Фридрих Ницше

Германски философ
Име	Фридрих Ницше (Friedrich Nietzsche)
Рождена дата	15 октомври 1844 Рьокен, Прусия
Умира на	25 август 1900 Ваймар, Германия
Школа и традиция	предшественик на екзистенциализма, постмодернизма, постструктурализма и психоанализата
Основни интереси	метафизика, естетика, етика, онтология, философия на историята, психология, теория на ценностите
Основни идеи	аполониевото и дионисиевото начало, смъртта на бога, свръхчовека, воля за власт
Влияния от	Артур Шопенхауер, Йохан Волфганг фон Гьоте, Рихард Вагнер, Хайнрих Хайне, Фридрих Хьолдерлин, Фьодор Достоевски
Подпис

Фридрих Ницше (на немски: Friedrich Nietzsche) е класически филолог, философ и писател. Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременната култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.

Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.

Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм).

Биография

Ранни години (1844-1869)

Фридрих Ницше през 1864 година

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име. Негови родители са Карл Лудвиг Ницше (1813-1849), лутерански пастор и бивш учител, и Франциска Йолер (1826-1897). Те са се оженили година преди раждането му и имат две по-малки деца – Елизабет Фьорстер-Ницше (1846-1935) и Лудвиг Йозеф Ницше (1848-1850). През 1849 година бащата умира от заболяване на мозъка, а на следващата година умира и малкият син. Семейството се премества в Наумбург, където живее заедно с майката и двете неомъжени сестри на Карл Лудвиг Ницше. След смъртта на бабата на Фридрих Ницше през 1856 година, те се преместват в собствена къща.

Фридрих Ницше учи в частно училище, където се сприятелява с Густав Круг и Вилхелм Пиндер, и двамата деца на изтъкнати семейства. През 1854 година постъпва в гимназията в Наумбург, но след като показва необичайни заложби в музиката и езиците и приет в известното средно училище Шулпфорта край града, където учи от 1858 до 1864 година. Там той се сближава с Карл фон Герсдорф и бъдещия ориенталист Паул Дойсен и получава солидна подготовка в областта на литературата, най-вече древногръцката и римската класика, и за пръв път попада в среда, различна от семейния живот в малък протестантски град. През този период той започва да съчинява собствени стихове и музикални композиции.

След като завършва Шулпфорта през 1864 година, Ницше отива да учи теология и класическа филология в Бонския университет. Там заедно с Дойсен става член на студентското братство „Франкония“. След първия семестър, предизвиквайки недоволството на майка си, Ницше прекратява обучението си по теология и се отказва от религията. Възможно е това да става в резултат на прочетената по това време книга „Животът на Исус“ от Давид Щраус, която оказва силно въздействие върху младия Ницше, макар че още в есето си „Съдба и история“, писано през 1862 година, Ницше вече твърди, че историческите изследвания са дискредитирали основните учения на християнството. През следващите години Ницше се съсредоточава върху филологията под ръководството на Фридрих Вилхелм Ричъл, заедно с когото се премества в Лайпцигския университет през 1865 година. Там той се сближава със своя състудент Ервин Роде и публикува първите си филологически изследвания.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. Обкръжението му в Лайпциг също го подтиква към излизане извън рамките на филологията и по-задълбочени занимания с философия, въпреки това Ницше никога не успява да защити дисертация по философия.

През 1867 година Ницше се записва за едногодишна доброволна служба в пруско артилерийско подразделение, разположено в Наумбург, но тежък инцидент при езда през март 1868 година го прави негоден за военна служба. След напускането на армията, той се връща към университетското си образование и го завършва през същата година. По това време за пръв път се среща с композитора Рихард Вагнер.

Преподавател в Базел (1869-1879)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Веднага след завършване на висшето си образование става професор по класическа филология в Базелския университет (1869-1879), където се сближава с някои видни европейски интелектуалци, между които и Рихард Вагнер, чиято музика и възгледи му оказват изключително силно влияние. Години по-късно той се обявява срещу Вагнер заради неговия шовинизъм, антисемитизъм и кокетиране с тълпата и християнството. Ницше взима участие във Френско-пруската война от 1870-1871, като доброволец в санитарните части.

Независим философ (1879-1888)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Все по-влошаващото се здравословно състояние, в следствие на дългогодишно тежко заболяване, го принуждава през 1879 г. да напусне преподавателската работа. В продължение на десет години живее в различни курорти в Италия, Франция и най-вече Швейцария. В една от последните си работи Ницше изтъква, че дължи до голяма степен своята философия на боледуването си, защото "Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа".

Психически срив и последни години (1889-1900)

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

След 1889 г., болестта му се задълбочава и той прекарва последните 11 години от живота си във Ваймар, където за него се грижат майка му и сестра му.

Философия

Някои от теми, на които учениците на Ницше са посветени най-много внимание включват възгледите на Ницше за морала, неговото схващане, че "Бог е мъртъв", представите му за волята за власт и свръхчовека и предложението му за вечното завръщане. Трудовете на Ницше остават спорни, поради интерпретации и погрешни тълкувания на работата му. Често срещано грешното интерпретация на Ницше включва схващането, че той отхвърля религиозната духовност в неговата цялост, че той е бил анти-семит или това, че той е изцяло против християнските вярвания. Концепцията на Ницше, че "Бог е мъртъв", се отнася до юдейско-християнската вяра, макар че не на всички други вероизповедания. Той твърди, че будизма е една успешна религия, на която той дава комплименти за насърчаването на критична мисъл. Въпреки че Ницше атакува принципите на юдаизма, той не е бил анти-семитски. В работата си "Генеалогия на морала" той остро осъжда антисемитизма и посочва, че неговата атака на юдаизма не е атака срещу евреите като народ, но специално атака на древното еврейско духовенство, което той твърди, че парадоксално анти-семитските християни базирали становищата си. Той не атакува ученията и примерите на Исус, но заявява, че християнската вяра, която се практикува, не е правилното представяне на учението на Исус, защото тя принуждава хората да вярват в учението на Исус, но не и да правят това, което Исус е правил, особено примерът му да отказва да съди хората, нещо което Ницше твърди, че християните съзнателно направят на обратно. Той съди институционализираното християнство поради открояване на морала на състраданието, което предполага, вродено заболяване на обществото.

Етика

В "Зазоряване" Ницше започва "Кампания срещу морал" Той нарича себе си "безнравствен" и остро критикува видните морални схеми на своето време - християнството, кантианство и утилитаризма. В ECCE Homo Ницше нарича създаването на морални системи, базирани на дихотомията на доброто и злото, "пагубната грешка" и пожелава да започне преоценка на ценностите на юдейско-християнския свят. Той показва желанието си да доведе до нов, по-натуралистичен източник на ценности в жизнено важни импулси на самия живот. В "Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" и "Генеалогия на морала", генеалогичните сметка на Ницше за развитието на морала господар-роб заема централно място. Ницше представя господарския морал като оригиналната система на морал, може би най-много асоциирани с Омирова Гърция. Тук ценностите възникват като разлика между добро и зло или между "жизнеутвърждаващи" и "отричащи живота" - богатство, сила, здраве и сила, чертите, намиращи се в Омировите герои, се броят като добро; а лошото е свързано с бедните, слабите, болните, и жалките, тези черти, които традиционно са свързани с робите в древни времена. Робският морал, от друга страна, идва като реакция на господарския морал. Ницше асоциира робския морал с еврейски и християнски традиции. Тук ценностите произтичат от контраста между доброто и злото - добро се асоциира с нематериалност, благотворителност, благочестие, сдържаност, кротост и покорност; зло се разглежда като светско, жестоко, егоистично, богато, и агресивно. Според Ницше робския морал е създаден от негодуванието на робите. Моралът работи за преодоляване на робското чувство на малоценност при по-богатите господари. Това се постига чрез превръщането на слабостта на роба като въпрос на избор, например, тя се преименува като "кротост".

Ницше вижда робския морал като източник на нихилизма, който обзел Европа. Ницше призовава изключителните хора вече да не се срамуват от своята уникалност в лицето на предполагаемия морал за всички, които Ницше намира за вреден за разцвета на изключителните хора. Ницше обаче предупреждава, че моралът, сам по себе си, не е лошо, той е добър за масите и трябва да бъде оставен за тях. Изключителни хора, от друга страна, трябва да следват собствения си "вътрешен закон." Любимото мото на Ницше, взети от Пиндар, гласи: "Стани това, което си."

Бог е мъртъв, нихилизъм, перспективизъм

Твърдението на Ницше, че "Бог е мъртъв" се среща в някои от произведенията му (по-специално във Веселата наука) и се е превърнало в един от най-известните му коментари. На базата на това повечето коментатори смятат Ницше за атеист, а други (като Кауфман) предполагат, че това твърдение отразява по-сложно разбиране на божествеността. Според Ницше, последните развития в съвременната наука и нарастващата секуларизация на европейското общество са експедитивно "убили" Авраамовия Бог.

Ницше твърди, че смъртта на Бог рано или късно ще доведе до загуба на всяка универсална перспектива на нещата, и заедно с това всяка логично чувство на обективната истина. Вместо това ние бихме запазили само нашите собствени многобройни, разнообразни и променливи перспективи. Този възглед е придобил името "перспективизъм".

От друга страна, смъртта на Бог може да доведе отвъд голия перспективизмът в категоричния нихилизъм, вярата, че нищо няма вроденото значение и че животът няма цел.

Воля за власт

Основен елемент във философските перспективи на Ницше е "воля за власт", която осигурява основата за разбирането на човешкото поведение. С други думи, волята за власт е по-важен елемент от подтика към приспособяване или оцеляване. Според Ницше, само в ограничен брой ситуации тласъка за опазване прецедентно надделява над волята за власт. Естественото състояние на живот, според него, е изобилието. Концепцията на Ницше в по-късните си форми за волята на властта се отнася към всички живи същества, което предполага, че адаптация и борбата да оцеляване са едни вторични сили в еволюцията на животните, по-маловажни от желанието за увеличаване на силата. Ницше в последствие издига тази идея още повече и спекулира, че това важи както и за неорганичната природа. Той трансформира идеята за материята като център на силата в материята като център на волята за власт. Ницше иска да се освободи от раздробената теория на материята, теория, която той разглежда като реликва на метафизиката на веществото. Едно изследване на Ницше определя неговата напълно разработена концепция за волята за власт като "елемента, от който произтичат, както количествената разлика на сили, така и качество, което се прехвърля във всяка сила в тази връзка", разкрива волята за власт" на принципа на синтеза на силите."

Представата на Ницше за волята за власт може да се разглежда и като отговор на Шопенхауеровата "воля за живот." Писал едно поколение преди Ницше, Шопенхауер разглежда цялата вселена и всичко в нея като задвижващо се от изначалната воля за живот и следователно това се превръща в желанието на всички същества да избегнат смъртта и да се размножават. Ницше, обаче, предизвиква идеята на Шопенхауер и изказва теорията, че хората и животните наистина искат власт, животът сам по себе си изглежда само като второстепенна цел - нещо необходимо за подпомагане на властта. В защита на своите идеи Ницше описва случаи, където хора и животни, по собствено желание да рискуват живота си, за да спечелят власт. За пореден път Ницше изглежда взима част от своето вдъхновение от древните Омирови гръцки текстове, които той е познавал много добре: гръцки герои и аристократи или "господари" не са желаят обикновен на живот (те често умират съвсем млади и са рискуват живота си в битка), но искат власт, слава и величие.

В допълнение към психологическите възгледи на Шопенхауер, Ницше контрастира неговата представа за волята за власт с много от другите най-популярни психологически възгледи на своето време, такива като утилитаризъм. Утилитаризъм - философия главно разпространявана по времето на Ницше и преди това от британските мислители като Джереми Бентам и Джеймс Мил - претендира, че всички хора фундаментално искат да бъдат щастливи. Но тази концепция за щастието, намерена в утилитаризма, Ницше отхвърля като нещо ограничено до и характеристика на обществото английския народ. Също така платонизъм и християнския нео-платонизма, който твърди, че хората в крайна сметка искат да постигнат единство с доброто или с Бога, са философии, които той критикува. Във всеки случай, Ницше твърди, че "волята за власт" осигурява по-полезно и по-общо обяснение на човешкото поведение.

Творчество

Архивът на Ницше във Ваймар, Германия, който съдържа много от оригиналните текстове на Ницше.

Ницше оставя богато теоретично наследство, част от което е публикувано посмъртно под ръководството на сестра му, която, особено в началото на 30-те години, го редактира и фалшифицира в националсоциалистически дух. Тези издания до такава степен изопачават духа и идеите на Ницше, че дори такъв близък, в някои от идеите си до националсоциализма, мислител като Освалд Шпенглер, е принуден с възмущение да прекъсне сътрудничеството си с "архива на Ницше". Между най-известните произведения на Ницше се открояват :

• "Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872)
• "За истината и лъжата в извънморален смисъл" (1873)
• "Несвоевременни размишления" (1876)
  • Давид Щраус - изповедникът и писателят (1873)
  • За ползата и вредата от историята за живота (1874)
  • Шопенхауер като възпитател (1874)
  • Рихард Вагнер в Байройт (1876)
• "Човешко, твърде човешко. "Една книга за свободни духове" (1878-1880)
• "Странникът и неговата сянка" (1880)
• "Зазоряване" (1881)
• "Веселата наука" (1882),
• "Тъй рече Заратустра"(1883-1885)
• "Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" (1886)
• "Генеалогия на морала" (1887)
• "Случаят Вагнер. Проблемът на един музикант" (1888)
• "Ecce Homo" (1888)
• "Антихрист. Проклятие към християнството" (1888)
• "Ницше contra Вагнер" (1889)
• "Залезът на боговете, или как се философства с чук в ръка" (1889)
• "Воля за мощ" (Der Wille zur Macht), непубликувани записки на Ницше от различни периоди на философската му дейност, събрани, групирани и издадени от сестра му след неговата смърт.

Източници

• Kaufmann, Walter. Nietzsche: Philosopher, Psychologist, Antichrist. Princeton University Press, 1974. ISBN 0691019835.
• Salaquarda, Jörg. Nietzsche and the Judaeo-Christian tradition. // The Cambridge Companion to Nietzsche. Cambridge, Cambridge University Press, 1996.
• Schaberg, William. The Nietzsche Canon. University of Chicago Press, 1996.

Вижте още

• Amor fati

Външни препратки

• Информация от bgnauka.com
• nietzschecircle.com
• nietzschesource.com
• Извадки от 'Раждането на Трагедията' на български език
• ((ru)) Фридрих Ницше - 6000 футов над уровнем человека
• ((de)) Nietzsche Chronicle
• ((de)) Фондация Фридрих Ницше
• ((de)) Die Deutsche Gedichtebibliothek Поезия от Фридрих Ницше
• ((en)) Философска енциклопедия
• ((en)) Journal of Nietzsche Studies
• Музикални произведения на Ницше