Аристотел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аристотел
Aristoteles Louvre.jpg
Копие на бюст от Силанион
древногръцки философ
Роден 384 пр.н.е. Стагира, Гърция
Починал 7 март 322 пр.н.е. Халкида, Гърция
Епоха античност
Школа Класическа гръцка философия
Основни интереси Етика, Метафизика, Математика
Аристотел в Общомедия
Аристотел, бюст от Лизип, римско копие от оригинала

Аристотел (на старогръцки: Ἀριστοτέλης, Aristotélēs, на гръцки: Αριστοτέλης, 384–322 пр.н.е.) е древногръцки философ, един от най-големите гении на Античността и е наричан "Баща на науката". Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Биография[редактиране | edit source]

Аристотел е роден през 384 г. пр. н.е. в древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров,[1] откъдето идва прозвището му Стагирит. Баща му Никомах (fl.: 375 пр.н.е.) е личен лекар на цар Аминта III (393-370 пр.н.е), баща на Филип II Македонски. Майка му се казва Фестия, дъщеря на лекар от Халкида на Евбея.[2] Той има брат Аримнест и сестра с името Аримнеста. Аристотел израства в царския двор, а когато е на 15 години, баща му умира и той е поверен на грижите на своя роднина Проксен от Атарней. През 367 година пр.н.е. на 17 години отива в Атина и там става ученик в академията на Платон, където престоява 20 години, до смъртта на учителя си през 347 година пр.н.е.

След като напуска Атина, Аристотел отива, заедно с Ксенократ, при своя съученик Хермий, владетел-тиран на град Атарней в Мала Азия, където престоява три години от 347 до 345 пр.н.е. и основава първото си философско училище. През този период той пътува с Теофраст до остров Лесбос, където двамата изследват местната флора и фауна. В Атарней Аристотел се жени за Пития, осиновена дъщеря или племенница на Хермий, от която има дъщеря, също наречена Пития. След смъртта на съпругата му Аристотел живее с Херпилис [3] и вероятно има с нея син Никомах (ок. 325 пр.н.е.), който е философ, ученик на Теофраст и Аристип и пише „Етика“ в шест книги и коментари към книгите по физика на баща си.[4]

През 343 г. пр.н.е., след смъртта на Хермий, Аристотел напуска Атарней и по покана на Филип II отива в Миеза и става възпитател и учител на сина му, бъдещият Александър Велики, който тогава е на 13 години.[5] В Древна Македония той преподава не само на Александър, но и на други благородници, сред които и бъдещите царе Птолемей и Касандър. Аристотел окуражава бъдещите източни завоевания на Александър, а отношението му към света е силно етноцентрично. Той съветва ученика си да бъде „водач за гърците и деспот за варварите, да гледа на първите, като на приятели и роднини, а да се отнася към вторите, като към зверове или растения“.[6]

Училището на Аристотел от Густав Адолф Шпангенберг, фреска 1883–1888
„Аристотел пред бюста на Омир“, картина от Рембранд

През 335 година пр.н.е. Аристотел се връща в Атина, където основава своята Ликейска школа, където преподава в продължение на 12 години. По това време умира съпругата му и той живее с нейната бивша робиня Херпилис, от която има един син, Никомах. Според някои източници има връзка и с бъдещия филолог Палефат.[7]

Смята се, че по време на своя престой в Атина Аристотел съставя повечето си съчинения.[5] Запазените до днес са главно трактати, които първоначално не са предназначени за публикуване, а служат като помощно средство при преподаването. Най-значимите сред тях са „Физика“, „Метафизика“, „Никомахова етика“, „Политика“, „За душата“ и „Поетика“.

Освен че работи в почти всяка област на познанието по това време, Аристотел има значителен принос към повечето от тях. В природните науки той работи в областта на анатомията, астрономията, географията, геологията, ембриологията, зоологията, метеорологията и физиката. В областта на философията пише за държавно управление, естетика, етика, икономика, метафизика, психология, реторика и теология. Изучава също образованието, чуждестранните обичаи, литературата и поезията. Според някои изследователи той е последният човек в историята, който е знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време.[8]

В края на живота си Александър Македонски е обхванат от подозрения за заговор срещу себе си и отправя писмени заплахи към Аристотел. Философът публично изразява пренебрежението си към претенциите на Александър за божественост, а неговият родственик Калистен е екзекутиран за измяна. Според разпространена в Античността легенда, Аристотел има връзка с внезапната смърт на Александър, но за това няма надеждни доказателства.[9]

След смъртта на Александър през 323 година пр.н.е., в Атина се засилват антимакедонските настроения и Аристотел става една от техните жертви. Той е обвинен, че не почита боговете и заминава за имението на майка си в Халкида. Заявява, че няма да позволи атиняните да прегрешат два пъти пред философията,[10] намеквайки за смъртната присъда на Сократ. Година по-късно той умира от естествена смърт в Халкида.

Аристотел оставя завещание, в което иска да бъде погребан до съпругата си, а за главен изпълнител на волята си оставя своя ученик Антипатър.[11] Школата му продължава съществуването си, като по негово желание старият му приятел и ученик Теофраст заема ръководното място.

Аристотел, детайл от "Атинската школа" на Рафаело

Важни произведения на Аристотел[редактиране | edit source]

Важни произведения
‚Органон‘ Теоретична наука Практическа наука Поетична наука
Категории (Cat.) Метафизика (Met.) Никомахова етика (EN) Реторика (Rhet.)
De interpretatione (Int.) Физика (Phys.) Евдемова етика (EE) Поетика (Poet.)
Analytica priora (An. pr.) De anima (An.) Политика (Pol.)
Analytica posteriora (An. post.) Historia animalium (HA)
Топика (Top.) De generatione et corruptione (Gen. corr.)
Софистически опровержения (Soph. el.) De generatione animalium (GA)
De partibus animalium (PA)

Философия[редактиране | edit source]

Разделение на науките[редактиране | edit source]

Аристотел разделя човешкото знание на три вида - теоретично (обхваща това, което днес наричаме "наука"), техническо (обхваща занаятите и изкуствата) и практическо знание (обхваща сферата на морала и политиката). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) - теоретически, технически и практически. Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката).

Теоретическите науки са:

Техническите науки са:

Практическите науки са:

Политика[редактиране | edit source]

Схема на учението за властта на Аристотел

Във всяка държава, във всяко общество Аристотел намира три вида власт:

  1. Законодателна
  2. Административна
  3. Съдебна власт

От тях най-важна е законодателната власт.

Политеята за Аристотел е идеалната обществена наредба, идеалното общество, държава. При нея има материално изравняване на бедните и богатите, а средното съсловие е господстващо. Тук младите са войници, по-възрастните стават управляващи, а останалите са занаятчии, търговци и земеделци. За да няма в държавата недоволство, бунтове и неуредици, тези, които са упълномощени да управляват не трябва да използват властта и обществените си длъжности за лично обогатяване и привилегии.

Логика[редактиране | edit source]

Аристотел, от Франческо Айец

Аристотел е създателят на логиката. Логиката не попада в триделната класификация на науките. Тя е универсалният инструмент (organon), който гарантира истинното познание във всички науки и с който всички те си служат. В своето съчинение Първа аналитика той развива първата теория за формално-валидното умозаключение. По-нататък в традицията логическите му ръкописи са били обединени в т.нар. „Органон“, като редом с „Първа аналитика“ от особена важност за развитието на логиката са били „Категории“ (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за понятието) и "За тълкуването" (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за съждението).

Съчинения[редактиране | edit source]

Съчиненията на Аристотел могат да се разделят на няколко групи според областта на тематиката си.

Органон (Логически съчинения)[редактиране | edit source]

  • "Категории"
  • "За тълкуването"
  • "Първа Аналитика"
  • "Втора Аналитика"
  • "Топика"
  • "Софистически опровержения"

Физика[редактиране | edit source]

  • Физика (физически съчинения)
    • "Физика"
    • "За небето"
    • "За възникването и загиването"
    • "Метеорологика"[12]
    • "За Космоса"
  • Психологика (психологически съчинения)
    • "За душата"
    • "За усещането и усещаното"
    • "За спомнянето и паметта"
    • "За съня"
    • "За гадаенето по сънища"
    • "За краткостта и продължителността на живота"
    • "За младост, старост, живот и смърт, и дишане"
    • "За дъха"
  • Биологика (Биологически съчинения)
    • "История на животните"
    • "За частите на животните"
    • "За движенията на животните"
    • "За походката на животните"
    • "За раждането на животните"

Метафизика[редактиране | edit source]

Етика и политика[редактиране | edit source]

Реторика и поетика[редактиране | edit source]

Като фрагменти от загубени Аристотелови съчинения са останали части от диалозите "За философията", "Евдем", "Протрептикус", "За справедливостта" и "За доброто раждане". Към съчиненията на Аристотел спадат и следните, макар авторството на някои от тях да е спорно:

  • "За цветовете"
  • "Физиогномика"
  • "За растенията"
  • "Механика"
  • "Проблеми"
  • "За неделимите нишки" и др.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. McLeisch 1999, с. 5.
  2. Суда, Volume 1, Part 1, page XXXIX, nu,399
  3. Диоген Лаерций, Life of Aristotle, 5, 1, 11–16.
  4. Суда Online- Nikomachos
  5. а б Russell 1972.
  6. Green 1991, с. 58-59.
  7. Smith 1870, с. 88.
  8. Neill 1995, с. 488.
  9. Green 1991, с. 379, 459.
  10. Jones 1980, с. 216.
  11. Haase 1992, с. 3862.
  12. Ранна история: Тера Аустралис. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 41-42. ISBN 978-619-90008-1-6 (В съчинението си „Метеорологика“ Аристотел първи пише за „антарктическа област“ още през 350 пр.Хр., и изказва предположението, че „трябва да съществува област, която има същото отношение към Южния полюс, каквото мястото, където живеем има към Северния“.)

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Аристотел в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.