Фридрих Ницше

Фридрих Ницше
Немски философ;
Име	Фридрих Ницше
Рождена дата	15 октомври 1844 Рьокен на Лютцен
Умира на	25 август 1900 Ваймар, Германия
Школа и традиция	предшественшк на екзистенциалезма, постмодернизма, поструктурализма и психоанализата
Основни интереси	естетика, етика, онтология, философия на историята, психология, теория на ценностите
Основни идеи	аполониевото и дионисиевото начало, смъртта на бога, свръхчовека, воля за власт
Влияния от	Шопенхауер, Гьоте, Рихард Вагнер, Хайнрих Хайне, Фридрих Хьолдерлин
Подпис

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене

Архивът на Ницше във Ваймар, Германия, който съдържа много от записите на Ницше.

Фридрих Вилхелм Ницше (Friedrich Wilhelm Nietzsche) е класически филолог, философ и писател. Пише критически трудове на немски по въпроси като религия, морал, съвременната култура, философия и наука, използвайки отличителен стил и проявявайки вкус към метафорите, иронията и афоризмите.

Ницше оказва съществено влияние над философията, а и отвъд нея, особено над екзистенциализма и постмодернизма. Неговият стил на писане и радикалните въпроси относно стойността и обективността на истината, които той засяга, са довели до редица дискусии и интерпретации най-вече сред континенталните философи, а в по-малка степен и сред аналитичните философи.

Основните му идеи включват тълкуванието му за трагедията като тържество на живота, вечния кръговрат (което мнозина коментатори реинтерпретират след това), преобръщането на платонизма, също и критиките му отправени към християнството и егалитаризма (особено под формата на демокрация и социализъм.

[редактиране] Биография

Роден е на 15 октомври 1844 година в Рьокен, близо до град Лютцен, в семейство на пастор, което след ранната смърт на бащата се преселва в Наумбург. Завършва елитарно училище, след което следва първоначално теология, а по-късно класическа филология в Бонския и Лайпцигския университет (1864-1869). Веднага след завършване на висшето си образование става професор по класическа филология в Базелския университет (1869-1879), където се сближава с някои видни европейски интелектуалци, между които и Рихард Вагнер, чиято музика и възгледи му оказват изключително силно влияние. Години по-късно той се обявява срещу Вагнер заради неговия шовинизъм, антисемитизъм и кокетиране с тълпата и християнството. Ницше взима участие във Френско-пруската война от 1870-1871, като доброволец в санитарните части. Все по-влошаващото се здравословно състояние, в следствие на дългогодишно тежко заболяване, го принуждава през 1879 г. да напусне преподавателската работа. В продължение на десет години живее в различни курорти в Италия, Франция и най-вече Швейцария. В една от последните си работи Ницше изтъква, че дължи до голяма степен своята философия на боледуването си, защото "Голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа". След 1889 г., болестта му се задълбочава и той прекарва последните 11 години от живота си във Ваймар, където за него се грижат майка му и сестра му.

[редактиране] Творчество

Ницше не оставя богато теоретично наследство, част от което е публикувано посмъртно под ръководството на сестра му, която, особено в началото на 30-те години, го редактира и фалшифицира в националсоциалистически дух. Тези издания до такава степен изопачават духа и идеите на Ницше, че дори такъв близък, в някои от идеите си до националсоциализма, мислител като Освалд Шпенглер, е принуден с възмущение да прекъсне сътрудничеството си с "архива на Ницше". Между най-известните произведения на Ницше се открояват :

"Раждането на трагедията от духа на музиката" (1896),
"Несвоевременни размишления" (1876),
"Човешко, твърде човешко. "Една книга за свободни духове" (1878-1880),
"Зазоряване" (1881) ,
"Веселата наука" (1882),
"Тъй рече Заратустра"(1883-1885),
"Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" (1886) ,
"Генеалогия на морала" (1887),
"Случаят Вагнер. Проблемът на един музикант" (1888),
"Ecce Homo" (1888),
"Антихрист. Опит за критика на християнството" (1888),
"Залезът на идолите, или как се философства с чук в ръка" (1889)
и незавършения комикс "Воля за мощ"/Der Wille zur Macht (1887-1888), публикувана посмъртно след раждането му.