Зигмунд Фройд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Зигмунд Фройд | |
|---|---|
 австрийски невролог и психоаналитик |
|
| Роден | на 6 май 1856 в Фрайберг, Австрийска империя |
| Починал | на 23 септември 1939 (на 83 г.) в Лондон, Великобритания |
| Живял в | Австрия по-късно Великобритания |
| Гражданство | австриец |
| Националност | австрийска |
| Работил в | Университет във Виена |
| Алма матер | Университет във Виена |
| Научен ръководител |
Жан Шарко, по-късно Йозеф Бройер |
| Известни студенти |
Джон Боулби Виктор Франкъл Ана Фройд Ърнест Джоунс Карл Юнг Мелани Клайн Жак Лакан Фриц Пърлс Ото Ранк Вилхелм Райх |
| Известен с | Психоанализа |
| По-важни награди |
наградата "Гьоте" |
| Религиозни възгледи | атеист |
| Част от статиите на тема Психоанализа |
|
 |
|
|
Концепции Важни личности Важни произведения Училища на мисълта |
|
Зигмунд Фройд (на немски: Sigismund Schlomo Freud, 1856-1939) е австрийски невролог и психолог, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Зигмунд Фройд е роден през 1856 г. във Фрайберг, Моравия (днес в Чехия) в еврейско семейство. Фройд е на четири години, когато семейството му се премества във Виена, където Фройд живее и работи до емиграцията си във Великобритания през 1938 г. През 1881 г. получава дипломата си по медицина от университета във Виена, а през 1885 г. печели стипендия, за да замине да учи в Париж при прочутия Жан Шарко в Салпетриер. Шарко, със своята диагноза на хистерията и използването на хипнозата, открива пред Фройд пътя към сериозното приемане на умствените заболявания. След завръщането си във Виена през 1886 г, Фройд става практикуващ лекар. През 1933 г, по времето на националсоциалистите в Германия, са изгорени някои от творбите му. Фройд желае да създаде международен психоаналитичен институт във Виенапо време на управлението на Хитлер и е критикуван от Шандор Радо и други, които посочвали тази идея като "политически непрактична" [1]. Когато през 1938 г. немските войски навлизат в Австрия и след като Гестапо разпитва дъщеря му, той емигрира в Лондон.
Заболял още през 1922 г. от рак на небцето, Зигмунд Фройд умира след тежко боледуване и многобройни операции от желана свръх-доза морфин в Лондон през 1939 г.
[редактиране] Теориите на Фройд
В основата на учението на Фройд стои възгледът, че човешкото поведение произтича от антагонизъм между различните части на личността. Той разделя човешката психика на три части (инстанции) - То, Аз и Свръх Аз. Графично моделът може да бъде представен като вертикал, в чиято най-долна част се намира То - биологичните импулси на организма, които не могат да бъдат контролирани от индивида, например либидото. В най-горната част на вертикалната се намира Свръх Аз-ът (аналог на съвестта), който се влияе от родители, приятели, общество, църква, партии и т.н. и също не подлежи на контрол от страна на индивида. По този начин Аз-ът заема място по средата на вертикалата, като поема натиск отдолу (То) и отгоре (Свръх Аз). Аз-ът е единствената инстанция на психиката, той е критичният разум. Според Фройд 90% от решенията на човек са несъзнателно мотивирани и едва 10% са "видими".
[редактиране] Структуриране на човешката психика
Фройд нарича "детска амнезия" неспособността на човек да си спомни ясно първите 2 години от живота си, през които е обучаван как да се държи според изискванията на обществото в което се е появил. Фази на развитието на детето според учението на Фройд:
- орална фаза(0 - 1,5 год.) - първите месеци от живота на индивида, в които светът се познава чрез усещания на устата.
- анална фаза (1,5 - 3 год.)- периода на обучение къде и как да отделя детето. Начало на социални властови игри: детето се научава как чрез определен физиологичен акт да повлияе върху възрастните, да ги накара да бъдат "добри" или "лоши". Също тогава се появява асоциацията между фекалии и "подарък", "богатство". Затова в европейските езици скъперниците се наричат "стиснати", а богатите се "въргалят в пари".
- фалическа фаза (3 - 6 год.)- периода на протичането на Едиповия комплекс. Детето е обзето от чувство на любов и привързаност към родителя от противоположния пол и от чувство на омраза и съперничество към родителя от същия пол.
- генитална фаза - при пубертета, при здравия индивид фокусът на желанията и удоволствията се центрира върху гениталите. При неуспешно преминаване към генитална фаза, сексуалността на индивида продължава да е центрирана на орални или анални преживявания.
Накратко, според Фройд динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на дълбинните импулси на човешкия индивид и изискаванията на обществените норми, закони и ценности. Веднага след раждането си, за разлика от другите животински видове, човешкото дете бива подлагано на специфичен тренинг, през който се научава първо чрез външна принуда (родители/настойници), а после и чрез вътрешна принуда (Суперего), да контролира своите импулси за:
- дефекация
- уриниране
- пускане на газове
- оригване
- пипане на своето тяло
- движения на лицевите мускули
- сила и тембър на звуци издавани с уста
- позиции които тялото заема при почивка или работа
- спане
- хранене
- телесна близост с родителите/другите деца [1]
Тъй-като много малко бебета/деца биват тренирани в това поведение по не-травматичен начин, то повечето емоционални и психически проблеми на възрастните могат да бъдат проследени до травма от детството, в периода в който е била оформяна базата на психическата структура на пациента.
[редактиране] Сексуалност
През 1912 Фройд публикува "Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта". В този труд Фройд дава обяснение, защо толкова много мъже могат да бъдат потентни, само ако доминират и унизяват жени по време на секс. През епохата на Фройд много "културни" джентълмени въобще не са способни да правят секс със съпругите си, и ограничавайки контактите с тях до разговори и целувки, се разтоварват сексуално чрез услугите на проститутки. Обяснението което дава психоанализата е следното: първите жени които малкото момче обича са майката и/или сестрата. Тъй като телесната близост със тях става забранена когато момчето пораства, то всеки път когато порасналият мъж чувства истинска близост с жена, се активира старата анти-кръвосмешителна забрана, и той не може да бъде потентен. Затова той има нужда от сексуален обект, който да е безличен, не възприеман като истинска личност.
Друг принос в разбирането на сексуалното поведение на хората от Фройд, е фетишизма ("Фетишизъм", 1927). Механизмът на фетишизма е следният: малкото момче първоначално смята че всички с устроени като него, вкл. притежаване на пенис. Когато момчето открива че момичетата и жените нямат пенис, това не се приема като естествено състояние на нещата, а като следствие на наказание, наложено върху жените. Т.е. жените нямат пениси, защото са наказани. И ако той - малкото момче - не внимава, също ще бъде наказан и ще му бъде махнат пениса. Момчето и мъжът цял живот са длъжни да доказват на света отново и отново, че не са жени, т.е. че имат пенис. Заради тези широко разпространени психически явления, жените използват толкова много "символни пениси" с които да излъжат подсъзнанието на мъжете, че всъщност всички имат пениси и никой не е заплашен, и така им приспиват тревогата чрез: токчета, дълги боядисани нокти, показване на оголени крака и т.н. Всичко това се развива в сферата на 90-те процента несъзнавана активност. Атрибутът който възбужда и привлича в една жена съответния мъж - например "предизвикателни" ботуши, или "добри крака" или "порнографски токчета"; или плакат/картина на сексуална жена държаща фантастичен автомат, или меч, или моторен трион - това са символните пениси, "фетишите", от които мъжът/зрителят има нужда, за да изчезне неговият подсъзнателен страх от загуба на своя пенис, а да се появи "привличане".
[редактиране] Общество и религии
В сферата на разбирането на религиите, скандалният принос на Фройд е книгата му "Мойсей и Монотеизма" (1939)[2] опитваща се да обясни рационално появата на юдейската религия. Въпреки че самият Фройд е евреин, той е тотален привъженик на рациото и e атеист. Използвайки психоаналитични техники за изчисляване на скрити данни в объркани повествования, Фройд стига до следните изводи: Юдеите живеят в рамките на египетската империя, и от египтяните се научават да се "обрязват" и да избягват свинското месо. Моисей е египетско име, и той е бил доверен съюзник на египетския император Аменхотеп IV (известен и като Ехнатон), който започнал борба с жреческото съсловие и забранил всички богове освен един. Оттук дошла идеята за един единствен бог. След като жреците свалят от власт Аменхотеп, неговият доверен съюзник бяга от Египет заедно с юдеите, които вероятно са му били поверени по начало. Моисей въвежда при юдеите монотеистичната идея на Аменхотеп. След като стигнали Палестина, юдеите на Моисей се смесили с местните племена, които почитали вулканическо божество Яхве, на което принасяли жертви. Затова Яхве се явява на върха на планина, като пламък или тъмен облак. Двете народности и религии се смесили, и така се появил днешният юдаизъм и религиите изградени върху тази основа - християнство и ислям. Това също обяснявало защо в библията бог ту е всесилен създател на вселената, ту повече прилича на дребен демон, закрилящ избрано племе срещу строга система от животински жертвоприношения.
В близки отношения с Фройд е неговият може би най-известен ученик - Карл Густав Юнг, който на един етап от развитието си се дистанцира от идеите на Фройд и основава собствена школа по психоанализа в Цюрих. Фройд и Юнг прекъсват приятелството си през 1914. След това Вилхелм Райх е новата надежда на Фройд, но през 1924 с него също с изострят отношенията.
Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата (Итало Свево) и изобразителното изкуство (Густав Климт, Салвадор Дали) през първата половина на XX век.
[редактиране] Любопитно
Фройд е чичо на известния и влиятелен PR гуру Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891-1995), който използва идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.
[редактиране] Източници
[редактиране] Външни препратки
Векът на собственото аз (The Century of the Self): неколкократно награждаван документален филм на Адам Къртис (Adam Curtis) и BBC, в който Едуард Бърнейз е главен (анти)герой.
