Сахара
Тази статия е за пустинята. За групата вижте Сахара (група).
| Сахара | |
 |
|
| Площ | 9 065 000 км² |
| Надморска височина | 3415 м в най-високата точка |
| Температура | от -18°C до 56°C |
| Валежи | < 7 см |
| Държави | Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Мали и Западна Сахара |
| Природни залежи | петрол, мед, желязо, уран, манган |
Сахара е най-голямата гореща пустиня в света, разположена в Северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Западна Сахара и Мали.
Площта ѝ е 9 млн. кв. км и заема повече от 1/4 от африканския континент. Името ѝ идва от арабската дума за пустиня - صحراء (as-ṣaḥrā). Около 1,5 млн. души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е Нуакшот - столицата на Мавритания.
Съдържание |
География [редактиране]
Сахара се простира от Атлантическия океан на запад, Атласките планини и Средиземно море на север, Червено море и Египет на изток и областта Судан и долината на река Нигер на юг.
Пустинята Сахара се простира на територията на 11 държави:
Сахара се разделя на много области: Тенере, Голям западен ерг, Голям източен ерг, Танезруфт, Хамада ал Хамра, Ерг Игиди, Ерг Шеш, Арабска пустиня, Либийска пустиня, Нубийска пустиня. 1/4 от пустинята е с планински масиви, чийто най-висок връх е Еми Куси с височина 3415 метра в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със сняг, което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина.
Климат [редактиране]
Климатът на Сахара невинаги е бил толкова сух, колкото е днес. Изследвания, направени въз основа на откритите фосили, показват, че този регион е имал влажен климат и тук е расла буйна растителност. В края на последния ледников период, преди около 8 000 години, в пустинята често има дъждове, но днес тя е едно от най-сухите места на света. Валежите в областта се изчисляват само на около 20 mm годишно. Дневната температурна амплитуда е около 35°С, докато сезонната амплитуда достига до 56,5°С. Температурата на пясъка в пустинята може да достигне до 81°С. Най-високата температура на света е 58°С, е измерена в оазиса Ал Азизи в Либия през 1922 г.
В Сахара духат силни ветрове, които създават пясъчни бури. Характерни местни ветрове са гибли, самум и сарат в Алжир и Тунис, хамсин в Египет и шергуй в Мароко.
Релеф [редактиране]
Планини [редактиране]
В северозападната част на Африка, в държавите Алжир и Мароко, се издигат Атласките планини, които представляват границата между средиземноморския и пустинния климат. Най-високата им точка е връх Тубкал - 4 165 m. Във вътрешността на Сахара се издигат 2 „островни“ планини - Ахагар в Алжир (с най-висока точка връх Тахат - 3 003 m) и Тибести в Чад (с най-висока точка връх Еми Куси - 3 415 m). Всички тези планини са с вулканичен произход.
Типове пустиня [редактиране]
Около 1,2 млн. км2 от Сахара е пясъчна пустиня, а останалата част е от камък и баластра. В Африка пясъчните пустини са познати под името ергове, каменистите като хамади, а баластрените, които се срещат в депресиите в Либия, като серири.
Ерозивни форми [редактиране]
В алжирската част на хамадата се формират остеняци, създадени от раздвижването на пясъка нощно време. В Алжир тези форми се наричат „гур“. Много са и сухите речни долини, известни под името „уади“, корита на някогашни реки, които се пълнят с вода само при изключително интензивни валежи. В частите на пустинята, в които вятърът е по-силен, се образуват т.н. „дефлационни котловини“. 1 от най-големите дефлационни котловини в света се намира югоизточно от планината Тибести и заема площ от 90 000 км2.
Акумулативни форми [редактиране]
На местата, където подземната вода тече в близост до повърхността, например в депресия, се образуват солени езера. Те са много на брой и се срещат често, само в Алжир и Тунис са над 1 000. На арабски се наричат шотове, като най-известните са Шот ал Джарид и Шот еш Шерги. Най-известните форми са дюните, някои от които достигат значителни размери (до 180 м) и барханите (сърповидни дюни), които се срещат най-често в Либийската пустиня. Барханите достигат височина от около 30-40 м. Сифът е друг вид дюна, характерен за Сахара, който се образува при вятър с променлива посока и скорост.
Води [редактиране]
Най-голямата и единствената постоянна река в Сахара е Нил. Тя преминава през Судан и Египет и се влива в Средиземно море чрез делта. При избликване на подземни води на повърхността се образуват оазиси, които са обкръжени от буйна растителност. Такива са Бахария, Дакла и Сива в Египет, Куфра в Либия, Тидикепт и Гурара в Алжир. Много са и солените езера - шотове, които се срещат най-често в Алжир и Тунис. Най-известните са Шот ал Джерид, Шот еш Шерги и Шот ал Ходна. В коритата на някогашни реки, известни като уади, понякога има временен воден поток при силни дъждове.
Флора и фауна [редактиране]
Флората на Сахара наброява около 1200 вида.[1] Типът растителност зависи от водните ресурси в отделните части. В крайбрежните райони на Сахара, по бреговете на Средиземно море и Атлантическия океан, растат храсти, например гариг и маквиси. В сухите области растат само сухолюбиви растения и лишеи. В подножията на планините Ахагар и Тибести виреят палми и подобни растения, а в понякога във влажните области около бреговете на солените езера растат халофитни растения. В най-сухите части не се развива никакъв живот, защото условията там са непоносими за всички форми на живот.
Въпреки негостоприемността на средата си, Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са едногърбите камили, козите и скорпионите. В Сахара живеят три от видовете на пустинната лисица (фенек) и малки бозайници, като например семейство гризачи, известно като дамани. Каменистата пустиня е среда на живот за няколко вида отровни змии. Характерни обитатели на пустинята са и антилопата адакс, чакали, хиенови кучета и гепарди. Тук живеят и газели и щрауси (някога огромен брой), но днес се срещат рядко.
Геология [редактиране]
Образуването на пустинята Сахара е част от процес, започнал преди повече от 8000 години, когато почвата в този район била все още плодородна. Някои от плодородните райони днес се напояват от подземни реки и водни басейни.
Според проучването на сателитни снимки, направени на Сахара, някои учени правят изводи, че пустинята редовно се свива и разширява. В началото на 80-те години южният край на Сахара стигал до Сахел - суха ивица, разделяща пясъците от саваната. Но в средата на 80-те този район бил влажен и покрит със зеленина. Непрекъснато се правят изкуствени канали и се разсаждат растения, за да се спре разпростирането на пясъците.
История [редактиране]
Смята се, че най-старите народи, обитавали Сахара, са берберите и туарегите, които я населяват и до наши дни. Между IX и VI хилядолетие пр.н.е. в долината на река Нил се развиват цивилизациите на Древен Египет и Нубия, а около 1 200 г. пр.н.е. се появява и финикийската цивилизация. По-късно части от Сахара са владение на гърците, Древен Рим и Картаген. През 7 век в областта се разпространява ислямът. До 19 век, когато започва европейската колонизация, по-голямата част от днешните Египет, Либия и Судан са владение на Османската империя. Франция завладява Алжир, Тунис, Мароко, Нигер, Мали и Чад, под испанска власт попада Западна Сахара, Италия колонизира Либия, а Великобритания превзема Египет и Судан. Първи за независимост се преборва Египет, през 1922 г. Другите страни стават независими в периода между 1951 и 1975 г.
След ислямското завоевание се развива транссахарската търговия. Царствата в Сахел, най-вече Ганайската империя и после Малийската империя забогатяват поради износа на злато и сол към Северна Африка. Емирствата по средиземноморския бряг изпращат производствени стоки и коне. От самата Сахара се добива сол. По време на процеса селищата в оазисите се превръщат в търговски центрове. През пустинята се транспортират и роби. Търговията продължава няколко века и секва при появата на каравелата, която може да заобиколи пустинята по море и да пренася стоки направо от Гвинея до Европа и Северна Африка.
Население [редактиране]
Поради лошите условия за живот Сахара е слабо населена. Общо в пустинята живеят около 2 милиона души, основно в оазисите и в близост до тях. Най-много са берберите, туарегите, коптите и бедуините. Най-големите градове на всички държави в областта на Сахара са разположени по крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан.
Бележки [редактиране]
- ↑ Виккенс, Г. Е. (Wickens, G.E.) Флора, в: Сахара, Москва 1990, с. 90 (превод на: Sahara desert, Edited by J.L. Cloudsley-Thompson, Pergamon Press, Oxford, New York, Toronto, Sidney, Paris, Frankfurt, 1984)
Външни препратки [редактиране]
