Либия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Либия
Знаме на Либия
Герб на Либия
(знаме) (герб)
Девиз: الحرية والعدالة والديمقراطية
(Справедливост, свобода, демокрация)
Местоположение на Либия
География и население
Площ 1 759 540 km²
(на 16-то място)
Столица Триполи
32°54′ с. ш. 13°11′ и. д. / 32.9° с. ш. 13.183333° и. д.
Най-голям град Триполи
Официален език арабски, берберски
Население (пребр., 2007) 6 036 914
(на 104-то място)
Гъстота на нас. 4 д./km²
Управление
Форма Преходнa парламентарна република
Председател на
Генералния национален
конгрес
Мохамед Юсеф ел-Магарияф
Министър-председател Али Зейдан
История
Независимост 24 декември 1951
Икономика
БВП (ППС, 2010[1]) $76,557 млрд $
(на 67-мо място)
БВП на човек (ППС) $11,852
ИЧР Повишение 0.818 (висок)
(на 56-то място)
Валута либийски динар (LYD)
Други данни
Часова зона EET (UTC+2)
Интернет домейн .ly
Телефонен код 218

Либия (на арабски: ‏ليبيا) е държава в Северна Африка, граничеща със Средиземно море на север, Египет на изток, Судан на югоизток, Чад и Нигер на юг, и Алжир и Тунис на запад. Столицата на Либия е Триполи. Само 2,5% от територията са земеделски обработваеми, но има значителни находища на нефт и природен газ.

Либия се дели традиционно на Триполитания, Киренайка и Фесан. В Древна Гърция Либия се употребява в по-широк смисъл, обхващащ цяла Северна Африка на запад от Египет. В някои случаи името се отнася дори за целия континент Африка.

С територия 1,8 млн. км2, от които 90% е пустиня, Либия е четвъртата страна по площ в Африка и 17-а в света.[2] Столицата Триполи наброява 1,7 млн души, а цялото население на страната е 5,7 млн души.

Либия е на шесто място по брутен вътрешен продукт на глава от населението в Африка.[3] Това се дължи на големите запаси от нефт и малкото население.[4][5]

История[редактиране | edit source]

Римски театър на запад от Триполи

Археологически доказателства от 8 хилядолетие пр.н.е. показват, че либийското крайбрежие е обитавано от хора от неолита, които можели да опитомяват едър рогат добитък и да култивират различни растения.[6]

Либия е гръцката дума за Африка (макар в Античността да се отнася само за северната част). Киренайка се колонизира от Гърция, Триполитания е била провинция на Картаген. През 1 век, след като Триполитания за кратко е владение на Нумидия, набрежните територии се завземат от Рим. Територията позната сега като Либия е била владение на различни народи, като финикийци, картагенци, гърци, римляни, вандали и византийци, които са упрвлявали цялата територия или само част от нея. Въпреки, че гърците и римляните са оставили в наследство руини, като Лептис Магна и Сабрата има много малко други останки от тези древни култури.

Гърци[редактиране | edit source]

Гърците завладяват източна Либия, когато изселници от пренаселения остров Тера по заповед на оракулът от Делфи тръгват да търсят нов дом в Северна Африка. През 631 пр.н.е. основават град Кирене.[7] За по-малко от 200 години са основани още четири важни гръцки града.

Римляни[редактиране | edit source]

Римляните обединяват двата региона, и за повече от 400 години Триполитания и Киренайка стават проспериращи римски провинции.[8] Римски руини като тези в Лептис Магна удостоверяват жизнеността на региона, където силно населените градове, а и по-малките градове се наслаждават на удобствата на градския живот. Търговци и занатчии от различни римски територии се установяват в Северна Африка, но стилът на градовете в Триполитания напомня най-вече на картагенски, а в Киренайка на гръцки.

Араби[редактиране | edit source]

Римските колонии Триполи и Киренайка са завладени от арабски мюсюлмани през 7 век. Към 19 век Либия се очертава все повече като независима османска провинция. През 1911 г., докато Османската империя се разпада, Италия нахлува (виж: Италиано-турската война) и поема управлението.

Преврат и управление на Муамар ал-Кадафи[редактиране | edit source]

Няколко години след Втората световна война Либия получава своята независимост като условие на Съюзническия мирен договор с Италия. От 1969 г. Либия се управлява от полковник Муамар ал-Кадафи, който идва на власт чрез държавен преврат и прекратява либийската монархическа традиция.

Кадафи отхвърля както съветския комунизъм, така и западния капитализъм, и заявява, че ще следва независим курс, описвайки себе си като защитник на „потиснатите народи“ и страните от Третия свят, стремящи се да отстояват независимостта си на международната сцена.

Отношенията между САЩ и Либия се обтягат на 2 декември 1979 г., когато либийски тълпи нападат американското посолство в Триполи. Кадафи определя инцидента като „спонтанна демонстрация“ и отрича всякакво участие. През май 1980 г. САЩ оттегля всички свои дипломати от Либия, но не прекъсва дипломатическите си отношения със страната.

През същата година либийското правителство заплаща 220 000 долара на Били Картър, брата на Джими Картър, в опит да постигне по-добри дипломатически отношения между двете страни.

На 6 май 1981 г., повече от година след стъпването на власт на президент Роналд Рейгън, САЩ обвинява либийското правителсвто в подпомагане на международния тероризъм. Всички либийски дипломати са изгонени от САЩ и дипломатическите отношения с Либия са прекратени официално.

Администрацията на Рейгън разглежда Кадафи като нежелан играч на международната сцена, защото той поддържа палестинските терористични групи, подкрепя революционен Иран по време на войната (19801988) срещу Ирак и Саддам Хюсеин, и помага на различни революционни движения по целия свят, ръководени главно от сепаратистки терористични групи като Ирландската републиканска армия (ИРА), Родина и свобода на баските (ЕТА), Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и др.

През март 1982 г. САЩ налага ембарго върху вноса на либийски нефт и върху износа на индустриални стоки към Либия, повечето от които до момента били използвани за нефтената промишленост. Тези мерки не са последвани от Европа.

През 1973 г. Муамар Кадафи обявява по-голямата част от залива Сидра за либийски териториални води, като границата е условна права линия между гр. Бенгази и гр. Мисрата. Кадафи нарича тази „граница“ „Линия на смъртта“ и заплашва, че преминаването ѝ ще доведе до военен отговор. Тези териториални претенции не са признати и до днес, а в периода 1985 — 1986 г. довеждат до напрежение между САЩ и Либия — от американска страна в залива са проведени операциите Attain Document и Прериен огън (Prairie fire). При втората се стига до въоръжен сблъсък, при който са потопени две либийски корвети, а трета е тежко повредена.

На 14 април 1986 г., в отговор на два терористични атентата, за които е заподозряна Либия, Рейгън дава заповед за бомбардировки срещу наречените от него „терористични местоположения“ — Триполи и Бенгази. Проведена е операция Елдорадо каньон, жертвите при която са около 60 души (включително цивилни), измежду които и осиновената дъщеря на Кадафи, като целта е самият Кадафи, който по това време се укрива в маскировъчни палатки в Либийската пустиня. Бомбардировките са следствие главно на обвиненията на САЩ за либийско участие в бомбения атентат на 5 април в често посещаваната от американски служещи немска дискотека „Ла Бел“, взел 3 жертви.

Обединените нации налагат санкции срещу Либия през 1992 г. заради взривяването на Пан Ам 103 над шотландското градче Локърби, когато загиват общо 270 души. Атентатът над Локърби влошава допълнително изострените отношения на режима на Кадафи със Запада. Санкциите са отложени на 12 септември 2003 г., след като Либия се съгласява да поеме отговорността и да заплати 2,7 млрд долара на семействата на загиналите. Впоследствие, на 26 февруари 2004 г., ООН премахва 23-годишната забрана за пътувания до Либия. Въпреки това, много други ограничения са все още в сила, като например някои икономически санкции и забраната на полети към Либия за американски самолети.

От 19 февруари 2011 г. започват масови протести в цялата страна, които постепенно преминават в организирано въоръжено въстание което прераства в гражданска война. Жестокото им потушаване от страна на Муамар Кадафи е осъдено от международната общност и от 19 март започва мащабна военна операция на Коалиционните сили с цел изпълняване на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН за създаване на зона забранена за полети.

Гражданска война[редактиране | edit source]

На 15 февруари 2011 г. започва бунт срещу диктаторския режим на Муамар Кадафи в Бенгази.Причината е, че е имало сблъсъци между силите за сигурност и протестиращи на същия ден.След около 10 дена Кадафи и Африканския съюз предлагат на опозиционния Национален преходен съвет да прекаратят бойните действия, но никой не приема това предложение. Събитието вдигна на крак ООН, НАТО, Арабската лига, Франция, Великобритания и САЩ.След четиримесечни бомбардировки Националния преходен съвет (опозицията) превзема столицата Триполи.В помощ на опозицията се присъединяват НАТО, страните от Арабската лига и Швеция. На 20 октомври опозицията залавя избягалият Муамар Кадафи в родния му град Сирт, като непосредствено след това е убит. Последните му думи били: "Не ме убивайте, деца мои!". На 23 октомври Националния преходен съвет слага край на войната.

Политика[редактиране | edit source]

Либия притежава необичайна система на управление. Муамар ал-Кадафи твърди, че Либия е „същинска социалистическа държава“. Официалните институции на правителството не са съвсем ясни. Кадафи технически не е „президент“ или „министър-председател“, а се описва като един вид „водач“, който помага на либийския народ в постигането на социализма. За повечето хора по света той е „полковник Кадафи“. Либия не разполага с конституция, законите на страната идват от ислямското право и „Зелената книга“ по политическа философия на Кадафи. Формата на държавно управление в Либия се нарича джамахирия. Думата представлява модификация на арабската дума джумхурия (република), която може да се преведе като народна държава.

На практика обаче, Либия е под диктаторството на Кадафи, който е подпомаган от тесен кръг военни и политически служебни лица. Либия е многократно обвинявана в повсеместно неспазване на човешките права и държавно подпомаган тероризъм.

На 19 декември 2003 г. Либия признава, че притежава програма за оръжия за масово унищожение (ОМУ), и едновременно с това обявява намерението си да я прекрати и премахне всички ОМУ, като се съгласява да бъдат направени изненадващи проверки. Либия също се съгласява да ограничи дълго-полетните си ракети до 300 км. Съобщението е вследствие на тайни дипломатически преговори с Обединеното кралство и САЩ. На 7 март 2004 г., Белият дом потвърждава, че последните либийски съоръжения за атомни оръжия са пратени към САЩ.

По същото време се разкрива, че Либия тайно предава атомни технологии от Северна Корея към трети страни. Пакистан и Китай се назовават като сътрудници в тези програми. Преди това, според американски служебни лица, Египет придобива технологии директно от Пхенян, но САЩ блокира пратка с ракети през 2001. Въпреки това американските власти научават, че година по-късно Египет получава 24 ракетни двигатели „Родон“ от Северна Корея.

По време на посещението си в Либия на 23 февруари 2004 г. Мохамед Ел Барадей, генералният директор на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), прави следното изказване: „Все още се опитваме да изясним мрежата, да разберем дали други страни са получили [оръжейните] технологии и схеми за конструкция. Това естествено е от много важно значение за нас.“

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Либия се поделя на 32 шаб'бият (общини).

32-те общини са:

Libya New Municipalities.png

1 Адждабия 17 Гат
2 Ал Бутнан 18 Гадамис
3 Ал Хизам ал Ахдар 19 Гарян
4 Ал Джебал ал Ахдар (Ал-Байда) 20 Мурзук
5 Ал Джифара 21 Мизда
6 Ал Джуфра 22 Мистрата
7 Ал Куфра 23 Налут
8 Ал Мардж 24 Таджура Ва ал Навахи АлАрба'
9 Ал Маргаб 25 Тархуна Ва Мсалата
10 Ан Нугат ал Хумс 26 Тарабулус (Триполи)
11 Ал Губа 27 Сабха
12 Ал Вахат 28 Сурт
13 Аз Завия 29 Сабрата Ва Сурман
14 Бенгази 30 Вади ал Хаят
15 Бени Валид 31 Вади ал Шати
16 Дерна 32 Яфран

География[редактиране | edit source]

Пустинен пейзаж от Либия (90% от територията на страната е пустиния)

Либия има територия от 1,759,540 km2, което я прави 17-тата по големина в света. Тя е малко по-малка от Индонезия и приблизително с големината на американския щат Аляска. Либия е рядко населена страна, чиято икономика разчита изцяло на големите нефтени запаси.

Либия има просторен излаз на Средиземно море, което оформя най-големият средиземноморски залив на Африка - Сидра. С дължина 1 770 km либийския бряг е най-голям от всички страни, които граничат със Средиземноморе.[9][10] В тясната и заблатена крайбрежна низина живее по-голямата част от населението на страната. На юг е обширна част от Сахара. Близо до границата с Чад се намират разклоненията на вулканското плато Тибести. В източната част на Либия и в Египет, до река Нил, се разпростира Либийската пустиня, с разпръснати оазиси, най-големият от които е Ал Куфра.

Икономика[редактиране | edit source]

Небостъргачи в Триполи
  • Размер на външния дълг 4100 млн. USD (2000)
  • Износ 13900 млн. USD (2000)
  • Внос 7600 млн. USD (2000)
  • Консумация на електричество 17577 млн. kWh (1999)
  • Износ на електричество 0 kWh (1999)
  • Внос на електричество 0 kWh (1999)
  • Производство на електричество 18900 млн. kWh (1999)
  • Процент произведено електричество от атомни електроцентрали 0 % (1999)
  • БВП 45400 млн. USD
  • БВП на глава от населението 8900 USD на глава от населението (2000)
  • БВП — ръст 6,5 % (2000)
  • Процент на селското стопанство в БВП 7 % (1997)
  • Процент на промишлеността в БВП 47 % (1997)
  • Процент на услугите в БВП 46 % (1997)
  • Процент на работната сила в селското стопанство 17 % (1997)
  • Процент на работната сила в промишлеността 29 % (1997)
  • Процент на работната сила в услугите 54 % (1997)
  • Процент безработни 30 % (2000)

Население[редактиране | edit source]

Старият град на Триполи е важен туристически център за страната.

Населението на Либия е 6 036 914 души за 2007 година според изчисления на ЦРУ. От тях 166 510 са чуждестранни работници. Средната гъстота е 3,3 жит. на км2 в двата северни региона Триполитания и Киренайка и по-малко от един човек на квадратен километър в другите части на страната. Либия е една от най-малко населените страни спрямо големината на територията си.[11] 90% от населението живее на 10% от територията ѝ, най-вече по крайбрежието. Повече от половината население живее в градовете, като е концентрирано най-вече в двата най-големи града Триполи и Бенгази.[12] Местните либийци са смес между берберите и по-късно дошлите араби.

Има малки етнически групи, като туареги (берберски народ) и тебу, който водят номадски или полуномадски начин на живот. Други чуждестранни граждани са араби от близките африкански страни (най-вече египтяни и туниси) и африканци от Субсахарска Африка.[13] Арабите и берберите съставляват 97% от населението, другите 3% са: гърци, малтийци, италианци, египтяни, афгани, турци, индийци и африканци от Субсахарска Африка.[14] Все пак са включени само легалните граждани, а страната е известна с това, че е дом на много нелегални африканци, като според някои източници броят им е около 1 милион.[15]

Говоримият език в Либия е арабски, който е и официален. Тамазигт (Берберски език) е говорен от берберите, но няма статут на официален за страната.[16] Берберите живеят основно в Триполитанския регион, град Зуларах и някои оазиси. В големите градове се говори и на английски и италиански език, но предимно от по-възрастното население.

Семейният живот е важен за либийците, повечето от тях живеят в апартаменти и други самостоятелни жилища, като това зависи от дохода и имуществото им. Въпреки, че местните араби обикновено водят номадски живот и живеят в палатки, сега много от тях са се установили в градовете за постоянно.[17] поради това предишният им начин на живот постепенно изчезва. Малък брой либийци все още водят такъв начин на живот в пустинията. Голяма част от населението е заето в сферите на индустрията и услигите и по-малка част се препитава от земеделие.

Образование[редактиране | edit source]

Дворът на първия университет в Либия, в град Бенгази

1,7 млн. от населението на Либия са ученици, като 270 000 следват висше образование.[18] Образованието в Либия е безплатно за всички граждани,[19] и е задължително до гимназиалното ниво. Грамотността в страната е най-високата в Африка, 82% либийци могат да четат и пишат.[20] След независимостта на джамахирията от 1951 година е основан първият университет в Бенгази.[21] За академичната година 1975/76 броят на студентите е 13 418. Към 2004 г. броят им е над 200 000 с допълнителни 70 000 записани в техническия и професионален сектор.[18] Рязкото увеличение на броя на студентите е свързано с увеличението на броя на висшите учебни заведения. От само два през 1975 г. сега броят им е 84 (12 от тях са обществени).[18] Висшето образование в страната се финансира от общественият бюджет. За 1998 г. 38,2% от националния бюджет е разпределен за образование. Това е един от най-високите проценти отделян за образование в света.[21]

Култура[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=672&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=55&pr.y=5
  2. U.N. Demographic Yearbook, (2003), "Demographic Yearbook (3) Pop., Rate of Pop. Increase, Surface Area & Density", United Nations Statistics Division, Accessed July 15 2006
  3. Report for Selected Countries and Subjects. // World Economic Outlook Database, October 2007. IMF, 2007. Посетен на 15 февруари 2008.
  4. Annual Statistical Bulletin, (2004), "World proven crude oil reserves by country, 1980–2004", O.P.E.C., Accessed July 20 2006
  5. World Economic Outlook Database, (April, 2006), "Report for Selected Countries and Subjects", International Monetary Fund, Accessed July 15 2006
  6. Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), "Early History of Libya", U.S. Library of Congress, Accessed July 11 2006
  7. Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), "Cyrenaica and the Greeks", U.S. Library of Congress, Accessed 11 юли 2006
  8. Heuser, Stephen, (24 юли 2005), "When Romans lived in Libya", The Boston Globe Accessed July 18 2006
  9. (2005), "Demographics of Libya", Education Libya, Accessed June 29 2006
  10. (July 20 2006), "Field Listings - Coastlines", CIA World Factbook, Accessed July 23 2006
  11. Earth Trends, Environmental Information, (2004), "Population: Population density", World Resources Institute, Accessed July 19 2006
  12. Al-Amari, Mailud, (November 2004), "Population Dynamics and Fertility Trends in Libya", American Public Health Association, Accessed July 17 2006
  13. Libya Demographics and Geography, (2005), "Libya - Population" The Columbia Gazetteer of the World, Accessed July 17 2006
  14. The World Factbook, (2006), "People - Libya", CIA World Factbook, Accessed 19 юли 2006
  15. [http://migration.ucdavis.edu/MN/more.php?id=2248_0_5_0 Migration News — Migration Dialogue
  16. Anderson, Lisa, (2006), "'Libya', III. People, B. Religion & Language", MSN Encarta, Accessed July 17 2006
  17. Al-Hawaat, Dr. Ali, (1994), "The Family and the work of women, A study in the Libyan Society" National Center for Research and Scientific Studies of Libya, Accessed July 19 2006
  18. а б в Clark, Nick, (July 2004), "Education in Libya", World Education News and Reviews, Volume 17, Issue 4, Accessed July 22 2006
  19. Federal Research Division of the Library of Congress, (1987), "Education of Libya", U.S. Library of Congress, Accessed July 22 2006
  20. About Libya. // Office of the Middle East Partnership Initiative. United States Department of State, 2003. Посетен на 2007-10-10.
  21. а б El-Hawat, Ali, (2000), "Country Higher Education Profiles - Libya", International Network for Higher Education in Africa", Accessed July 22 2006

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | edit source]