Туареги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Туарегите са африкански берберски народ.

Туареги
Tuareg.JPG
Общ брой около 5 200 000
Значителен
брой в
Флаг на Нигер Нигер: 1 720 000 (1998)

Флаг на Мали Мали: 1 440 000 (1991)
Флаг на Алжир Алжир: 1 025 000 (1987)
Флаг на Буркина Фасо Буркина Фасо: 600 000 (1991)

Флаг на Либия Либия: 557 000 (1993)
Език Туарег
Религия мюсюлмани (предимно сунити)
Сродни етно групи бербери
Областите с по-висока концентрация на туареги

Местообитание[редактиране | edit source]

Туарегите населяват Северна Африка - Алжир, Мали, Либия, Буркина Фасо, и Нигер. Те са номадски народ, който векове наред обикаля с камилски кервани из Сахара.

Антроположки характеристики и обичаи[редактиране | edit source]

Високи и със светла кожа, мъжете се забулват още с влизането си в пубертета, като някои твърдят, че това ги предпазва от злите духове, които се вселяват в човека през устата. Те носят дълги мечове и ками, а щитовете им са изработени от кожа на бяла антилопа. Според някои изследователи това са наследниците на тайнствените воини с колесници, избягали от Либия към 1000 г. пр.н.е. и увековечени във фреските на Тасили.

Името "туареги" е от арабски и означава "изоставени от бога", защото те доста късно са приели ислямската религия и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновено са моногамни.

До края на 19 век ахагарските Туареги са управлявали голяма част от пустинята, от градовете-Оазис до Таманрасет и до Ин Салах. Те са търгували със слонова кост, злато, роби и заработвали допълнително, като събирали такси за охрана от минаващите кервани.

Когато през 1881 г. разбират, че начинът им на живот е застрашен от плановете на Франция да построи транссахарска железопътна линия, в отговор те избиват почти цялата експедиция, изпратена да разучи маршрута. Въпреки че експедицията е била зле организирана и ръководена, а мъжете от племето са били със средновековни оръжия, зловещият им външен вид им спечелва репутацията на непобедими в очите на французите, затова те ги превръщат в главни герои на различни легенди. Най-известна е тази, залегнала в романа „Атлантида“ на Пиер Бенуа от 1919 г. В него се разказва за Антинея, красивата кралица на Атлантида, която живее в замък в планината Ахагар и съблазнява и убива млади френски офицери.

През 1925 г. археолози откриват скелет на жена, погребана с кралски почести. Популярната преса незабавно решава, че това е Антинея. Резултатът е бил магнетичен. Френски офицери претърсват планината за още доказателства, и дори изследователят Анри Лот не остава равнодушен към легендата. През 1928 г. той открива в една отдалечена пещера скална рисунка на жена и твърди, че това е Антинея, сирената от незабравимата планина Ахагар.