Генуа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генуа
Genova
    Герб
Collage Genova.jpg
Италия
Red pog.png
Генуа
Лигурия
Red pog.png
Генуа
Страна Флаг на Италия Италия
Регион Лигурия
Население 598 830 души
Пощенски код 16121-16167
Официален сайт http://www.comune.genova.it
Генуа в Общомедия

Генуа [1] (на италиански Genova, Дженова, на местния диалект Зѐна, Zena) е град и община в Северозападна Италия.

Название[редактиране | edit source]

Названието на града в България е утвърдено със своя латински правопис, посочено за първи път в Енциклопедия на братя Данчови от 1936 г.

География[редактиране | edit source]

Градът е център на едноименната провинция Генуа в област (регион) Лигурия. Населението му е 610 897 жители към 2009 г.

История[редактиране | edit source]

Градът има богато историческо минало, много художествени и архитектурни паметници. На мястото, където се намира старото пристанище, Генуезкият залив образува тясна ивица, която навлиза в сушата. Предимствата на това пристанище, добре защитено от капризите на морето, са оценени още от древните гърци ,които основават тук колония. Генуа е основният център на лигурите до завладяването ѝ от римляните около 220 г. пр. Хр. През 205 г. пр. Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е въстановена от римляните, които използват пристанището като база за морския морския си флот по време на многобройните войни които водят. В началото на 12 век започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери които поддържат търговски контакти с херцозите,кралете и папите. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция. В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия. Най-голямата европейска епидемия от бубонна чума през 14 век започва при обсадата на генуезката крепост Кафа в Крим от татарите през 1347 година. Градът-държава окончателно загубва могъществото си през 1381 г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под чужда власт. При завладяването на Константинопол от османските турци през май 1453 г. византийците са подкрепени от генуезки войници. Единствено остров Корсика остава генуезко владение до 1768 година когато е завладян от французите.

След Първата световна война, през 1922 година се провежда конференция, на която е подписан Рапалският договор

Икономика[редактиране | edit source]

Пристанището в Генуа

Генуа е най-важното морско пристанище на Италия (обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Генуа е важен образователен и научен център.

Промишленост[редактиране | edit source]

Машиностроене (корабостроене, измервателни уреди), металургична промишленост, химическа промишленост, хранително-вкусова промишленост, полиграфическа промишленост

Архитектура[редактиране | edit source]

Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна е строената през XII век от бял и черен мрамор Cattedrale di San Lorenzo. В съседство се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.

Спорт[редактиране | edit source]

В Генуа има два известни футболни отбора. Техните имена са УК Сампдория и ФК Дженоа.

Известни личности[редактиране | edit source]

Родени
Починали
Други

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Müller, R. Sic hostes Ianua frangit. Spolien und Trophäen im mittelalterlichen Genua, Weimar, 2002.
  • Schweppenstette, F. Die Politik der Erinnerung. Studien zur Stadtgeschichtsschreibung Genuas im 12. Jahrhundert, Frankfurt am Main, 2003.

България и Генуа[редактиране | edit source]

  • Тивчев, П. Войната между Кипър и Генуа през 1373-1374 г. и участието на българи в нея. - Etudes historiques, 3, 1966, 125-144.
  • Божинов, В. България на конференциите в Генуа и Лозана. — В: Сборник Хр. Христов. С., 1976, 313—336.
  • Гюзелев, В. Три етюда върху българския XIV век. С., 2009.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия на братя Данчови, 1936 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]