Аристотел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аристотел
Ἀριστοτέλης
Aristoteles Louvre.jpg
Копие на бюст от Силанион
древногръцки философ
Роден 384 г. пр.н.е.
Стагира
Починал 7 март 322 г. пр.н.е.
(61/62 г.)
Халкида, Атинска империя
Философия
Регион Западна философия
Епоха Антична философия
Школа Перипатетици
Основни интереси Натурфилософия, метафизика, логика, етика, естетика, политическа философия
Основни идеи Златна среда
Аристотелова логика
Силогизъм
Хилеморфизъм
Известни творби Физика“, „Органон“, „Никомахова етика“, „Политика“, „Метафизика“, „За душата“, „Реторика“, „Поетика


Повлиял на
Аристотел в Общомедия

Аристотел (на старогръцки: Ἀριστοτέλης, [aristotélɛːs]) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан "Баща на науката". Ученик на Платон и учител на Александър Македонски, Аристотел е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Биография[редактиране | edit source]

Аристотел, бюст от Лизип, римско копие от оригинала

Както и при много други личности от Античността, сведенията за живота на Аристотел са ограничени и много подробности остават спорни или неясни. Писаните през Античността биографии често са спекулативни и съвременните изследователи приемат за безспорни само част от сведеният в тях.[1][2]

Аристотел, чието име означава „най-добра цел“,[3] е роден през 384 година пр.н.е. в древногръцкия град Стагира на Халкидическия полуостров,[4] откъдето идва прозвището му Стагирит. Баща му Никомах (fl.: 375 пр.н.е.) е личен лекар на македонския цар Аминта III. Майка му се казва Фестия, дъщеря на лекар от град Халкида, клерухия на Атина на остров Евбея. Той има брат Аримнест и сестра с името Аримнеста.

Сведенията за детството на Аристотел са оскъдни, но се предполага, че прекарва известно време в македонския царски двор.[5] Баща му умира, когато той е още дете, и негов настойник става Проксен от Атарней, съпруг на сетра му Аримнеста.[6]

Първоначално Аристотел е обучаван от Проксен, а когато става на около осемнадесет години, заминава за Атина, където продължава обучението си в Академията на Платон и остава там близо две десетилетия. Той напуска Атина около 347 година пр.н.е. - според традицията защото е недоволен от Спевсип, наследник на Платон начело на Академията, но е възможно да заминава и още преди смъртта на Платон, опасявайки се от антимакедонските настроения в Атина.[7] Връзката между възгледите на Аристотел и Платон е предмет на спорове. Докато някои изследователи смятат философията на Аристотел за постепенно евлюирала от възгледите на Платон, други я смятат за напълно несъвместима с правилното разбиране на платонизма.[8][9]

След като напуска Атина, Аристотел отива, заедно с Ксенократ, при своя съученик Хермий, тиран на град Атарней в Мала Азия. През този период той пътува с Теофраст до остров Лесбос, където двамата изследват местната флора и фауна. В Атарней Аристотел се жени за Пития, осиновена дъщеря или племенница на Хермий, от която има дъщеря, също наречена Пития.

Малко след смъртта на Хермий през 343 година пр.н.е. Аристотел напуска Атарней и по покана на македонския цар Филип II става учител на сина му, бъдещият Александър Велики, който тогава е на 13 години.[10] В Македония той оглавява царската академия и преподава не само на Александър, но и на други благородници, сред които и бъдещите царе Птолемей и Касандър.[11]

Не са запазени достоверни сведения за отношенията между Аристотел и Александър. Според някои автори Аристотел окуражава бъдещите източни завоевания на Александър, а отношението му към света е силно етноцентрично. Той съветва ученика си да бъде „водач за гърците и деспот за варварите, да гледа на първите, като на приятели и роднини, а да се отнася към вторите, като към зверове или растения“.[11] Други изследователи подчертават несъвместимостта между възрастта, характера и възгледите на двамата и отхвърлят каквото и да е взаимно влияние между тях.[10]

Училището на Аристотел от Густав Адолф Шпангенберг, фреска 1883–1888
„Аристотел пред бюста на Омир“, картина от Рембранд

През 335 година пр.н.е. Аристотел отново е в Атина, където основава своята Ликейска школа, където преподава в продължение на 12 години. По това време умира съпругата му Пития и той живее с нейната бивша робиня Херпилис[12] и вероятно има с нея син Никомах (ок. 325 пр.н.е.), който е философ, ученик на Теофраст и Аристип и пише „Етика“ в шест книги и коментари към книгите по физика на баща си.[13] Според някои източници има връзка и с бъдещия филолог Палефат.[14]

Смята се, че по време на своя престой в Атина между 335 и 323 година пр.н.е. Аристотел съставя много от своите съчинения.[10] Той пише множество диалози, от които са оцелели само отделни фрагменти. Запазените до днес текстове са главно трактати, повечето от които първоначално не са предназначени за публикуване, а да служат като помощно средство при преподаването. Най-значимите сред тях са „Физика“, „Метафизика“, „Никомахова етика“, „Политика“, „За душата“ и „Поетика“.

Освен че работи в почти всяка област на познанието по това време, Аристотел има значителен принос към повечето от тях. В природните науки той изучава анатомията, астрономията, географията, геологията, ембриологията, зоологията, метеорологията и физиката. В областта на философията пише за държавно управление, естетика, етика, икономика, метафизика, психология, реторика и теология. Изучава също образованието, чуждестранните обичаи, литературата и поезията. Сборът от неговите съчинения представлява своеобразна енциклопедия на древногръцкото познание, като според някои изследователи Аристотел е последният човек в историята, който е знаел всичко, което е можело да се знае по неговото време.[15]

В края на живота си Александър Македонски е обхванат от подозрения за заговор срещу себе си и отправя писмени заплахи към Аристотел. Философът публично изразява пренебрежението си към претенциите на Александър за божественост, а неговият родственик Калистен е екзекутиран за измяна. Според разпространена в Античността легенда, Аристотел има връзка с внезапната смърт на Александър, но за това няма надеждни доказателства.[16]

След смъртта на Александър през 323 година пр.н.е., в Атина се засилват антимакедонските настроения и Аристотел става една от техните жертви. През 322 година пр.н.е. той е обвинен, че не почита боговете и заминава за имението на майка си в Халкида. Заявява, че няма да позволи атиняните да прегрешат два пъти пред философията,[17] намеквайки за смъртната присъда на Сократ. По-късно през същата година той умира от естествена смърт в Халкида.

Аристотел оставя завещание, в което иска да бъде погребан до съпругата си, а за главен изпълнител на волята си оставя своя ученик Антипатър.[18] Школата му продължава съществуването си, като по негово желание старият му приятел и ученик Теофраст заема ръководното място.

Аристотел, детайл от "Атинската школа" на Рафаело

Възгледи[редактиране | edit source]

Разделение на науките[редактиране | edit source]

Аристотел разделя човешкото знание на три вида — теоретично (обхваща това, което днес наричаме "наука"), техническо (обхваща занаятите и изкуствата) и практическо знание (обхваща сферата на морала и политиката). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) - теоретически, технически и практически. Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката).

Теоретическите науки са:

Техническите науки са:

Практическите науки са:

Логика[редактиране | edit source]

Аристотел, от Франческо Айец

Аристотел е създателят на логиката. Логиката не попада в триделната класификация на науките. Тя е универсалният инструмент (organon), който гарантира истинното познание във всички науки и с който всички те си служат. В своето съчинение Първа аналитика той развива първата теория за формално-валидното умозаключение. По-нататък в традицията логическите му ръкописи са били обединени в т.нар. „Органон“, като редом с „Първа аналитика“ от особена важност за развитието на логиката са били „Категории“ (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за понятието) и "За тълкуването" (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за съждението).

Епистемология[редактиране | edit source]

Физика[редактиране | edit source]

Метафизика[редактиране | edit source]

Биология и медицина[редактиране | edit source]

Психология[редактиране | edit source]

Практическа философия[редактиране | edit source]

Етика[редактиране | edit source]

Политика[редактиране | edit source]

Схема на учението за властта на Аристотел

Във всяка държава, във всяко общество Аристотел намира три вида власт:

  1. Законодателна
  2. Административна
  3. Съдебна власт

От тях най-важна е законодателната власт.

Политеята за Аристотел е идеалната обществена наредба, идеалното общество, държава. При нея има материално изравняване на бедните и богатите, а средното съсловие е господстващо. Тук младите са войници, по-възрастните стават управляващи, а останалите са занаятчии, търговци и земеделци. За да няма в държавата недоволство, бунтове и неуредици, тези, които са упълномощени да управляват не трябва да използват властта и обществените си длъжности за лично обогатяване и привилегии.

Реторика и поетика[редактиране | edit source]

Съчинения[редактиране | edit source]

Важни произведения
‚Органон‘ Теоретична наука Практическа наука Поетична наука
Категории (Cat.) Метафизика (Met.) Никомахова етика (EN) Реторика (Rhet.)
De interpretatione (Int.) Физика (Phys.) Евдемова етика (EE) Поетика (Poet.)
Analytica priora (An. pr.) De anima (An.) Политика (Pol.)
Analytica posteriora (An. post.) Historia animalium (HA)
Топика (Top.) De generatione et corruptione (Gen. corr.)
Софистически опровержения (Soph. el.) De generatione animalium (GA)
De partibus animalium (PA)

Съчиненията на Аристотел могат да се разделят на няколко групи според тематиката си.

Органон (Логически съчинения)[редактиране | edit source]

  • "Категории"
  • "За тълкуването"
  • "Първа Аналитика"
  • "Втора Аналитика"
  • "Топика"
  • "Софистически опровержения"

Физика[редактиране | edit source]

  • Физика (физически съчинения)
    • "Физика"
    • "За небето"
    • "За възникването и загиването"
    • "Метеорологика"[19]
    • "За Космоса"
  • Психологика (психологически съчинения)
    • "За душата"
    • "За усещането и усещаното"
    • "За спомнянето и паметта"
    • "За съня"
    • "За гадаенето по сънища"
    • "За краткостта и продължителността на живота"
    • "За младост, старост, живот и смърт, и дишане"
    • "За дъха"
  • Биологика (Биологически съчинения)
    • "История на животните"
    • "За частите на животните"
    • "За движенията на животните"
    • "За походката на животните"
    • "За раждането на животните"

Метафизика[редактиране | edit source]

Етика и политика[редактиране | edit source]

Реторика и поетика[редактиране | edit source]

Като фрагменти от загубени Аристотелови съчинения са останали части от диалозите "За философията", "Евдем", "Протрептикус", "За справедливостта" и "За доброто раждане". Към съчиненията на Аристотел спадат и следните, макар авторството на някои от тях да е спорно:

  • "За цветовете"
  • "Физиогномика"
  • "За растенията"
  • "Механика"
  • "Проблеми"
  • "За неделимите нишки" и др.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Shields 2012, с. 3, 16.
  2. Düring 1957.
  3. Campbell 2012.
  4. McLeisch 1999, с. 5.
  5. Anagnostopoulos 2009, с. 4.
  6. Biography.com 2014.
  7. Lord 1984.
  8. Cherniss 1962, с. xi.
  9. Jaeger 1923.
  10. а б в Russell 1972.
  11. а б Green 1991, с. 58-59.
  12. Laërtius 2014.
  13. stoa.org 2014.
  14. Smith 1870, с. 88.
  15. Neill 1995, с. 488.
  16. Green 1991, с. 379, 459.
  17. Jones 1980, с. 216.
  18. Haase 1992, с. 3862.
  19. Ранна история: Тера Аустралис. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 41-42. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3) В съчинението си „Метеорологика“ Аристотел първи пише за „антарктическа област“ още през 350 пр.Хр., и изказва предположението, че „трябва да съществува област, която има същото отношение към Южния полюс, каквото мястото, където живеем има към Северния“.

Цитирана литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Аристотел в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.