Флоренция

Старият град на Флоренция
Historic Centre of Florence*
Световно наследство (ЮНЕСКО)
	Кулата на Джото, част от Флорентинската катедрала
Държава	Италия
Тип	Културно наследство
Критерии	i, ii, iii, iv, vi
Справка	174 на английски; на френски; на руски; на арабски; на китайски; на испански;
Регион**	Европа и Северна Америка
	Регистрационна справка
Вписване	1982 (6та сесия)
	* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.; ** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Координати: 43°46′ с. ш. 11°14′ и. д. / 43.766667° с. ш. 11.233333° и. д.

43.766667, 11.233333

Град

Флоренция
Firenze

Флаг	Герб

Държава	Италия
Регион	Тоскана
Провинция	Флоренция (провинция)
Координати	43°46′18″ с. ш. 11°15′13″ и. д. / 43.771667° с. ш. 11.253611° и. д. Координати: 43°46′18″ с. ш. 11°15′13″ и. д. / 43.771667° с. ш. 11.253611° и. д. 43.771667, 11.253611
Кмет	Матео Ренци
Площ	102,41 km²
Население	364 052^[1] души (2007)
Плътност	3 554,9 д./km²
Местни жители	флорентинец, флорентинка, флорентинче, флорентинци
Часова зона	UTC+1, през лятото UTC+2
Телефонен код	055
Пощенски код	50100
Сайт	http://www.comune.firenze.it/
Патрон	Йоан Кръстител
Ден	24 юни

Флоренция

Флоренция в Общомедия

Флоренция (на италиански: Firenze^[2] [fiˈrɛntse] или със стара ортография Fiorenza^[3]) е главен град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция. В периода 1865 - 1870 е и столица на Кралство Италия. Флоренция е разположена на река Арно, на площ около 102 км² с население около 356 000 души (2004 г.). Счита се за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи.

История [редактиране]

Селището е основано през 59 пр.н.е. под латинското име Florentia (чете се Флоренция и означава цветуща) от римски ветерани. По-късно се превръща в град, който през IV в. става резиденция на епископ. След това Флоренция попада под властта на Византия, на остготи, лангобарди и франки. В резултат от това населението съществено намалява до около 1000 души.

Възраждането на града започва през 10 век, а през 1115 г. Флоренция се превръща в автономна област. През 13 век обаче се оказва въвлечена в борбата между гибелини (поддръжници на германския император) и пропапски настроените гвелфи. През 1252 г. Флоренция въвежда собствена златна монета -флорин, високо котирана в Европа. Градът бързо се разраства и през 1340 г. населението достига 80 000 души, но скоро чумата рязко намалява тази численост. Преди Черната смърт около 25 000 човека работят в текстилната промишленост. Въ̀лната и коприната осигуряват голяма част от приходите на града. През 1382-1434 Флоренция попада под властта на фамилията Албизи — най-големите конкуренти на Медичите, а от 1400 г. Козимо Медичи задкулисно, но реално контролира града. Властта му произтича от подкрепата и сътрудничеството с новите емигранти. Фактът, че по това време Медичите са банкери на папата, също подпомага разрастването на тяхната власт. Козимо е наследен от своя син Пиеро ди Козимо Медичи, който впоследствие през 1469 г. е наследен от внука на Козимо - Лоренцо. Лоренцо "Великолепни" е голям покровител на изкуствата, възлага работи на Микеланджело, Леонардо да Винчи и Ботичели. През 15 век във Флоренция работят също Брунелески, Мазачо, Донатело, Алберти, Гиберти, Гирландайо и мн. др.

След смъртта му през 1492 г. и заточението на сина му Пиеро през 1494 г. първият период от управлението на Медичите завършва с възстановяването на републиканското управление,

Замирането на клана на Медичите и изкачването през 1737 на Францис Стефан, дук на Лорейн и съпруг на Мария Тереза, водят до присъединяването на Тоскана към територията на Австрийската корона. Австрийското управление е в непрекъснато в отбранителна позиция спрямо апетитите на Франция и кралството на Сардиния-Пиемонт през 1859 и Тоскана става провинция на Обединеното италианско кралство през 1861.

Флоренция измества Торино като италианска столица през 1865 г., като става седалище на първия държавен парламент, но след 6 години е заменена от Рим. След като населението на Флоренция се удвоява през 19 век, през 20 век то се утроява с разрастването на туризма, търговията, финансовите услуги и индустрията. По време на Втората световна война градът е под немска окупация за една година (1943-1944). Градът и неговите културни паметници са спасени от разрушение и разграбване благодарение на намесата на германския консул Герхард Волф. Войниците на съюзниците са погребани в гробища извън града (Американското гробище е на около 9 км южно от града [1], британските войници са погребани на няколко километра източно от северния бряг на река Арно [2]).

През ноември 1966 г. Арно залива части от центъра, унищожавайки много произведения на изкуството. Не е имало предупреждение от властите, които са знаели, че вълната приижда, с изключение на телефонно обаждане до бижутерите на моста Понте Векио.

География [редактиране]

Климат [редактиране]

Климатът във Флоренция

Показатели	ян	фев	мар	апр	май	юни	юли	авг	сеп	окт	ное	дек	годишно
Средни максимални температури (°C)	10,1	12,0	15,0	18,8	23,4	27,3	31,1	30,6	26,6	21,1	14,9	10,4	20,10
Средни температури (°C)	5,75	7,4	9,95	13,25	17,35	21	24,15	23,8	20,4	15,55	10,2	6,4	14,59
Средни минимални температури (°C)	1,4	2,8	4,9	7,7	11,3	14,7	17,2	17,0	14,2	10,0	5,5	2,4	9,09
Средни месечни валежи (mm)	73,1	69,2	80,1	77,5	72,6	54,7	39,6	76,1	77,5	87,8	111,2	91,3	910,7
Брой на дните с валежи	9.4	8.4	8.6	9.1	8.6	6.3	3.5	5.9	5.7	7.4	10.0	8.8	91.7
Източник: worldweather.org

Административно деление [редактиране]

Градското управление на Флоренция е разделено на пет квартала, които от своя страна са разделени на по-малки части. Градът има също историческо деление на четири квартала и така те се срещат годишно на манифестации и фестивали. Кварталите на историческото флорентинско каучо са:

Санта Мария Новела
Сан Джовани
Санта Кроче
Санто Спирито.

Таблица на кварталите във Флоренция
Квартали	Площ (km²)	Население (5/06)	Плътност (ч/km²)	Подразделение
1 Историческият център	11,396	67 170	5 894	Сан Якопино (San Jacopino), Ил Прато Пиньоне (Il Prato-Pignone), Ла Фортеца (La Fortezza), Виали (Viali), Дуомо-Олтрарно (Duomo-Oltrarno), Колина Юг (Collina sud), Сан Гаджо (San Gaggio)
2 Кампо ди Марте	23,406	88 588	3 784	Кампо ди Марте-Ле Куре (Campo di Marte-Le Cure), Виали (Viali), Ла Рондинела (La Rondinella), Сетиняно (Settignano), Колина Север (Collina nord), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana)
3 Гавинана/ Галуцо	22,312	40 907	1 833	Колина юг (Collina sud), Галуцо (Galluzzo), Сан Гаджо (San Gaggio), Беларива-Гавинана (Bellariva-Gavinana), Соргане (Sorgane), Понте а Ема (Ponte a Ema)
4 Изолото/ Леняя	16,991	66 636	3 921	Арджингросо (Argingrosso), Чинтоя (Cintoia), И Баси (I Bassi), Ил Казоне (Il Casone), Изолото (Isolotto), Ла Казела(La Casella), Леняя (Legnaia), Ле Тори(Le Torri), Мантиняно (Mantignano), Монтичели (Monticelli), Пиньоне (Pignone), Сан Лоренцо а Греве (San Lorenzo a Greve), Софиано(Soffiano), Сан Куйрико(San Quirico), Торчикода (Torcicoda), Уняно(Ugnano)
5 Рифреди	28,171	103 761	3 683	Кастело-Ле Панке (Castello-Le Panche), Пиана ди Кастело (Piana di Castello), Пистойезе (Pistoiese), Ил Липи-Барсанти(Il Lippi-Barsanti), Фиренце Нова (Firenze Nova), Новоли (Novoli), Парко деле Кашине-Арджингросо (Parco delle Cascine-Argingrosso), Сан Якопино (San Jacopino), Ла Фортеца (La Fortezza), Кареджи (Careggi), Леополдо-Рифреди (Leopoldo-Rifredi), Колина Север (Collina nord), Виали (Viali)
Общо всичко	140,9	367 062	2 605

Забележителности [редактиране]

Галерия Уфици е един от най-известните музеи в Италия. Построен от Джорджо Вазари по поръчка на Козимо I Медичи, първоначално бил административна сграда за флорентинските магистрати. През 1765 г. е превърнат в галерия и днес е един от най-известните музеи в света. Там се намират картини на Джото, Микеланджело, Рафаело, Рубенс, Ботичели, Тициан, Леонардо да Винчи, Филипо Липи и на още много известни художници.
Палацо Векио (1298-1314) е построен в готически стил. В периода (1550-1565) той е превърнат в сграда на правителството и официална резиденция на Медичите. Пред него стои копие на скулптурата "Давид" от Микеланджело. Музеят на скулптурата се намира там, в т. нар. Лоджия деи Ланци (1376-1382). Това е едно от местата, където е сниман филмът "Ханибал", в който Антъни Хопкинс се превъплъщава в гениалния изкуствовед и сериен убиец Ханибал Лектър.
Палацо Пити. В него има много картини и скулптури от епохата на Ренесанса и Барока.
Градини Боболи (Giardino di Boboli), принадлежащи на Палацо Пити.
Катедралата Санта Мария дел Фиоре, четвърта по големина в света, която е забележителна с кулата на Джото и със своя невероятно смел за времето си купол, дело на Брунелески. Той е двойно-черупчест осемстенен купол без подпорни колони. Години по-късно Микеланджело използва същата конструкция, за да издигне още по-големия купол на базиликата "Свети Петър" в Рим.
Санта Мария Новела - църква на францисканците, строена след 1278 г., със стенописи от Чимабуе, Мазачо, Доменико Гирландайо и др. Фасадата, облицована с черен и бял мрамор, е в типичния флорентински стил (арх. Алберти, 1456-1470).
Базилика Санта Кроче, в която са гробовете на Данте, Галилей, Микеланджело, Лоренцо Гиберти, Николо Макиавели, Джоакино Росини и други известни личности.
Базилика Сан Лоренцо, която се намира близо до Галерия Уфици. Построена е също от Медичите през XV в. Семейната гробница-параклис на Медичите при "Сан Лоренцо" е дело на Микеланджело (1521-1534) с едни от неговите най-прочути скулптури.
Баптистерий "Сан Джовани Батиста" (12 в.), чиито три врати са украсени с бронзови релефи от Андреа Пизано и Лоренцо Гиберти. Особено прочути са позлатените "Врати на Рая".
Църквата "Санта Мария дел Кармине" - в нея се намира капела Бранкачи с прочутите стенописи на Мазачо и Мазолино.
"Фонтанът на Нептун" - богато украсен със скулптури. Намира се на площада на Сеньорията, в непосредствена близост до Палацо Векио.
Понте Векио (Старият мост/Ponte Vecchio) - на мястото на мост от римско време, в сегашният си вид е от 16 век.
Национален музей Барджело, съхраняващ богата скулптурна колекция.
Палацо Медичи-Рикарди - дворец, принадлежал на фамилиите Медичи и Рикарди. Проектът на фасадата му принадлежи на Микеланджело. Понастоящем е музей на изкуството.
Галерия на Академията - сред експонатите изложени в нея е оригиналът на "Давид" на Микеланджело.

Спорт [редактиране]

Футболният отбор на града се нарича Фиорентина.

Други [редактиране]

Във Флоренция е сниман филмът "Ханибал".

Побратимявания [редактиране]

Флоренция е побратимен град с:^[4] ^[5]

Демографска статистика [редактиране]

Преброяване на населението

Възрастова структура

0-14: 11,0%
15-64: 63,2%
65+: 25,8%

Национална принадлежност

Личности, родени във Флоренция [редактиране]

Америго Веспучи (1454-1512)— мореплавател, на чието име е наречен континента Америка
Андреа Верокио (1435-1488)— скулптор и живописец
Арнолдо Дзоки (1862-1940)— скулптор
Артемио Франки (1922-?)— спортен мениджър
Бенвенуто Челини (1500-1571)— скулптор и ювелир
Винченцо Вивиани (1622-1703)— математик, физик и астроном
Данте Алигиери (1265-1321)— поет
Джовани Бокачо (1313—1375) — писател и поет
Джото (1276—1337) — скулптор и архитект.
Джордж Косматос (1941-2005), режисьор
Доменико Гирландайо (1449—1494) — известен художник, първия учител на Микеланджело.
Донатело (1386—1466) — скулптор.
Карло Колоди (1826—1890) — автор на приказките за Пинокио
Климент XII (1652-1740)— римски папа
Леонардо да Винчи (1452—1519) — художник и учен, роден в селце до Флоренция
Лоренцо Гиберти (1381—1455) — скулптор
Лъв X (1475-1521)— римски папа
Николо Макиавели (1469-1527)— поет и философ
Ричард Роджърс (1933)— английски архитект
Роберто I Бурбон-Пармски (1848-1907)— херцог на Парма и Пиаченца
Сандро Ботичели (1445-1510)— ренесансов художник
Филипо Липи (1406-1469)— ренесансов художник
Флорънс Найтингейл (1820—1910) — медицинска сестра и обществена деятелка