оттеглят от битката.
  • Песен IX: Агамемнон се опитва да се помири с Ахил, но той отказва.
  • Песен X: Диомед и Одисей отиват на шпионска мисия в лагера на троянците.
  • Песен XI: Парис ранява Диомед, а Патрокъл разбира безизходицата на гърците.
  • Песен XII: Изтегляне на гръцките кораби.
  • Песен XIII: Посейдон се смилява над гърците и ги мотивира.
  • Песен XIV: Хера приспива Зевс, което позволява на гърците да действат.
  • Песен XV: Зевс се събуджа и спира Посейдон да се меси. Троянците си връщат преимуществото в боя.
  • Песен XVI: Патрокъл взема бронята на Ахил и се включва в битката, но е убит от Хектор.
  • Песен XVII: Има спор за бронята и тялото на Патрокъл. Хектор получава бронята, а Аякс - взема тялото му.
  • Песен XVIII: Ахил научава за смъртта на Патрокъл, а майка му - му дава нова броня.
  • Песен XIX: Ахил се сдобрява с Агамемнон и се включва в битката.
  • Песен XX: Битката е в разгара си, а боговете участват в нея свободно.
  • Песен XXI: Ахил пристига пред портите на Троя.
  • Песен XXII: Ахил се бие с Хектор и го убива. Влачи тялото му до гръцкия лагер.
  • Песен XXIII: Патрокъл е погребан с почести.
  • Песен XXIV: Приам, бащата на Хектор отива да измоли тялото му от Ахил, за да бъде погребан. Ахил му го дава.

Български преводи[редактиране | edit source]

Първият превод на български е направен от Григор Пърличев през 1871г. по покана от Цариградското списание Читалище, където са и публикувани части от него[2]. Преводът, който е свободен, предизвиква спор във възрожденския периодичен печат. Докато Марко Балабанов, редактор на Читалище, пише, че трудът на Пърличев е "книжовно дело, което ще направи епоха в народната ни книжевност", Нешо Бончев излиза малко по-късно същата година с унищожителна критика основана върху първата част на превода[3]. В дебата се включват и други, а Пърличев - силно засегнат от острата критика - изгаря превода, както разказва в Автобиографията си, с което непубликуваните части биват загубени за българската литература. Сред по-късните български литературни критици също няма единодушие относно достойнствата на Пърличевия превод.[4][5][6]

За целите на критическия си преглед на Пърличевия превод, първия български литературен критик Нешо Бончев прави превод на част от Първа песен, отпечатан в „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество[7].

Популярен е преводът на отделни части от поемата на Асен Разцветников, издаван като помагало за учениците в среден курс на българското училище. [необходимо е уточнение]

Първи пълен превод на „Илиада“ прави Николай Вранчев в издаваната от него библиотека „Ралица“.[8]

Стихосложение[редактиране | edit source]

Използваният и в народната песен хекзаметър в „Илиада“ е усъвършенстван и достига строеж, станал образец за героичните поеми в гръцката и римската поезия. Този вид стихосложение се изговаря за 17 единици време, затова например преводът на Александър Милев и Блага Димитрова от 1971 година съблюдава на български да има 17 срички. Хекзаметърът е дълъг стих и при четене и рецитиране се налага известно спиране - цезура. Повишаването на гласа при изговаряне на първата сричка от хекзаметъра, наричано иктус, следващото понижено изговаряне на останалата сричка или останалите две срички (тезис) и тяхното редуване с цезура, се нарича скандиране. Стиховете на „Илиада“ винаги се скандират.[9]

Главните герои[редактиране | edit source]

Поемата е многопланова. Действието се развива едновременно на Олимп и на земята, в ахейския и в троянския стан. Героите са богове, полубогове и обикновени смъртни, но надарени с качества, които ги правят избрани от поета. Главният герой е Ахил, но не защото участва във всички военни действия, не защото е олицетворение на героичния дух, а защото образът му придобива дълбочина и многообразност

Източници[редактиране | edit source]

  1. Богданов, Богдан. Омировият епос. София, 2006, трето електронно издание, с.70, http://www.bogdanbogdanov.net/pdf/15.pdf. Сайтът е посетен на 4.12.2011
  2. сп. Читалище, 1871г., кн. 11, 12, 13 и 16.
  3. Васил Пундев, Григор Пърличев
  4. Боян Пенев, Салонна критика
  5. Николай Аретов, За един знаменателен критически спор. Ст. С. Бобчев срещу Н. Бончев
  6. Радев, Симеон. Македония и Българското възраждане, Том І и ІІ, Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2013
  7. "Периодическо списание", г. I, 1871, кн. 4
  8. Сайт на регионалнa библиотека „Николай Вранчев“ - гр. Смолян, http://www.librarysm.com/patron.html, посетен на 3.12.2011
  9. Милев, Александър. За Омир и неговата поема, предговор към „Илиада“, превод на Блага Димитрова и Александър Милев, „Народна култура“, София, 1971 г.

Външни връзки[редактиране | edit source]