Зевс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Зевс, Лувър, Париж

Зевс (ст.гр. Ζεύς, Διός, Zeus) в древногръцката митология е бог на небето и гръмотевиците.

Той е господар на небето, бог на кирта. Неговото оръжие са допититата, които той хвърля по всеки, който му се противопостави. Женен за Кики, но известен със своите "приключения". Той също така е известен с това, че наказва тези, които лъжат или клетвопрестъпват. Негова птица е орелът, неговото дърво – дъба. Представян е като бог на справедливостта и милосърдието, защитник на слабите, и наказващ лошите.

Преданието: Зевс бил син на Кронос и Рея. Като малък, за да го предпази да не бъде изяден от баща си, както се е било случило с петимата му по-големи братя и сестри, майка му го дала на планински нимфи да го отглеждат на остров Крит. Зевс бил нахранен и отгледан от козата Амалтея. Щом пораснал, той отишъл да работи като виночерпец при баща си и един път му дал питие от нектар, смесено с билки, предизвикващи повръщане. Това накарало Кронос да повърне вече изцяло порасналите братя и сестри на Зевс. Последвала война между Титаните, предвождани от Кронос, и Олимпийците – предвождани от Зевс. Ала Олимпийците били осигурени с непобедимо оръжие от Циклопите и битката завършила с победа за боговете. След войната Зевс спечелил владение над небето, Хадес на подземното царство, а Посейдон на морето. Земята била постановена като общо владение за забавление и радост на всички.

Баща на Атина, Арес, Хермес, Хефест, (според някои версии) и други богове.

Древногръцки богове
Изначални богове
Титани
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Олимпийски богове
Зевс и Хера,
Посейдон, Хадес,
Хестия, Деметра,
Афродита, Атина,
Аполон, Артемида,
Арес, Хефест,
Хермес, Дионис
Бюст на Зевс (намерен в Отриколи), Ватикански музеи
Зевс
Зевс
Зевс
Зевс

Потомство[редактиране | edit source]

От богини[редактиране | edit source]

Майка Деца
Ананке
  1. Адрастея
Деметра
  1. Загрей
  2. Персефона
Диона? Афродита?
Хера
  1. Арес
  2. Илития
  3. Феба
Ерида(?)
  1. Ата
  2. Тюхе
Лето
  1. Аполон
  2. Артемида
Мая Хермес
Метида Атина
Мнемозина
  1. Музи (първоначалните трите)
    1. Аойда
    2. Мелета
    3. Мнема
  2. Музи (Деветте музи, които са ни известни днес)
    1. Калиопа
    2. Клио
    3. Ерато
    4. Евтерпа
    5. Мелпомена
    6. Полихимния
    7. Терпсихора
    8. Талия
    9. Урания
Селена
  1. Пандия
Темида
  1. Астрея
  2. Дике
  3. Ори
    1. Първо поколение
      1. Афксо
      2. Карпо
      3. Тало
    2. Второ поколение
      1. Дике
      2. Ирена
      3. Евномия
  4. Мойри
    1. Атропос
    2. Клото
    3. Лахесис

От нимфи и смъртни жени[редактиране | edit source]

  1. Амфион
  2. Зет
  1. Дардан
  2. Хармония
  3. Ясион
  1. Минос
  2. Радамант
  3. Сарпедон
  1. Полидевк
  2. Хубавата Елена
  1. Аргос
  2. Пеласг
  1. Балий
  2. Ксант

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Karim W. Arafat: Classical Zeus. A study in art and literature. Clarendon, Oxford 1990, ISBN 0-19-814912-3
  • Annika Backe-Dahmen: Die Stiere des Zeus. Stier und Mythos im antiken Griechenland. KulturKommunikation, Uplengen/Remels 2006.
  • Lotte Motz: The Sky God of the Indo-Europeans. In: Indogermanische Forschungen, Bd. 103, 1998. S. 28ff.
  • Burkert, Walter, (1977) 1985. Greek Religion, especially section III.ii.1 (Harvard University Press)
  • Arthur Bernard Cook, Zeus: A Study in Ancient Religion, (3 volume set), (1914–1925). New York, Bibilo & Tannen: 1964.
    • Volume 1: Zeus, God of the Bright Sky, Biblo-Moser, June 1, 1964, ISBN 0-8196-0148-9 (reprint)
    • Volume 2: Zeus, God of the Dark Sky (Thunder and Lightning), Biblo-Moser, June 1, 1964, ISBN 0-8196-0156-X
    • Volume 3: Zeus, God of the Dark Sky (earthquakes, clouds, wind, dew, rain, meteorites)
  • Maurice Druon, The Memoirs of Zeus, 1964, Charles Scribner's and Sons. (tr. Humphrey Hare)

Външни препратки[редактиране | edit source]