Еос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Еос (1895), Евелин де Морган, Лондон

Еос (на гръцки: Ἠώς или Ἕως) в гръцката митология е богиня на зората, в римската митология е позната като Аврора. Дъщеря е на титана Хиперион и титанидата Тея, сестра на Хелиос и Селена. Според една друга версия тя е дъщеря на Хелиос и на Нощта.

В поемите на Омир тя е облечена в багрите на утринното небе, тя е "розовопръста", "шафранодрешна", "лъчезарна", "златопрестолна", "роснокоса", "пурпурна". Всяка сутрин носи на боговете и хората светлината на деня, като изплува от морските дълбини на дивна колесница с конете си Лампос („блестящият”) и Фастон („искрящият”), като подкарва звездите и пропъжда тъмнината, отваря с розовите си пръсти пред колесницата на Слънцето златните небесни порти.

От първия си съпруг Астрей родила ветровете Борей, Зефир, Нот и звездите.Често е изобразявана с златиста коса и червени криле.Носи цветна рокля в цветове на утрешната зора.

Деца[редактиране | edit source]

от Астрей:

  1. Борей — северния вятър
  2. Евър — източния вятър
  3. Зефир — лекия западен вятър
  4. Нот — южния вятър
  5. Всички звезди

от Титон:

  1. Ематион
  2. Мемнон

от Кефал:

  1. Фаетон
  2. Титон
  3. Хеспер

от Зевс:

  1. Ерза

Митове и легенди[редактиране | edit source]

Еос и Титон (470-460 пр.хр.) "Музия за изящно изкуство" в Бостън

Легендата разказва, че всяка сутрин богинята Еос се изкачвала със своя конски впряг от дълбините на морето на хоризонта, за да донесе на хората светлината на деня.

Когато Арес харесал Еос, богинята на любовта Афродита се разгневила и наказала Еос да се влюбва в много мъже.

Така Еос отвела в обитела на боговете надарения с божествена красота Клит, сина на Мантий от гадателския род на меламподидите. Отвлякла ловеца Орион, сина на Посейдон, но боговете се разгневили и богиня Артемида го пронизала със стрела на остров Ортигия (дн. Делос). След смъртта му Зевс го въздигнал заедно с ловното му куче в съзвездие на утринното небе близо до Плеяди. Отвлякла и страстния ловец Кефал, сина на Дейон и внука на тесалийския цар Еол, скоро след сватбата му, след като го отчуждила от невестата Прокрида.

Най — голямото увлечение на Еос е по Титон, за когото още Омир съобщава че е син на троянския цар Лаомедонт, брат на Приам и баща от Еос на етиопския цар Мемнон. Пленена от красотата му, богинята го обикнала, похитила и отвлякла в океана или в страната на СлънцетоЕтиопия. Оттам всяка сутрин се надигала от леглото му, за да разнася дневната светлина. Обърнала се с молба към Зевс да дари любимия ѝ с безсмъртие, но забравила да поиска за него и вечна младост. Така Титон пред нейните очи като всички смъртни се състарявал и смалявал, докато запазил само гласа си, превърнал се на щурец. От срам тя го скрила от чуждите очи, в залостената си спалня, а Мемнон, като съюзник на троянците в троянската война бил пронизан от стрелата на Ахил. В мига на неговата смърт Еос избледняла и облак забулил Ефира. Оттогава майката плачела при всяко зазоряване. Капките утринна роса били нейните сълзи.

В изкуството[редактиране | edit source]

Обикновено Еос е представяна като крилата женска фигура. През античността Еос се среща често във вазописта, в композиции, в които е изобразена заедно с любимия си Титон или със сина си Мнемнон. Понякога е представяна върху колесница с четири коня (подобна на колесницата на Хелиос), именно като богиня на настъпващия ден. През Ренесанса, когато европейските хуманисти преоткриват античното културно наследство, Еос отново се появява в изкуството. През 16 век в зрелият ренесанс Микеланджело по поръчка на Медичите от Флоренция, Италия е направил скулптура на Еос (Аврора) върху саркофага на Лоренцо Медичи (1492 - 1519)в капелата Медичи във флорентинската църква Сан Лоренцо. Това обаче е образ, който не следва обичайната иконографска схема, по която е представяна богинята. Еос е популярен образ в епохата на барока и класицизма (например в творчеството на Пусен, Гуерчино). Тя е централен образ в творчеството на немския романтик Ото Филип Рунге. Появява се и в творчеството на символистите (напр. Евелин де Морган).

Изображения[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]