Сахара

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за пустинята. За групата вижте Сахара (група).

Сахара
Sahara desert.jpg
Информация
Държави Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Мали и Западна Сахара
Площ 9 400 000
Надморска височина 3415 м в най-високата точка
Температура от -18°C до 56°C
Валежи < 7 см
Природни залежи петрол, мед, желязо, уран, манган
Спътникова снимка на пустинята Сахара

Сахара е най-голямата гореща пустиня в света, разположена в Северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Западна Сахара и Мали.

Площта ѝ е повече от 9,4 млн. кв. км и заема повече от 1/4 от африканския континент. Името ѝ идва от арабската дума за пустиня - صحراء (as-ṣaḥrā). Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е Нуакшот - столицата на Мавритания.

География[редактиране | edit source]

Сахара се простира от Атлантическия океан на запад, Атласките планини и Средиземно море на север, Червено море и Египет на изток и областта Судан и долината на река Нигер на юг.

Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави:

Сахара се разделя на много области: Тенере, Голям западен ерг, Голям източен ерг, Танезруфт, Хамада ал Хамра, Ерг Игиди, Ерг Шеш, Арабска пустиня, Либийска пустиня, Нубийска пустиня. 1/4 от пустинята е с планински масиви, чийто най-висок връх е Еми Куси с височина 3415 m в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със сняг, което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина.

Климат[редактиране | edit source]

Оазис в подножието на планината Ахагар

Климатът на Сахара невинаги е бил толкова сух, колкото е днес. Изследвания, направени въз основа на откритите фосили, показват, че този регион е имал влажен климат и тук е расла буйна растителност. В края на последния ледников период, преди около 8 000 години, в пустинята често има дъждове, но днес тя е едно от най-сухите места на света. Валежите в областта се изчисляват само на около 20 mm годишно. Дневната температурна амплитуда е около 35°С, докато сезонната амплитуда достига до 56,5°С. Температурата на пясъка в пустинята може да достигне до 81°С. Най-високата температура на света е 58°С, е измерена в оазиса Ал Азизи в Либия през 1922 г.

В Сахара духат силни ветрове, които създават пясъчни бури. Характерни местни ветрове са гибли, самум и сарат в Алжир и Тунис, хамсин в Египет и шергуй в Мароко.

Релеф[редактиране | edit source]

Уади в Мароко, напълнено след силни дъждове

Планини[редактиране | edit source]

В северозападната част на Африка, в държавите Алжир и Мароко, се издигат Атласките планини, които представляват границата между средиземноморския и пустинния климат. Най-високата им точка е връх Тубкал - 4 165 m. Във вътрешността на Сахара се издигат 2 „островни“ планини - Ахагар в Алжир (с най-висока точка връх Тахат - 3 003 m) и Тибести в Чад (с най-висока точка връх Еми Куси - 3 415 m). Всички тези планини са с вулканичен произход.

Типове пустиня[редактиране | edit source]

Около 1,2 млн. km² от Сахара е пясъчна пустиня, а останалата част е от камък и баластра. В Африка пясъчните пустини са познати под името ергове, каменистите като хамади, а баластрените, които се срещат в депресиите в Либия, като серири.

Ерозивни форми[редактиране | edit source]

В алжирската част на хамадата се формират остеняци, създадени от раздвижването на пясъка нощно време. В Алжир тези форми се наричат „гур“. Много са и сухите речни долини, известни под името „уади“, корита на някогашни реки, които се пълнят с вода само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.н. „дефлационни котловини“. 1 от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината Тибести и заема площ от 90 хил. km².

Акумулативни форми[редактиране | edit source]

На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в депресия, се образуват солени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1 000. На арабски се наричат шотове, като най-известните са Шот ал Джарид и Шот еш Шерги. Най-известните форми са дюните, някои от които достигат значителни размери (до 180 m) и барханите (сърповидни дюни), които се срещат най-често в Либийската пустиня. Барханите достигат височина от около 30-40 m. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост.

Води[редактиране | edit source]

Най-голямата и единствената постоянна река в Сахара е Нил. Тя преминава през Судан и Египет и се влива в Средиземно море чрез делта. При избликване на подземни води на повърхността се образуват оазиси, които са обкръжени от буйна растителност. Такива са Бахария, Дакла и Сива в Египет, Куфра в Либия, Тидикепт и Гурара в Алжир. Много са и солените езера - шотове, които се срещат най-често в Алжир и Тунис. Най-известните са Шот ал Джерид, Шот еш Шерги и Шот ал Ходна. В коритата на някогашни реки, известни като уади, понякога има временен воден поток при силни дъждове.

Почви[редактиране | edit source]

Спътникова снимка на ерга Исауан, Алжир. По време на редките дъждове местата между дюните се запълнват с вода, след чието изпарение остават солени участъци (в бяло-синьо).

Почвите в голяма част от пустинята Сахара са характерни за тропическите и полупустини (чакъл и пясък). Те имат ниско съдържание на органични вещества и почвените слоеве са слабо изразени. В някои области има азотфиксиращи бактерии, но основно почвата е биологично неактивна. По краищата на пустинята почвите съдържат високи концентрации на органични вещества, в долините често почвата е солена. Наличието на несвързани карбонати показва ниската степен на излужване. В северозападната части на пустинята са разпространява основно плътни варавикови слоеве, вариращи от няколко сантиметра до 2,1 метра, които са свързани с основните варовикови скали.

В резултат на пренебрежителното отношение към растителността и обработката на песъчливите почви, подвижните пясъци заемат мястото на оазисите. През 1974 г. Алжир стартира проект на „зелена стена“, по време на който в протежение на 1500 km са засадени заградителни линии от евкалипти и други дървета.[1][2]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Флората на Сахара наброява около 1200 вида.[3] Типът растителност зависи от водните ресурси в отделните части. В крайбрежните райони на Сахара, по бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан, растат храсти, например гариг и маквиси. В сухите области растат само сухолюбиви растения и лишеи. В подножията на планините Ахагар и Тибести виреят палми и подобни растения, а понякога във влажните области около бреговете на солените езера растат халофитни растения. В най-сухите части не се развива никакъв живот, защото условията там са непоносими за всички форми на живот.

Въпреки негостоприемността на средата си, Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са едногърбите камили, козите и скорпионите. В Сахара живеят три от видовете на пустинната лисица (фенек) и малки бозайници, като например семейство гризачи, известно като дамани. Каменистата пустиня е среда на живот за няколко вида отровни змии. Характерни обитатели на пустинята са и антилопата адакс, чакали, хиенови кучета и гепарди. Тук живеят и газели и щрауси (някога огромен брой), но днес се срещат рядко.

Геология[редактиране | edit source]

Природен каменен свод в Либия
Структурата Ришат — геологическа формация в западна Сахара

Образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато почвата в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни реки и водни басейни.

Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до Сахел - суха ивица, разделяща пясъците от саваната. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени канали и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците.

Сахара е разположена на Сахарската плоча — северозападната част на старата Африканска платформа. В централната част на плочата, от запад на изток, преминава Централносахарската зона на възвишение, на чиято повърхност е докамбрийски фундамент: Регибатския масив, на запад отделен от Танезруфската деформация от платото Ахагар, състоящо се от редуващи се хорстове и грабени. По на изток се намират масивите Тибести, Ел Увейнат, Ел Еглаб, както и западния ръб на Нубийско-Арабската плоча (хребета Етбай).[2]

На север и юг от зоната на възвишение се намират Северосахарската и Южносахарската зони на потъване — места в платформата, запълнени с фанерозойски седиментни скали. До средата на креда, в тези зони се натрупват континенталните пластове, които по-късно (в края на креда — началото на палеогена) са покрити от морски седименти (в южната част морските седименти са по-слабо натрупани). През олигоцена морето се оттегля, и старите масиви (особено Ахагар и Тибести) се издигат значително. В южносахарската зона на потъване също така са разположени плоската синеклиза Таудени грабена Гао, [[грабена Гао и Мали-Нигерската синеклиза.[2]

Благодарение на стабилността на платформата по време на палеозойската ера, тя остава хоризонтална и почти без промяна. В повечето райони на Сахара, образуванията са покрити от мезозойски седименти, с които са свързани много важни водоносни хоризонти. В северната част на пустинята, тези образувания са свързани и с продълговати падини и басейни: от оазисите на запад от Египет до шотовете (падини) на Алжир. Пропадането на платформата в южната част на пустинята създава големи басейни, заети от кайнозойски езера (като голямото езеро Чад и групата езера Унианга-Серир).[1]

На територията на Сахара има богати находища на нефт и природен газ (Сахарският нефтен басейн, включително находището Хаси-Месауд), желязна руда (Кедиет Иджил) и медна руда (Акжужт). Залежите на злато, волфрам, уран и други редки метали са свързани с докамбрийския фундамент.[4]

История[редактиране | edit source]

Туарег на камила

Смята се, че най-старите народи, обитавали Сахара, са берберите и туарегите, които я населяват и до наши дни. Между IX и VI хилядолетие пр.н.е. в долината на река Нил се развиват цивилизациите на Древен Египет и Нубия, а около 1 200 г. пр.н.е. се появява и финикийската цивилизация. По-късно части от Сахара са владение на гърците, Древен Рим и Картаген. През 7 век в областта се разпространява ислямът. До 19 век, когато започва европейската колонизация, по-голямата част от днешните Египет, Либия и Судан са владение на Османската империя. Франция завладява Алжир, Тунис, Мароко, Нигер, Мали и Чад, под испанска власт попада Западна Сахара, Италия колонизира Либия, а Великобритания превзема Египет и Судан. Първи за независимост се преборва Египет, през 1922 г. Другите страни стават независими в периода между 1951 и 1975 г.

След ислямското завоевание се развива транссахарската търговия. Царствата в Сахел, най-вече Ганайската империя и после Малийската империя забогатяват поради износа на злато и сол към Северна Африка. Емирствата по средиземноморския бряг изпращат производствени стоки и коне. От самата Сахара се добива сол. По време на процеса селищата в оазисите се превръщат в търговски центрове. През пустинята се транспортират и роби. Търговията продължава няколко века и секва при появата на каравелата, която може да заобиколи пустинята по море и да пренася стоки направо от Гвинея до Европа и Северна Африка.

Население[редактиране | edit source]

Поради лошите условия за живот Сахара е слабо населена. Общо в пустинята живеят около 2 милиона души, основно в оазисите и в близост до тях. Най-много са берберите, туарегите, коптите и бедуините. Най-големите градове на всички държави в областта на Сахара са разположени по крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Sahara — Britannica Online Encyclopedia
  2. а б в Сахарская плита
  3. Виккенс, Г. Е. (Wickens, G.E.) Флора, в: Сахара, Москва 1990, с. 90 (превод на: Sahara desert, Edited by J.L. Cloudsley-Thompson, Pergamon Press, Oxford, New York, Toronto, Sidney, Paris, Frankfurt, 1984)
  4. yandex.ru

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.