Генуа

Град Генуа Genova Герб Държава Италия Координати 44°24′40″ с. ш. 8°55′57.58″ и. д.44.411111° с. ш. 8.932661° и. д. 44.411111, 8.932661 Генуа

Генуа (на италиански Genova, Дженова, в България е утвърдено названието от немски, Genua, на местния диалект Зѐна, Zena) е град в Северозападна Италия.

География

Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия. Населението му е 610 897 жители към 2009 г.

История

Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци ,които основават тук колония. Генуа е основният център на лигурите до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е въстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския морския си флот по време на многобройните войни които водят. В началото на XII в. започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери които поддържат търговски контакти с херцозите,кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия. Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през XIV в. започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година. Градът-държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 година когато е завладян от французите.

След Първата световна война, през 1922 година се провежда конференция, на която е подписан Рапалският договор

Икономика

Пристанището в Генуа

Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Генуа е важен образователен и научен център.

Промишленост

Машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост

Архитектура

Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор Cattedrale di San Lorenzo. В съседство се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.

Спорт

В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа.

Известни личности

Родени

• Леон Батиста Алберти (1404-1472), архитект
• Бенедикт XV (1854-1922), римски папа
• Бепе Грило (р. 1948), актьор и политик
• Рикардо Джакони (р. 1931), астрофизик
• Енрико Киеза (р. 1970), италиански футболист
• Христофор Колумб (1451-1506), мореплавател
• Еудженио Монтале (1896-1981), италиански поет
• Николо Паганини (1782-1840), композитор
• Ренцо Пиано (р. 1937), архитект
• Едоардо Сангвинети (1930-2010), писател
• Джузепе Тадеи (1916-2010), певец

Починали

• Адолфо Балончиери (1897-1986), италиански футболист и треньор

Други

• Филипо Томазо Маринети (1876-1944), писател, завършва право през 1899
• Едоардо Сангвинети (1930-2010), писател

Побратимени градове

• Атина, Гърция
• Балтимор, САЩ
• Бостън, САЩ
• Бургас, България
• Варна, България
• Гуаякил, Еквадор
• Екатеринбург, Русия
• Колумбус, САЩ
• Марсилия, Франция
• Одеса, Украйна
• Риека, Хърватско
• Санкт Петербург, Русия
• Тамбов, Русия
• Уелва, Испания
• Хиос, Гърция

Изследвания

• Müller, R. Sic hostes Ianua frangit. Spolien und Trophäen im mittelalterlichen Genua, Weimar, 2002.
• Schweppenstette, F. Die Politik der Erinnerung. Studien zur Stadtgeschichtsschreibung Genuas im 12. Jahrhundert, Frankfurt am Main, 2003.

България и Генуа

• Тивчев, П. Войната между Кипър и Генуа през 1373-1374 г. и участието на българи в нея. - Etudes historiques, 3, 1966, 125-144.
• Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана. — В: Сборник Хр. Христов. С., 1976, 313—336.
• Гюзелев, В. Три етюда върху българския XIV век. С., 2009.

Външни препратки

• Официален сайт на град Генуа