Свободна воля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Свободната воля е философска концепция, според която рационалните субекти могат да контролират своите действия, решения и избор, свободни от определени ограничения.

Проблемът за наличието и ограниченията на свободата на волята е свързан с концепциите за свободата и причинността (карма). В историята на философията са известни няколко негови решения. Някои философи смятат, че основен проблем е метафизичното ограничение, поставяно от детерминизма, според който всички събития в света са причинно детерминирани. В това отношение се противопоставят теориите на метафизичния либертаризъм, отричащ детерминизма и приемащ съществуването или поне възможността на свободната воля, и метафизичния детерминизъм, отхвърлящ нейната възможност.

Тези два възгледа, които приемат причинно-следствената детерминираност е съществен фактор във въпроса за свободната воля, се обединяват под общото наименование инкомпатибилизъм. Теорията, според която детерминираността не е съществена, се нарича компатибилизъм и включва няколко алтернативни обяснения за това, кои групи ограничения имат отношение към свободната воля - физически (например, окови или затвор), социални (например, заплаха от наказание или цензура) или психологически (например, натрапчиви импулси или фобии).

Принципът на свободната воля е свързан с религията, етиката и науката. Например, от религиозна гледна точка свободната воля предполага, че индивидуалната воля и избор може да съществува едновременно с всемогъщо божество. В етиката свободната воля се свързва с моралната отговорност на индивида за неговите действия. В науката тя има отношение към прогностичната точност на моделите, включващи свободно действащи личности.

В Западната философия[редактиране | edit source]

Инкомпатибилизъм[редактиране | edit source]

Инкомпатибизмът е възгледът, че свободната воля и детерминизмът са логически несъвместими и следователно основният въпрос за наличието или отсъствието на свободна воля е еквивалентен на въпроса дали действията на хората са детерминирани. Крайните детерминисти, като Мартин Лутер и Пол-Анри Дитрих Холбах, са инкомпатибилисти, които приемат детерминизма и отхвърлят свободната воля. Обратно, метафизичните либертаристи, като Томас Рийд и Робърт Кейн, също са инкомпатибилисти, но приемат свободната воля и отхвърлят детерминизма, смятайки че съществува някаква форма на индетерминизъм.[1] Друг възглед е този на крайните инкомпатибилисти, според които свободната воля е несъмвместима не само с детерминизма, но и с индетерминизма.[2]

Един от традиционните аргументи в полза на инкомпатибилизма се основава на виждането, че ако човекът е подобен на другите механични обекти, като билярдна топка, кукла или робот, чието поведение е предопределено, тогава той не трябва да има свободна воля.[1][3] Този аргумент е отхвърлян от компатибилистите, които смятат, че дори хората да имат нещо общо се тези механични обекти, все пак остава възможно и желателно те да се различават от тях в определени отношения.[4]

Друг аргумент в защита на инкомпатибилизма е този за „каузалната верига“, характерен за идеалистическата теория за свободната воля. Повечето инкомпатибилисти отхвърлят идеята, че свободата на действие се състои просто в „доброволното“ поведение, а смятат, че свободната воля изисква човекът да бъде „крайната“ или „пораждащата“ причина на своите действия - той да бъде causa sui. За да бъде отговорен за своите действия, той трябва да бъде първопричината на тези действия, да няма предшестваща причина за причината на действията му. Ако е верен детерминизма, тогава изборите на човек са причинени от събития и факти извън неговия контрол - ако всичко, което човек прави, е причинено от събития и факти извън неговия контрол, той не може да бъде крайната причина на действията си и следователно не може да има свободна воля.[5][6][7] Този аргумент също е критикуван от различни компатибилистки философи.[8][9]

Трети аргумент в полза на инкомпатибилизма е формулиран от Карл Джинет през 60-те години и често е коментиран в съвременната литература по темата. В опростен вид аргументът изглежда така: ако детерминизмът е истинен, ние нямаме контрол върху събитията от миналото, които определят нашето настоящо състояние и нямаме контрол върху природните закони. Тъй като нямаме контрол върху тези неща, ние нямаме контрол и върху техните следствия. Тъй като нашите настоящи избори и действия при детерминизма са необходимо следствие от миналото и природните закони, то ние нямаме контрол върху тях и следователно нямаме свободна воля.[10]

Краен детерминизъм[редактиране | edit source]

Пол-Анри Дитрих Холбах (1723-1789) е краен детерминист

Детерминизмът е широко понятие с различни значения, на които съответстват различни проблеми, свързани със свободната воля.[11]

  • Каузалният детерминизъм приема, че бъдещите събития са предопределени от мините и настоящите събития в съчетание с природните закони. Тази форма на детерминизма понякога се илюстрира чрез мисловния експеримент с демона на Лаплас: ако си представим същество, което познава всички факти от миналото и настоящето, както и природните закони, управляващи вселената, в един детерминистичен свят то би било способно да използва това познание, за да предвиди бъдещето да най-малките подробности.[12]
  • Логическият детерминизъм е възгледът, че всички твърдения за миналото, настоящето и бъдещето са или истинни, или неистинни. В този контекст проблемът за свободната воля се свежда до въпроса как изборите могат да бъдат свободни, когато бъдещите събития вече са истинни или неистинни в настоящето.[11]
  • Теологическият детерминизъм е идеята, че има бог, който предопределя всичко, което хората правят или знаейки предварително техните действия,[13] или нареждайки им предварително какво да правят.[14] От тази гледна точка проблемът за свободната воля се свежда до въпроса как действията на хората могат да бъдат свободни, ако съществува бог, който ги е предопределил.
  • Биологическият детерминизъм е възгледът, че цялото поведение, вярвания и желания са зададени от генетичните дадености и биохимическата структура, която от своя страна се определя от генетиката и окръжаващата среда.
  • Други форми на детерминизма са културния детерминизъм и психологическия детерминизъм.[11]

Метафизичен либертаризъм[редактиране | edit source]

Свободната воля като съчетание на случайност и детерминираност[редактиране | edit source]

Компатибилизъм[редактиране | edit source]

Други възгледи[редактиране | edit source]

В Източната философия и богословието[редактиране | edit source]

В науката[редактиране | edit source]

Вяра в свободната воля[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б ((en)) van Invagen, P. An Essay on Free Will. Oxford, Clarendon Press, 1983. ISBN 0-19-824924-1.
  2. ((en)) Pereboom, D. Living without Free Will. Cambridge University Press, 2003.
  3. ((en)) Fischer, J.M. Incompatibilism. // Philosophical Studies 43. 1983. с. 121–37.
  4. ((en)) Dennett, D. Elbow Room: The Varieties of Free Will Worth Wanting. Bradford Books, 1984. ISBN 0-262-54042-8.
  5. ((en)) Kane, R. The Significance of Free Will. Oxford, Oxford University Press, 1996. ISBN 0-19-512656-4.
  6. ((en)) Campbell, C.A. On Selfhood and Godhood. London, George Allen and Unwin, 1957. ISBN 0-415-29624-2.
  7. ((en)) Sartre, J.P. Being and Nothingness. New York, Washington Square Press, 1993, [1943].
  8. ((en)) Bok, H. Freedom and Responsibility. Princeton, Princeton University Press, 1998. ISBN 0-691-01566-X.
  9. ((en)) Fischer, John Martin. The metaphysics of free will : an essay on control. Cambridge, Mass, Blackwell, 1994. ISBN 9781557861559.
  10. ((en)) Van Inwagen, Peter и др. Metaphysics: The Big Questions. Malden, Mass, Blackwell Publishers, 1998. ISBN 9780631205883.
  11. а б в ((en)) Vihvelin, Kadri. Arguments for Incompatibilism. // The Stanford Encyclopedia of Philosophy. stanford.edu, 2003. Посетен на 2011-11-26.
  12. ((en)) Suppes, P. The Transcendental Character of Determinism. // Midwest Studies in Philosophy 18. 1993. DOI:10.1111/j.1475-4975.1993.tb00266.x. с. 242–257.
  13. ((en)) Fischer, John Martin. God, Foreknowledge and Freedom. Stanford, CA, Stanford University Press, 1989. ISBN 1-55786-857-3.
  14. ((en)) Watt, Montgomery. Free-Will and Predestination in Early Islam. London, Luzac & Co, 1948.