Папска държава
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Папската държава е теократична държава в Централна Италия в периода 756 - 1870 г., възглавявана от папата - главата на Римокатолическата църква.
Началото на Папската държава полага франкският крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат. През 1861 - 1870 година територията на Папската област влиза в състава на Кралство Италия.
Наследник на Папската държава от 1929 година е Ватиканът.
