Фридрих Ницше

Фридрих Ницше
Немски философ;
Име	Фридрих Ницше
Рождена дата	15 октомври 1844 Рьокен на Лютцен
Умира на	25 август 1900 Ваймар, Германия
Школа и традиция	предшественшк на екзистенциалезма, постмодернизма, поструктурализма и психоанализата
Основни интереси	естетика, етика, онтология, философия на историята, психология, теория на ценностите
Основни идеи	аполониевото и дионисиевото начало, смъртта на бога, свръхчовека, воля за власт
Влияния от	Шопенхауер, Гьоте, Рихард Вагнер, Хайнрих Хайне, Фридрих Хьолдерлин
Подпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Фридрих Ницше (Friedrich Nietzsche) е класически филолог, философ и писател.

[редактиране] Биография

Роден е на 15 октомври 1844 година в Рьокен, близо до град Лютцен, в семейство на пастор, което след ранната смърт на бащата се преселва в Наумбург. Завършва елитарно училище, след което следва първоначално теология, а по-късно класическа филология в Бонския и Лайпцигския университет (1864-1869). Веднага след завършване на висшето си образование става професор по класическа филология в Базелския университет (1869-1879), където се сближава с някои видни европейски интелектуалци, между които и Рихард Вагнер, чиято музика и възгледи му оказват изключително силно влияние. Години по-късно той се обявява срещу Вагнер заради неговия шовинизъм, антисемитизъм и кокетиране с тълпата и християнството. Ницше взима участие във Френско-пруската война от 1870-1871, като доброволец в санитарните части. Все по-влошаващото се здравословно състояние, в следствие на дългогодишно тежко заболяванe, го принуждава през 1879 г. да напусне преподавателската работа. В продължение на десет години живее в различни курорти в Италия, Франция и най-вече Швейцария. В една от последните си работи Ницше изтъква, че дължи до голяма степен своята философия на боледуването си, защото "Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа". След 1889 г., болестта му се задълбочава и той прекарва последните 11 години от живота си във Ваймар, където за него се грижат майка му и сестра му.

[редактиране] Творчество

Ницше оставя богато теоритично наследство, част от което е публикувано посмъртно под ръководството на сестра му, която, особено в началото на 30-те години, го редактира и фалшифицира в националсоциалистически дух. Тези издания до такава степен изопачават духа и идеите на Ницше, че дори такъв близък, в някои от идеите си до националсоциализма, мислител като Освалд Шпенглер, е принуден с възмущение да прекъсне сътрудничеството си с "архива на Ницше". Между по-важните произведения на Ницше се открояват :

Архивът на Ницше във Ваймар, Германия, който съдържа много от записите на Ницше.

"Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872),
"Несвоевременни размишления" (1876),
"Човешко, твърде човешко. "Една книга за свободни духове" (1878-1880),
"Утринна зора. Мисли върху моралните предразсъдъци" (1881) ,
"Веселата наука" (1882),
"Тъй рече Заратустра"(1883-1885),
"Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" (1886) ,
"Генеалогия на морала" (1887),
"Случаят Вагнер. Проблемът на един музикант" (1888),
"Ecce Homo" (1888),
"Антихрист. Опит за критика на християнството" (1888),
"Залезът на идолите, или как се философства с чук в ръка" (1889)
и незавършена "Воля за мощ"/Der Wille zur Macht (1887-1888), публикувана посмъртно.