Филипо Томазо Маринети

Филипо Томазо Маринети
италиански писател, футурист
Роден:	22 декември 1876 г.
	Александрия, Египет
Починал:	2 декември 1944 г. (на 67 г.)
	Беладжо, Италия

Филипо Томазо Маринети (на италиански Filippo Tommaso Marinetti) е италиански поет, писател, журналист, издател и основател на първото авангардистко движение на 20 век, футуризма.

Ражда се през 1876 г. в Александрия (Египет) в семейството на адвокат. Учи при френските йезуити и още като ученик основава литературно списание, „Папирус“. През 1891 г. семейството му се връща в Италия, а Маринети отива в Париж, където взема бакалавърска степен по литература. Впоследствие учи право първо в Павия, после в Генуа, където през 1899 г. се дипломира с работа на тема „Монархията при парламентарното управление“.

В началото на 20 век започва да публикува стихове и кратки текстове в ред френски и италиански списания. На 20 февруари 1909 г. на първа страница в престижния френски вестник „Фигаро“ се появява основополагащият „Манифест на футуризма“, написан от Маринети. В последвалите години към компанията на футуристите освен литератори се включват художници, музиканти, театрали.

По време на Балканската война от 1912/13 г. Маринети е кореспондент на Балканите. През 1914 г. в книгата си поема Zang Tumb Tuuum („Дзън Туп Туууп“, едно от най-прочутите произведения не само на Маринети, но и на футуризма изобщо), посветена на обсадата на Одрин, описва и българите: „българите са прави да презират Европа пацифистка страхлива и дипломатична смели и хитри тези македонци да поведат 4 милиона земеделци към победата жизнена раса без понятие от култа към мъртъвците [...] всички пари похарчени за начални училища и за войска без вътрешни пътища без извисена култура стоп ни един университет малко библиотеки още по-малко учители съвсем малко мислене много оран но нито един неграмотен в страната селяни които умеят да четат без носталгия без традиция без сантименталности МЪЖЕ градинари от Казанлък дистилатори на розова есенция търпение бавност (10000 КГ ЛИСТЕНЦА = 1 КГ ЕСЕНЦИЯ)“.

През 20-те години Маринети става приближен на фашисткия режим на Мусолини и през 1929 г. е обявен за академик на Италия.

До края на живота си през 1944 г. неуморно публикува манифести, поеми, декларации, книги, списания.