Кралство Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кралство Италия
Regno d'Italia
Кралство
 
 
 
 
 
 
 
1861 — 1946  
 
 
 
 
Знаме Герб
Национален химн
Кралски марш

Местоположение на Кралство Италия

Италианското Кралство и неговите колонии
Континент Европа
Столица Рим
 - Най-голям град Рим
Официален език италиански
Религия католицизъм
Форма на упр. Парламентарна монархия
Династия Савойска
Държавен глава
  Крал
   - 1861 - 1878 Виктор Емануил II
   - 1878 - 1900 Умберто I
   - 1900 - 1946 Виктор Емануил III
   - 1946 Умберто II
Законодат. власт Парламент
 - Горна камара Сенат на Кралството
 - Камара на фасцийте и корпорациите
Епоха
 - Обединение на Италия
1861
 - Присъединяване на Рим
1871
 - Поход към Рим
1922
 - Режим на Мусолини
1922-1943
 - Обявяване на Италия за република
1946
Площ
 - Общо (1936) 310 196 km²
Население  
 - Преброяване 42 399 000
Валута италианска лира
Днес част от Flag of Italy.svg Италия
Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Slovenia.svg Словения
Flag of Albania.svg Албания
Flag of Ethiopia.svg Етиопия
Flag of Libya.svg Либия
редактиране

Италианското кралство или Кралство Италия (на италиански: Regno d'Italia) е съюз от монархически европейски щати, чиято територия е приблизително същата като на днешната италианска република.

Кралството е създадено през 1861 г., след историческия период, наречен "Рисорджименто", от сардинското кралство, управлявано от кралете от савойската династия.

Карта на италианското кралство през 1919

При управлението на Виктор Емануил II през 1860 г., Херцогството Парма и Пиаченца, Херцогството Модена и Ерцхерцогството Тоскана решават да се обединят със Сардинското кралство с всенародно гласуване и да създадат Кралство Италия. През самата година новороденият щат завоюва Кралството на двете Сицилии с помощта на Джузепе Гарибалди и неговата експедиция на Хилядата, както и районите Романия, Марке и Умбрия от Папската държава. Тези територии са присъединени с всенародно гласуване.

През януари 1861 г. гражданите на новия щат за първи път избират италиански парламент. От почти 26 милиона души, са можели да гласуват само 419 938 души (почти 1,8% от цялото население). Този първи парламент се състои от 85 депутати.

Първият акт на италианския парламент е да провъзгласи Виктор Емануил II за Пръв крал на Италия на 17 март 1861 г. През 1866 г., след победата в Австро-пруската война, Италия превзема района Венето от Австрийската империя. През 1870 г., италианските войски превземат Рим и района Лацио, елиминирайки Папската държава. Рим официално става италианската столица (след Торино и Флоренция).

Следващите крале на Италия са Умберто I (1878-1900 г.) (убит от анархиста Гаетано Бреши) и Виктор Емануил III (1900-1946 г.). При управлението на Виктор Емануил III през 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война, са завзети от Италия Трентино-Южен Тирол, Гориция с Фриули-Венеция Джулия, Триест с Истрия и Задар. Риека се обединява с италианското кралство през 1924 г.

Бенито Мусолини създава фашистка партия през 1920 г., и през 1923 г. става председател на министерския съвет и после диктатор на Италия (1925 г.). Мусолини се съюзява с Адолф Хитлер и Италия влиза във Втората световна война като германски съюзник през 1940 в битката за Франция. През 1943 г. Италия капитулира след съюзническия десант в Сицилия, но Вермахтът запазва контрола върху северната част от страната, на която след освобождението на Мусолини от Ото Скорцени е образувана Република Сало и която е превзета от американците през 1945 г.

След Втората световна война Италия губи Истрия и градовете Риека и Задар, заети от Титова Югославия. Виктор Емануил III абдикира в полза на сина си Умберто II, но на 2 юни 1946 г. италианците избират чрез референдум Италия да стане република.

Източници[редактиране | редактиране на кода]