Флоренция

Старият град на Флоренция
	Historic Centre of Florence*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
	Кулата на Джото
Държава	Италия
Тип	Културно наследство
Критерий	i, ii, iii, iv, vi
Справка	174 (на английски); 174 (на френски)
Регион**	Европа и Северна Америка
	Регистрационна справка
Вписване	1982 (6та Сесия)
	* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.; ** Региони групирани от ЮНЕСКО.

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Координати: 43°46′ с.ш. 11°14′ и.д.

Град

Флоренция
Fiorenza

Флаг	Герб

Държава	Италия
Регион	Тоскана
Координати	43°46′18″ с. ш. 11°15′13″ и. д. / 43.771667° с. ш. 11.253611° и. д. ^(G)43.771667, 11.253611
Кмет	Леонардо Доменичи
Площ	102,41 km²
Население	364 052^[1] човека (2007)
Плътност	3 554,9 чов./km²
Местни жители	флорентинец, флорентинка, флорентинче, флорентинци
Часова зона	UTC+1, през лятото UTC+2
Телефонен код	055
Пощенски код	50100
Сайт	http://www.comune.firenze.it/
Патрон	Йоан Кръстител
Ден	24 юни

Флоренция в Общомедия

Флоренция (италиански Firenze^[2] или със стара ортография Fiorenza^[3]) е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. В периода 1865 - 1870 е и столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно, на площ около 102 км² с население около 356 000 души (2004 г.). Счита се за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи.

[редактиране] История

Селището е основано през 59 г.пр.н.е. под лат. име Florentia (чете се Флоренция и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.

Възраждането на града започва през X в., а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През XIII в. обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета -флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 са работили в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната са осигурявали голяма част от приходите на града. През 1382-1434 Флоренция попада под властта на фамилията Албизи - най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че Медичите са били банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо - Лоренцо. Лоренцо "Великолепни" е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През XV в. във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др.

След смъртта му през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление,

Замирането на клана на Медичите и възкачването(оглавяването) през 1737 на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е било непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния-Пиемонт през 1859 и Тоскана става провинция на обединеното италианско кралство през 1861.

Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. След като населението на Флоренция се удвоява през XIX в., през XX в. то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията. По време на Втората световна война градът е под немска окупация за една година (1943-1944). Войниците на съюзниците са погребани в гробища извън града (Американското гробище е на около 9 км южно от града [1], британските войници са погребани на няколко километра източно от северния бряг на река Арно[2]).

През ноември 1966 г. Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.

Изглед от Флоренция

[редактиране] Административно деление

Градското управление на Флоренция е разделено на пет квартала, така че те да характеризират по-малките части като частици. Специално в центъра и някои подразделения са основната част от кварталите. Градът има също историческо деление на четири квартала и така те се срещат годишно на манифестации и фестивали. Кварталите на историческото флорентинско каучо са Санта Мария Новела, Сан Джовани, Санта Кроче и Санто Спирито.

Таблица на кварталите във Флоренция
Квартали	Площ (km²)	Население (5/06)	Плътност (ч/km²)	Подразделение
1	11,396	67 170	5 894	Сан Якопино (San Jacopino), Прато Пиньоне (Il Prato-Pignone), Ла Фортеца (La Fortezza), Виали (Viali), Дуомо-Олтрарно (Duomo-Oltrarno), Колина Юг (Collina sud), Сан Гаджио (San Gaggio)
2	23,406	88 588	3 784	Кампо ди Марте-ле Куре (Campo di Marte-Le Cure), Виали (Viali), Ла Рондинела (La Rondinella), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana)
3	22,312	40 907	1 833	Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana), Соргане (Sorgane), Понте а Ема (Ponte a Ema)
4	16,991	66 636	3 921	Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ил Казоне (Il Casone), Изолото (Isolotto), Ла Казела(La Casella), Леняя (Legnaia), Ле Тори(Le Torri), Мантиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано(Soffiano), Сан Куирико(San Quirico), Торчикода (Torcicoda), Уняно(Ugnano)
5	28,171	103 761	3 683	Кастело-Ле Панке (Castello-Le Panche), Пиана ди Кастело (Piana di Castello), Пистойезе (Pistoiese), Ил Липи-Барсанти(Il Lippi-Barsanti), Фиренце Нова (Firenze Nova), Новоли (Novoli), Парко деле Кашине-Арджингросо (Parco delle Cascine-Argingrosso), Сан Якопино (San Jacopino), Ла Фортеца (La Fortezza), Кареджи (Careggi), Леополдо-Рифреди (Leopoldo-Rifredi), Колина Север (Collina nord), Виали (Viali)
Общо всичко	140,9	367 062	2 605

[редактиране] Забележителности

Галерия Уфици е един от най-известните музеи в Италия. Построен от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи, първоначално бил административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърнат в галерия и днес е един от най-известните музеи в света. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.
Палацо Векио (1298-1314) е построен в готически стил. В периода (1550-1565) той е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата "Давид" от Микеланджело. Музеят на скулптурата се намира там, в т. нар. Лоджия деи Ланци (1376-1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът "Ханибал", в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лектър.
Палацо Пити. В него има много картини и скулптури от епохата на Ренесанса и Барока.
Градините Боболи (Giardino di Boboli), принадлежащи на Палацо Пити.
Катедралата Санта Мария дел Фиоре, четвърта по големина в света, която е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойно-черупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата "Свети Петър" в Рим.
"Санта Мария Новела" - църква на францисканците, строена след 1278 г., със стенописи от Чимабуе, Мазачо, Гирландайо и др. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456-1470).
Базиликата "Санта Кроче", в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности.
Базиликата "Сан Лоренцо", която се намира близо до Галерия Уфици. Построена е също от Медичите през XV в. Семейната гробница-параклис на Медичите при "Сан Лоренцо" е дело на Микеланджело (1521-1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.
Баптистерий "Сан Джовани Батиста" (12 в.), чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. Особено прочути са позлатените "Врати на Рая".
Църквата "Санта Мария дел Кармине" - в нея се намира капела "Бранкачи" с прочутите стенописи на Мазачо и Мазолино.
"Фонтанът на Нептун" - богато украсен със скулптори. Намира се на площада на Сеньорията, в непосредствена близост до Палацо Векио.
Понте Векио (Старият мост/Ponte Vecchio) - на мястото на мост от римско време, в сегашният си вид е от 16 век.
Национален музей Барджело, съхраняващ богата скулптурна колекция.
Палацо Медичи-Рикарди - дворец, принадлежал на фамилиите Медичи и Рикарди. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.
Галерия на Академията - сред експонатите изложени в нея е оригиналът на "Давид" на Микеланджело.

[редактиране] Други

Футболният отбор на града се нарича Фиорентина.
Във Флоренция е сниман филмът "Ханибал".

[редактиране] Побратимявания

Флоренция е побратимен град с:^[4] ^[5]

[редактиране] Демографска статистика

Възрастова структура

0-14: 11,0%
15-64: 63,2%
65+: 25,8%

Национална принадлежност

[редактиране] Галерия

Грοбът на Галилей в църквата "Санта Кроче"	Куполът на "Санта Мария дел Фиоре"	Мостовете на Флоренция при залез	"Площада на Републиката"
дворецът Палацо Векио	мостът "Понте ала карайа"	мостът "Понте Векио"	мостът "Понте ала грацие"
река Арно	църквата "Санта Кроче"	Базиликата "Сантисима Анунциата"	"Библиотека Лауренциана"
Руски православен храм	Баптистерий "Сан Джовани Батиста"	дворецът "Палацо Пити"	църквата "Санта Мария Новела"