Метафора
Метафора в реториката (от гръцкото μεταφορά - метафора, "пренасям", или в реториката - „трансфер на смисъла на дума в друга дума“) е стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини. Най-схематичното определение за метафора е свързване на далечни за обичайната логика понятия (изразени с думи) въз основа на новооткрито сходство между тях. Най-простата форма е „[първо съществително]->[второ съществително]“, например „Светът е сцена“.
В поезията този похват се използва за постигане на силен емоционален ефект с малко думи. Извън теорията на реториката на метафората се гледа като на по-силния речеви инструмент от аналогията, макар двата тропа да са близки. Ясното им разграничаване следва от факта, че заложеното в метафората твърдение сплита двете категории, докато при сравнението те остават ясно различни.
(Черти на един предмет се пренасят върху друг в основата на прилика свързваща прякото и преносно значение на думите.)
Примери[редактиране]
- Прехвърляне на човешки черти върху животни или природни явления; свойства на един предмет да се приписват на друг въз основа на подобие или сходство между тях:
- каменно сърце
- бясна стихия
- метафорични епитети:
- златни ниви
- горещо сърце
- дървена глава
- метафорични глаголи:
- чупя рекорди
- цепя тишината
- вали кротко
- грозна патка
Метафората ще бъде сполучлива, ако се съпоставят две реалности, които имат нещо обединяващо ги. Според Аристотел метафората е скрито сравнение, основано на принципа на аналогията. ”Метафората е средство за опознаване на непознатото, но не по пътя на адекватните понятия, а на приблизителните и приближаващите се образи, които обаче понякога могат да се окажат по-кратък и по-бърз път към познанието и познаването.“ (Паси 1995:144). Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :
– живо върху живо : буден поглед, цар на животните;
– живо върху мъртво : песента на колелетата, галещото слънце;
– мъртво върху живо : необуздан гняв, желязно сърце;
– мъртво върху мъртво : стена от куршуми, лунна пътека.
Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.
Външни препратки[редактиране]
