Сняг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За селото в Южна България вижте Снежинка (село).
За пиесата от Валери Петров вижте Сняг (пиеса).

Време
Част от поредицата за природата
Сезони
Пролет · Лято · Есен · Зима

Сух сезон · Дъждовен сезон

Бури

Ураган · Торнадо · Циклон
Мълния · Тропическа буря ·
Тайфун · Тропически циклон ·
Виелица · Леден дъжд  · Мъгла
Пясъчна буря · Огнена стихия

Валежи

Ситен дъжд · Дъжд  · Сняг
Скреж · Суграшица · Градушка
Роса · Слана · Поледица

Други

Метеорология · Климат
Метеорологична прогноза за времето
Замърсяване на въздуха

 п  б  р 
Пресен сняг на Витоша

Снегът е валеж под формата на множество снежинки, образувани от кристален лед. Тъй като е съставен от малки твърди частици, снегът е зърнест материал. Той има отворена и мека структура, освен ако не е уплътнен от външен натиск. Снегът обикновено се образува високо в атмосферата от водни пари при температура под 0°C, след което пада на земята. Може да бъде произвеждан и изкуствено, като в този случай всъщност се получават малки гранули, подобни на мека градушка.

Общи сведения[редактиране | edit source]

Снеговалежите варират според географската ширина, надморската височина и други фактори, които оказват влияние на времето по принцип. На ширини по-близки до екватора, вероятността от снеговалежи е по-малка, като 35° ширина често е смятана за приблизителна граница на наличието на сняг. По западните крайбрежия на континентите сняг не вали дори на значително по-големи ширини.

Някои планини, дори на екватора или в близост до него, имат постоянна снежна покривка във високите си части (например Килиманджаро в Африка или Андите в Южна Америка). Обратно, в много области на Арктика и Антарктика почти не вали сняг и снежната покривка е незначителна, тъй като при много ниски температури въздухът губи способността си да задържа водни пари.

Въпреки че плътността дори на пресния сняг варира в широки граници, една ориентировъчна стойност е 100 kg/m3. Отлежал сняг с високо съдържание на течна вода в резултат на топенето може да достигне плътност от порядъка на 400 kg/m³.

История[редактиране | edit source]

Строго шестоъгълната структура на снежинките е позната на китайците още от II в. пр. Хр. В Западния свят за пръв път това свойство наблюдава английският математик Томас Хариът през 1591 г. Той обаче не публикува своите наблюдения. Съществуват трудове над разнообразието на формите на снежните кристали, написани от Йохан Кеплер и Рене Декарт, но първото систематично изследване е предприето от Укичиро Накая, който създава синтетични снежинки през 1936 г. и ги категоризира в над 200 различни типа през 1954 г.

Значение и роля[редактиране | edit source]

За природата и климата[редактиране | edit source]

Снегът и растенията

В области с цялостно снежно покритие на повърхността се наблюдава голямо отразяване на светлината обратно в земната атмосфера, при което земята се нагрява по-малко. От друга страна дългите вълни на топлинните лъчи се абсорбират доста добре от снега. При процеса на снеготопене тези лъчи служат най-вече за преодоляване на енергийните връзки във водната молекула, при което обаче те не загряват снега или разтопената от него вода.

Прясно навалялият сняг се състои до 95% от уловен измежду снежинките въздух, заради което той е много добър термозолатор, който предпазва семената и растенията под него от острите зимни ветрове и студове.

За хората[редактиране | edit source]

Битка със снежни топки от около 1400 г. (детайл)

Там, където снежна покривка има по принцип само през зимата, снегът и промените, които носи, имат и важно естетично значение. Снегът представлява и метафора за зимата като цяло. Обичайните дейности, сетивните възприятия и заниманията в свободното време се различават от тези през останалите сезони. За туризма снегът играе важна роля (вижте още зимен спорт). За децата снегът често е извор на различни забавления, сред които правенето на снежни човеци и битки със снежни топки.

Сериозна опасност са снежните лавини, които могат да погребат цели села. Силни снеговалежи също могат да доведат до големи щети (претоварени или затрупани сгради, падане на дървета, откъснати от цивилизацията селища и др.).

Снежното покритие и поледиците по пътищата са изключително опасни и нерядко водят до пълен срив на транспортния поток. Улиците след силни снеговалежи често са достъпни и проходими единствено посредством вериги за сняг. Най-често с почистването на улиците се заемат специално наети частни предприятия, които използват снегорини.

Туристически курорти, които се използват за зимни спортове, са зависими от снежната покривка и затова използват машини за сняг, за да създадат изкуствен такъв при недостатъчна или липсваща снежна покривка. Изкуственият сняг има различни свойства от естествения.

Снегът има и акустично значение. Той е рехав, а между снежинките е уловено голямо количество въздух, което го прави идеален звукоизолатор. Оттам идва и зимната тишина и мирът, който се разпростира над полетата. Зимата затова и е символ на почивка, спокойствие и малко дейности.

Снежна слепота[редактиране | edit source]

Ескимоски „очила“ против снежна слепота, изработени от еленски рог и еленски сухожилия.

Албедото на прясно натрупания сняг е 90%, което води до снежна слепота (на латински: Niphablepsia) и до намаляване абсорбирането на слънчева светлина от земната повърхност. Снежната слепота е болезнено състояние на очите, причинено от излагане на ултравиолетовите лъчи, отразени от сняг или лед. Това състояние е изключително проблемно в полярните райони и на висока надморска височина, защото на всеки 300 m количеството ултравиолетови лъчи се увеличава с 4%. Голямото албедо на снега прави нощните небеса много по-светли. Когато обаче има и облаци, светлината се връща обратно към земната повърхност. Това явление води до голямо засилване на осветеността. В големите градове се засилват и градските светлини, което води до ефекта „светла нощ“. Подобен ефект се получава и при пълнолуние.

Измерване на снеговалеж[редактиране | edit source]

Ултразвуков сензор за измерване на дълбочина на сняг

Измерването на количеството замръзнала течност, падаща при снеговалеж, може да се изпълни посредством снегомер или с обикновен дъждомер с диаметър от 100 mm (пластмасов) или 200 mm (метален). При използване на обикновен дъждомер трябва да се премахне фунията и вътрешния цилиндър, за да може снегът да пада и да се събира във външния цилиндър. Може да се добави и антифризно вещество.

Разтопеният през пролетта сняг е значим воден източник за области в горещите климатични пояси, които са близо до планини, улавящи и задържащи зимен сняг. Значението расте, ако лятото е сухо и дълго. За такива места измерването на количеството сняг е от изключителна важност за градовете в полите на дадената планина. Често измервания се правят и посредством просто измерване на дълбочината на снега, което може да се извърши с прът. Подобно измерване обаче не дава представа за плътността и еквивалентната течност.

Най-големият снеговалеж за един сезон е измерен на връх Бейкър в Съединените щати през 1998-1999 г. - 28,96 m, което надминава предишния рекордьор връх Рейнър, Вашингтон, който през 1971-1972 получава 28,5 m сняг. Дневният рекорд е измерен при езерото Силвър в Съединените щати през 1921 година - 1,93 m.

Забавления[редактиране | edit source]

Снегът е свързан с много форми на забавление:

Вреди[редактиране | edit source]

Снежните натрупвания по пътищата и улиците обикновено водят до затруднения в транспорта и са причина за допълнителни разходи за снегопочистване. Натрупването на тежък сняг по покривите на сградите може да доведе до срутвания. В планините могат да се образуват лавиноопасни натрупвания, които да предизвикат животозастрашаващи лавини. При топене на снега от покривите на сградите често възникват малки лавини, които могат да застрашат минувачи и паркирали автомобили. Големи ранни снеговалежи могат да нанесат значителни поражения на дървета.

Снежинки[редактиране | edit source]

Снежинки от Уилсън Бентли, 1902

Интересен въпрос е защо разклоненията на снежинките са симетрични и защо всеки две снежинки обикновено изглеждат различни. Снежинките винаги са симетрични с шест разклонения, което се дължи на шестоъгълната кристална структура на обикновения лед, известен като Ih.

Съществуват две обяснения за симетрията на снежинките. Първо, възможно е да съществува трансфер на информация между разклоненията, така че растежът на всяко от тях да се отразява на растежа на останалите. Възможните начини за осъществяване на такава комуникация са повърхностното напрежение или фононите.

Според другото обяснение, което е преобладаващо, разклоненията на снежинките растат независимо, но в среда, която е хомогенна в мащаба на отделната снежинка, което води до висока степен на визуално подобие между тях. В по-едър мащаб различията в средата са по-големи, което води до разликата във формата на отделните снежинки.

Най–често се срещат снежинки с класическата шестоъгълна форма, но често се срещат и такива с формата на шестоъгълна призма (колонка), игловидни или по–сложни конформации от горепосочените.

Въпреки това, идеята, че никои две снежинки не са еднакви, е некоректна. Напълно възможно е, макар и не много вероятно, две снежинки да бъдат визуално идентични, ако средата, в която се формират, е сходна, тъй като са образувани близо една до друга или просто по случайност.

Галерия[редактиране | edit source]

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Snow“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.