Кралство Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на италианското кралство
Карта на италианското кралство през 1919

Италианското кралство или Кралство Италия (на италиански: Regno d'Italia) е съюз от монархически европейски щати, чиято територия е приблизително същата като на днешната италианска република.

Кралството е създадено през 1861 г., след историческия период, наречен "Рисорджименто", от сардинското кралство, управлявано от кралете от савойската династия.

При управлението на Виктор Емануил II през 1860 г., Херцогството Парма и Пиаченца, Херцогството Модена и Ерцхерцогството Тоскана решават да се обединят със Сардинското кралство с всенародно гласуване и да създадат Кралство Италия. През самата година новороденият щат завоюва Кралството на двете Сицилии с помощта на Джузепе Гарибалди и неговата експедиция на Хилядата, както и районите Романия, Марке и Умбрия от Папската държава. Тези територии са присъединени с всенародно гласуване.

През януари 1861 г. гражданите на новия щат за първи път избират италиански парламент. От почти 26 милиона души, са можели да гласуват само 419 938 души (почти 1,8% от цялото население). Този първи парламент се състои от 85 депутати.

Първият акт на италианския парламент е да провъзгласи Виктор Емануил II за Пръв крал на Италия на 17 март 1861 г. През 1866 г., след победата в Австро-пруската война, Италия превзема района Венето от Австрийската империя. През 1870 г., италианските войски превземат Рим и района Лацио, елиминирайки Папската държава. Рим официално става италианската столица (след Торино и Флоренция).

Следващите крале на Италия са Умберто I (1878-1900 г.) (убит от анархиста Гаетано Бреши) и Виктор Емануил III (1900-1946 г.). При управлението на Виктор Емануил III през 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война, са завзети от Италия Трентино-Южен Тирол, Гориция с Фриули-Венеция Джулия, Триест с Истрия и Задар. Риека се обединява с италианското кралство през 1924 г.

Бенито Мусолини създава фашистка партия през 1920 г., и през 1923 г. става председател на министерския съвет и после диктатор на Италия (1925 г.). Мусолини се съюзява с Адолф Хитлер и Италия влиза във Втората световна война като германски съюзник през 1940 в битката за Франция. През 1943 г. Италия капитулира след съюзническия десант в Сицилия, но Вермахтът запазва контрола върху северната част от страната, на която след освобождението на Мусолини от Ото Скорцени е образувана Република Сало и която е превзета от американците през 1945 г.

След Втората световна война Италия губи Истрия и градовете Риека и Задар, заети от Титова Югославия. Виктор Емануил III абдикира в полза на сина си Умберто II, но на 2 юни 1946 г. италианците избират чрез референдум Италия да стане република.

Източници[редактиране | edit source]