Зевс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зевс, Лувър, Париж

Зевс (ст.гр. Ζεύς, Διός, Zeus) в древногръцката митология е богът на на небето, гръмотевиците и светкавиците, отговарящ за целия свят. Главният от олимпийските богове, бащата на всички богове и хора.

Третият син на титана Кронос и Рея (често пъти се бърка с Гея). Брат на Хадес, Хестия, Деметра и Посейдон. Съпруга на Зевс е богинята Хера. Баща на Атина, Арес, Хермес, Хефест, (според някои версии) и други богове.

В римската митология се отъждествява с Юпитер.

Атрибути на Зевс са: щитът и двойната брадва (лабрис), а понякога бик, орел и дъб.

Той разпределя доброто и лошото по земята, той е заложил в хората срама и съвестта. Понякога е свързван със съдбата, а понякога и сам той се появява като подвластен на Мойрите. Той може да предвижда бъдещето, да обявява предопределението на съдбата чрез сънища, както и гръмотевици и светкавици. Целият обществен ред е изградена от Зевс, той е покровител на градския живот, защитник на слабите и обидените, наказващ лошите, покровител на молещите се, дал на хората законите, установил властта на царете. Също така защитава семейството и дома, следи за спазването на традициите и обичаите. Нему се подчиняват другите богове.

Преданието: Зевс бил син на Кронос и Рея. Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му по-големи братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Зевс бил отгледан от козата Амалтея. Щом пораснал, той отишъл да работи като виночерпец при баща си и един път му дал питие от нектар, смесено с билки, предизвикващи повръщане. Това накарало Кронос да повърне вече изцяло порасналите братя и сестри на Зевс. Последвала 10 годишна война между Титаните, предвождани от Кронос, и Олимпийците – предвождани от Зевс, без никой да вземе превъзходство.

Накрая Зевс освободил Хекатонхейрите и Циклопите от тяхната тъмница в Тартар, убивайки пазителката му - Кампе. След като му се заклели във вярност и в знак на своята признателност, циклопите му дали гръмотевици и светкавици, които преди това са били скрити от Гея. Тогава Зевс, заедно със своите братя и сестри, хекатонхейрите и циклопите успели да победят Кронос и другите титани, в борбата, наречена Титаномахия. Накрая титаните били разбити и хвърлени в Тартар.

След битката с титаните, Зевс споделил света с по-големия си братя, Посейдон и Хадес, чрез теглене на жребий. Зевс спечелил владение над небето, Хадес над подземното царство, а Посейдон над морето.

Други версии: Зевс, по съвет на Никта, напоил Кронос с мед и когато той заспал го скопили.

Според още една версия, от семето на скопения Кронос се родила Афродита (обикновено в този мит фигурира Уран).

Като свалил от власт баща си, Зевс освободил от червата му погълнатите по рано негови братя и сестри, заставяйки го да повърне и възцарил мир, правейки от своите братя и сестри олимпийски богове.

Древногръцки богове
Изначални богове
Титани
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Олимпийски богове
Зевс и Хера,
Посейдон, Хадес,
Хестия, Деметра,
Афродита, Атина,
Аполон, Артемида,
Арес, Хефест,
Хермес, Дионис
Бюст на Зевс (намерен в Отриколи), Ватикански музеи
Зевс
Зевс
Зевс
Зевс

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

От богини[редактиране | редактиране на кода]

Майка Деца
Ананке
  1. Адрастея
Деметра
  1. Загрей
  2. Персефона
  3. Ахил
Диона? Афродита?
Хера
  1. Арес
  2. Илития
  3. Феба
Ерида(?)
  1. Ата
  2. Тюхе
Лето
  1. Аполон
  2. Артемида
Мая Хермес
Метида Атина
Мнемозина
  1. Музи (първоначалните трите)
    1. Аойда
    2. Мелета
    3. Мнема
  2. МузиП (Деветте музи, които са ни известни днес)
    1. Калиопа
    2. Клио
    3. Ерато
    4. Евтерпа
    5. Мелпомена
    6. Полихимния
    7. Терпсихора
    8. Талия
    9. Урания
Селена
  1. Пандия
Темида
  1. Астрея
  2. Дике
  3. Ори
    1. Първо поколение
      1. Афксо
      2. Карпо
      3. Тало
    2. Второ поколение
      1. Дике
      2. Ирена
      3. Евномия
  4. Мойри
    1. Атропос
    2. Клото
    3. Лахесис

От нимфи и смъртни жени[редактиране | редактиране на кода]

  1. Амфион
  2. Зет
  1. Дардан
  2. Хармония
  3. Ясион
  1. Минос
  2. Радамант
  3. Сарпедон
  1. Полидевк
  2. Хубавата Елена
  1. Аргос
  2. Пеласг
  1. Балий
  2. Ксант

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Karim W. Arafat: Classical Zeus. A study in art and literature. Clarendon, Oxford 1990, ISBN 0-19-814912-3
  • Annika Backe-Dahmen: Die Stiere des Zeus. Stier und Mythos im antiken Griechenland. KulturKommunikation, Uplengen/Remels 2006.
  • Lotte Motz: The Sky God of the Indo-Europeans. In: Indogermanische Forschungen, Bd. 103, 1998. S. 28ff.
  • Burkert, Walter, (1977) 1985. Greek Religion, especially section III.ii.1 (Harvard University Press)
  • Arthur Bernard Cook, Zeus: A Study in Ancient Religion, (3 volume set), (1914–1925). New York, Bibilo & Tannen: 1964.
    • Volume 1: Zeus, God of the Bright Sky, Biblo-Moser, June 1, 1964, ISBN 0-8196-0148-9 (reprint)
    • Volume 2: Zeus, God of the Dark Sky (Thunder and Lightning), Biblo-Moser, June 1, 1964, ISBN 0-8196-0156-X
    • Volume 3: Zeus, God of the Dark Sky (earthquakes, clouds, wind, dew, rain, meteorites)
  • Maurice Druon, The Memoirs of Zeus, 1964, Charles Scribner's and Sons. (tr. Humphrey Hare)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцки богове
Изначални богове
Титани
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Олимпийски богове
Зевс и Хера,
Посейдон, Хадес,
Хестия, Деметра,
Афродита, Атина,
Аполон, Артемида,
Арес, Хефест,
Хермес, Дионис