Облак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Облак.

Облак

Облак е видима маса кондензирани капчици или ледени кристали висящи в атмосферата над повърхността на Земята или друга планета. На Земята кондензираната субстанция е водна пара, която формира малки капки или ледени кристали, обикновено 0.01 mm в диаметър. Когато са обградени от милиарди други капчици или кристали те стават видими като облаци.

Облачност[редактиране | edit source]

В планински местности върховете често могат да се намират над облаците

Облачност е наличието на облаци над определен район на Земята. Това явление има две значения::

Облачността като количество се определя на око. Оценката се прави по десетобална система. Мислено се разделя небосвода на 10 равни части и се оценява покриването му с облаци от 1/10 до 10/10. Тъй като височината на облаците има голямо значение за евентуалните валежи, прието е облачността в балове да се характеризира като:

  • Обща – заоблачаването въобще
  • Ниска – заоблачаването с ниски облаци

Отчитането на ниската облачност става на първо място. Ако небето е покрито изцяло с облаци, от което 8/10 с ниски облаци се отчита, както следва: „ниска облачност“ — 8 и „обща облачност“ — 2.

За синоптични нужди е необходимо да се определя и динамиката в развитието на облаците. Развитието на облаците става в две посоки — хоризонтално и вертикално. Хоризонталното им развитие води до увеличаване или намаляване на облачността като цяло или до разтапяне или уплътняване на облаците. Вертикално развитие търпят най-вече купестите облаци и то към растеж.

Формата на облаците се определя по международна класификация. В големите метеорологични станции (МТО-станции) се определят и се записват задължително всички видове облаци, както и техния дял в общата облачност. В случаите, когато формата на облака се определя по време на валеж при бал на заоблачаването 10, за преобладаващите облаци се съди по интензивността на валежа.

Определянето на височината на облаците може да става окомерно, с балони или с прожектори. Последните два начина се използват в специализираните МТО станции, докато окомерното определяне дава по-неточна представа. Височината на облаците не е самоцелен показател, а е свързана с класификацията им.

Ако определянето на облачността в МТО-станциите става по време на мъгла и са възможни грешки, е задължително това да бъде описано. В случаите когато поради мъгла се вижда само част от небосвода — определянето на облачността във видимата част става както обикновено, а за останалата част се записва наличието на мъгла.

Класификация на облаците[редактиране | edit source]

Международната класификация на облаците ги разделя по височина над повърхността, форма, структура и строеж, както и по оцветяване.

Според височината облаците се разделят на 3 етажа:

  • Високи облаци — над 6000 м
  • Средни облаци — между 2000 и 6000 м
  • Ниски облаци — под 2000 м. Към тях се отнасят и купестите облаци, с голяма вертикална мощност, които в основата си се намират под 2000 м, а горният им слой може да бъде над 2000 м.

Високи облаци[редактиране | edit source]

Перести (Cirrus)

Високите облаци най-често имат нишковидна структура и са изградени от ледени кристали. Дори при по-висока плътност те не могат да затъмнят Слънцето. Тези облаци не дават валежи, които да достигнат земята, макар, че във височина при някои разновидности се наблюдава валеж. Общото им название е перести облаци. Наблюдават се 3 основни вида и десетина подвида:

  • Перести облаци (Cirrus — Ci ). Това са отделни влакнести бели облаци, които често сменят формата си;
  • Пересто-купести облаци (Cirrocumulus — Cc ). Представляват дребни бели кълбести образувания, разположени на групи или редове;
  • Пересто-слоести облаци (Cirrostratus — Cs ). Тънка беловата пелена, която може да закрива частично или изцяло небето, но контурите на слънцето и луната са видими;

Средни облаци[редактиране | edit source]

Високи купести (Altocumulus)
Купести облаци - Попово
Високи слоести (Altostratus)

Средните облаци се делят на 2 основни вида, които от своя страна имат свои разновидности.

  • Високи купести облаци (Altocumulus — Ac ). Разнообразието в тази група е твърде голямо поради различните условия, при които са образувани. Имат вълнисто-купест вид, елементите им са нишковидни, най-често с бял цвят, но със сиви затъмнения на места. По-ниско разположените трудно се различават от ниските купести облаци. Високо купестите облаци се състоят от водни капки и снежинки. Като правило от тях не падат валежи.
  • Високи слоести облаци (Altostratus — As ). Приличат на влакнеста, еднообразна и набраздена покривка, преимуществено със сив или сиво-синкав цвят. Могат да бъдат мъглообразни, просветващи или плътни. В последния случай дават слабо интензивен непрекъснат валеж от дъжд или сняг, който често не достига земята.

Ниски облаци[редактиране | edit source]

Ниските облаци са най-важната за земеделието група. Класифицирани са като 6 основни вида, които от своя страна за точност са описани в над 20 подвида.

Купести (Cumulus)
Слоести (Stratus)
Слоесто-купести (Stratocumulus)
Слоесто-дъждовни (Nimbostratus)
  • Купести облаци (Cumulus — Cu ). Представляват отделни плътни облачни маси с добре очертани краища. Развиват се вертикално като кръгли хълмове или кули. Основата им обикновено е плоска. Силно развитите кумулуси не остават изолирани и преминават в купесто дъждовни облаци. Кумулусите обикновено се състоят от дребни капчици и по правило не дават валеж. В редки случаи от тях падат дребни капки.
  • Слоести облаци (Stratus — St ). Това е сив облачен слой с достатъчно еднородна основа, от който пада ръмеж, кристалчета от лед или зърнест сняг. Тези облаци приличат на високо слоестите, но са разположени доста по-ниско, така, че понякога закриват високите земни предмети (кули, комини и др.). Въпреки своята еднородност по цвят, при тях има изразени по-светли и по-тъмни участъци. Валежът, който може да падне е ръмеж (през лятото) или зърнест сняг (през зимата).
  • Слоесто-купести облаци (Stratocumulus — Sc ). Представляват крупна по мащаб облачност със структурна форма, която има сив или белезникав цвят. Отделните елементи могат да бъдат раздалечени една от друга и да образуват просвети. Срещат се едновременно с купестите облаци и валежът от тях е слаб и най-често през зимата. През останалите сезони падат отделни капки.
  • Слоесто-дъждовни облаци (Nimbostratus — Ns ). Имат еднороден безформен слой с тъмносив цвят, лете — със синкав оттенък. Този облак често изглежда осветен от вътре, което се дължи на преливането на валежа от сняг във валеж от дъжд. Валежът, който пада е непрекъснат и равномерен. Под слоя на този облак често се образуват разкъсани дъждовни облаци.
  • Купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus — Cb ). Това са облачни маси, представляващи развитие на кумулусите с голяма вертикална мощност. Ако не се вижда целия облак — той прилича на слоесто дъждовен, тъй като под основата му също се образуват разкъсани дъждовни облаци. Той обаче има значително по-мрачна оловно сива окраска. Дъждът, който пада от такъв облак обикновено е бурен, с променлива интензивност — през лятото на едри капки или град, през зимата — на едри парцали или мокър сняг. Придружен е с гръмотевична дейност.
  • Разкъсани дъждовни облаци (Fractonimbus — Fr nb ). Това са ниски, сиви, мрачни облаци на лошото време. Образуват се под слоевете на високите слоести, слоесто купестите, слоесто дъждовните и купесто дъждовните облаци и не се срещат самостоятелно. Те могат да образуват почти непрекъснат слой, маскиращ по-горния облак. Самите те не дават валежи, а се прекосяват от валежа на по-горния облак.

Оцветяване[редактиране | edit source]

Цветът на даден облак, гледан от земята, дава информация за много от процесите, протичащи в него. Облаците се образуват, тъй като топлият въздух абсорбира водна пара и помага на получената смес да се издигне. При издигането си въздухът се охлажда и парата кондензира в малки капчици. Те са гъсто разположени и слънчевата светлина не успява да навлезе в тях тях, без да бъде отразена, на което се дължи характерният бял цвят на облаците.

При съзряването на облака водните капчици се сливат в по-големи капки, които могат да се превърнат в дъжд. При този процес разстоянието между тях се увеличава, което позволява на светлината да навлиза по-дълбоко в облака. Ако той е достатъчно голям и капките в него са разположени на достатъчно разстояние, част от навлязлата светлина не успява да се отрази обратно, преди да бъде погълната. На различните степени на този ефект се дължат вариациите на оцветяването на облаците от бяло до черно. По същата причина долната страна на масивни облаци се оцветява в различни нюанси на сивото, в зависимост от това каква част от светлината се отразява или поглъща в съответния участък.

При определени условия облаците могат да имат и други цветове. Синкаво-сивото се дължи на разсейване на светлината във вътрешността на облака. Късовълновата синя светлина се разсейва от водните капки в по-голяма степен от дълговълновата червена светлина, основната част от която се поглъща. Синкавият цвят показва, че в облака има достатъчно капки с дъждовен размер, които да предизвикат такова разсейване.

Облаците получават зеленикав оттенък, когато светлината във вътрешността им се разсейва от лед. Зеленикави купесто-дъждовни облаци са признак за предстоящ силен дъжд или градушка. Жълтеникавите облаци са редки и се появяват при наличие на замърсители в тях, например след горски пожар.

Червени, оранжеви и розови облаци се наблюдават почти изключително по време на изгрев или залез, като цветът им се дължи на разсейване на слънчевата светлина в атмосферата извън облаците. Те само отразяват дълговълновата неразсеяна светлина от слънцето, която преобладава в тази част на деня.

Вижте също[редактиране | edit source]