Мислене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мисъл пренасочва насам. За българското списание вижте Мисъл (списание).

Мисленето е най-сложният познавателен психичен процес, който се състои в отразяване на съществените свойства, на закономерностите в действителността. Мислите са форми, образувани в съзнанието, не възприети чрез сетивата. Мисленето дава възможност за създаване на модели на света и за неговото представяне, съобразно дадени цели, намерения и желания. Основните мисловни форми са: понятие, съждение и умозаключение. Мисловните операции (процеси) са: анализ, синтез, сравнение, обобщение, абстракция и конкретизация.

Мисленето е висша степен на човешкото познание, процес на отражение в мозъка на обкръжаващия го реален свят, основано на два принципно различни психофизиологични механизма: обучение и непрекъснато попълване на запаса от понятия, идеи за нови съждения и умозаключения. Мисленето позволява да се получи знание за такива обекти, свойства и отношения в обкръжаващия свят, които не могат да бъдат възприети непосредствено с помоща на първата сигнална система. Формите и законите на мисленето са предмет на логиката, а психофизиологичните елементи съответно на психологията и физиологията.

Физиология[редактиране | edit source]

Мисленето е резултат от дейността на цялата мозъчна кора. В осъществяване на мисловния процес участват не отделни връзки, а сложни вериги от асоциации, непрекъснато усложняващи се. Това са така наречените мисловни връзки. Създават се в сферата както на първата, така и на втората сигнална система.

Философия[редактиране | edit source]

Феноменологичното движение във философията, а вижда радикална промяна в начина, по който разбираме мисленето. Феноменологичният анализ на Мартин Хайдегер на екзистенциалната структурата на човека в "Битие и Време" хвърля нова светлина върху мисленето, нарушавайки традиционните когнитивни и рационални интерпретации на човека, които засягат начина по който се разбира мисленето. Идеята за фундаменталната роля на некогнитивното разбиране на мисленето се оформя около дискусиите през 70-те и 80-те за възможно тематично съзнание при Изкуствения интелект[1].

В психологията[редактиране | edit source]

Особености, свойства и качества[редактиране | edit source]

Мисленето дава опосредствано познание за действителността, най-дълбокото познание. Характеризира се с проблемност. Започва с поставянето на въпрос и е насочено към решаването на някаква задача. Дава ни обобщено познание за действителността. Човек се абстрахира от случайното, несъщественото, за да опознае същественото и закономерното. Мисленето е свързано с практиката, възниква на практическа, действена основа. Качествата на мисленето са:

  • Широта на ума
  • Дълбочина
  • Конкретност
  • Самостоятелност
  • Критичност и самокритичност
  • Подвижност
  • Бързина
  • Последователност

Посочените положителни качества на мисленето ще имат значение, ако се развиват не изолирано едно от друго, а когато се съчетават помежду си, също и с останалите качества на личността.

Класификация[редактиране | edit source]

В зависимост от преобладаването на действието, образа или понятието в мисловния процес, той се дели на:

  • Практическо-действено - насочено към решаване на практически задачи. По форма то се дели на просто и сложно;
  • Художествено (предметно-образно) - обобщенията и абстракциите са конкретни образи;
  • Абстрактно - с две форми на проявление
  • словесно-логическо (понятийно, обобщено) - извършва се на основата на абстракции, а нагледните образи играят допълнителна роля
  • теоретическо - насочено към обяснение, към познание на най-отвлечените закономерности.

Мисленето още се дели на и въз основа на степента на оригиналност, самостоятелност, новост: - конвенциално (традиционно) - продуктивно (откривателско, творческо, евристично) - създава се нещо ново, оригинално спрямо миналия опит на индивида.

Когнитивна психология[редактиране | edit source]

Психолозите се концентрират върху мисленето, като интелектуално усилие, насочено към намирането на отговор на въпрос или решение на практически проблем. Когнитивната психология е клон на психологията, който разглежда вътрешните психични процеси като решаването на проблем, паметта и езика. Школите на мисълта, които изникват от този подход са познати като когнитивизъм, който се интередува от това как хората психически обработват информацията. Този подход намира основите си в гещалт психологията на Макс Вертхаймер, Волфганг Кьолер и Курт Кофка,[2] и в работата на Жан Пиаже, който създава стадиална теория, която описва когнитивното развитие на децата.

Когнитивните психолози използват психофизични и експериментални подходи в разбирането, диагностицирането и решаването на проблеми. Още се занимават с психичните процеси, които посредничат между стимула и реакцията. Изучават различни аспекти на мисленето, включителни психологията на разума и това как хората вземат решения и правят избори, решават проблеми, както и това как правят творчески открития и прилагат въображението си.

В психологията развитието Жан Пиаже е пионер в изследването на развитието на мисленето от раждането до зрелостта. В своята теория за когнитивното развитие мисленето е основано на действия от обкръжаващата среда. Пиаже смята, че обкръжаващата среда е разбирана чрез процес наричан асимилация. Разбирането на смисъла на правилата е зависим от когнитивните схеми, с които се извършват асимилацията и акомодацията. Например правилата за игра. В резултата от взаимодействието между асимилацията и акомодацията мисленето се развива чрез поредица от стадий, които се различават качествено един от друг. Например мисленето се развива от перцепции и действия през сензомоторния стадий към вътрешни репрезентации в ранното детство. Впоследствие репрезентациите основно се организират в логически структури, които първоначално оперират с конкретни свойства на реалността, а после с абстрактни принципи, както е в стадия на формалните операции[3].

В последните години концепцията на Пиаже за мисленето е интегрирана в теории за обработката на информация. По такъв начин мисленето се разглежда като резултат от механизми, които са отговорни за репрезентацията и обработката на информация. В тази концепция когнитивния контрол и работната памет са главните функции на лежащото зад тях мислене. В Неопиажистките теории за когнитивното развитие, развитието на паметта се разглежда като произтичащо от увеличаване на скоростта на обработка, засилена от когнитивния контрол и увеличаващата се работна памет[4].

Психоанализа[редактиране | edit source]

"То", "Аз" и "Свръхаз" са три части от "психичния апарат", дефиниран от Зигмунд Фройд в неговия структурен модел на психиката. Те са три теоретични конструкта и чрез тях се обяснява активността и взаимодействията в психичния живот. Според този модел некоординираните инстинктуални влечения са "То", организираната реалистична част от психиката е "Аз", а критичната и имаща морална функция от психиката е "Свръхаза"[5].

Несъзнаваното е разглеждано от Фройд в теорията му като "съзнателна" волева сила, която е повлияна от човешкото желание, но все пак оперираща отвъд съзнателния ум. За Фройд несъзнаваното е склад за инстинктивни желания, нужди и психични нагони. Миналите мисли и спомени могат да бъдат скрити отвъд непосредственото съзнание, но тези желания, нужди, чувства на индивида продължават да действат от царството на несъзнаваното[6].

В психоаналитичния възглед несъзнаваното е сила, която може да бъде разпозната само чрез ефекта, който предизвиква и който ефект се изразява чрез симптом.[7]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dreyfus, Hubert. Dreyfus, Stuart. Mind Over Machine. Macmillan, 1987
  2. Gestalt Theory, By Max Wertheimer, Published by Hayes Barton Press, 1944, ISBN 1593776950, 9781593776954
  3. Piaget, J. (1951). Psychology of Intelligence. London: Routledge and Kegan Paul
  4. Demetriou, A.. Cognitive development. In A. Demetriou, W. Doise, K. F. M. van Lieshout (Eds.), Life-span developmental psychology (pp. 179-269). London: Wiley. 1998.
  5. Snowden, Ruth. Teach Yourself Freud. McGraw-Hill, 2006. с. 107.
  6. Geraskov, Emil Asenov The internal contradiction and the unconscious sources of activity. The Journal of Psychology November 1, 1994 Retrieved from [1] April 17, 2007
  7. The Cambridge companion to Freud, By Jerome Neu, Published by Cambridge University Press, 1991, pg, 29, ISBN 052137779X, 9780521377799
  • Милкова, Румяна "Психология", изд "Антос"

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Мислене в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник
Wiktionary-logo-en.svg Уикиречник
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.