Зигмунд Фройд

Зигмунд Фройд
австрийски невролог и психоаналитик
Роден	6 май 1856 Фрайберг, Австрийска империя
Починал	23 септември 1939 (на 83 г.) Лондон, Великобритания
Местожителство	Австрия по-късно Великобритания
Гражданство	австриец
Националност	австрийска
Работил в	Университет във Виена
Алма матер	Университет във Виена
Научен ръководител	Жан Шарко, по-късно Йозеф Бройер
Известни студенти	Джон Боулби Виктор Франкъл Ана Фройд Ърнест Джоунс Карл Юнг Мелани Клайн Жак Лакан Фриц Пърлс Ото Ранк Вилхелм Райх
Известен с	Психоанализа
Награди	наградата "Гьоте"
Религиозни възгледи	атеист

Част от статиите на тема Психоанализа

Концепции Психосексуално развитие Психосоциално развитие Съзнавано • Предсъзнавано Несъзнавано Психичен апарат То • Аз • Свръх-аз Либидо • Нагон Тълкуване на сънища • Пренос Защитни механизми Съпротива Важни личности Алфред Адлер • Нанси Чодороу Ерик Ериксън • Роналд Феърбеърн • Ана Фройд Зигмунд Фройд Карен Хорни • Ерих Фром Ърнест Джоунс Карл Густав Юнг • Мелани Клайн Хайнц Кохут • Жак Лакан Маргарет Малер • Ото Ранк Хари Стек Съливан Сюзън Съдърланд Важни произведения Тълкуване на сънищата Отвъд принципа на удоволствието Цивилизацията и разочарованието от нея Училища на мисълта Себе-психология • Обектни отношения Междуличностна психоанализа Психоанализа на отношенията Его психология

Зигмунд Фройд (на немски: Sigismund Schlomo Freud, 1856-1939) е австрийски невролог и психотерапевт от еврейски произход, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата.

Биография

Ранен живот

Зигизмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 година в еврейско семейство в тогава Австро-унгарския град Фрайберг, днес Прибор, Чехия. По данни на Анри Еленбергер най-стария документ за семейството на Фройд е едно писмо от Абрахам Зискинд Хофман, писано на 24 юли 1844, в което се информират властите, че поради своите 69 години Хофман взима за партньор в бизнеса си своя внук Якоб Клемен (Каламон) Фройд. Баща му Якоб Фройд (1815-1896) е търговец на вълна и има две деца от предишни бракове. Майка му Амалие (по баща Натансон) е третата жена на Якоб. Фройд е първото от техните осем деца и според традицията родителите му го фаворизират спрямо братята и сестрите му в ранното му детство. Той е роден с було на главата, което семейството му възприема като позитивен знак. Фройд е отгледан с традициите и вярванията на еврейската религия, макар неговите нагласи към религията да са „негативни“, той винаги се възприема като евреин.

Въпреки бедността си родителите на Фройд му осигуряват образование. Поради икономическата криза от 1857 година Якоб изгубва бизнеса си и семейство Фройд се премества в Лайпциг, а от там се установява във Виена през февруари 1860. През 1865 година деветгодишния Фройд влиза в Leopoldstädter Kommunal-Realgymnasium, известна гимназия. Той се доказва като невероятен ученик и взема матурата с почети през 1873 година. Фройд обича литературата и е познавач на немския, френския, италианския, испанския, английския, еврейския, латинския и гръцкия езици. Влиза във Виенския университет на 17 години. Планира да учи право, но вместо това влиза в медицинския факултет, за да учи при Дарвинисткия професор Карл Клаус. По това време цикъла на живот на змиорката е неизвест и Фройд прекарва 4 седмици в австрийска зоологическа изследователска станция в Триест, за да прави дисекции на хиляди змиорки в неуспешен опит да открие мъжките репродуктивни органи.

Фройд приветства философа Франц Брентано, познат с теорията си за перцепцията, както и Теодор Липс, който е един от главните застъпници на идеята за несъзнаваното и емпатията. Брентано дискутира възможното съществуване на несъзнаван ум в своята книга от 1874 година Психологията от емпирична гледна точка. Макар самият той да отхвърля несъзнаваното дискусията му вероятно помага на Фройд да се запознае с тази концепция.

Фройд чете Фридрих Ницше като студент и купува неговите събрани работи през 1900 година, годината на смъртта му. След като съобщава на Вилхелм Флийс, че е купил събраните работи на Ницше Фройд добавя, че все още не ги е отворил. Ученици на Фройд започват да отбелязват аналогии между неговата работа и тази на Ницше, който Фройд разработва по-късно. След ранния интерес към него Фройд се обръща на другаде и насочва вниманието си далеч от метафизичните въпроси.

Фройд започва да пуши тютюн на 24 години, отначало пушач на цигари, а впоследствие и на пури. Той вярва, че пушенето засилва капацитета за работа и вярва, че може да упражнява по-добра самодисциплина в контролирането на тютюнопушенето си. Въпреки предупрежденията за здравето му от Флийс и влошаването на последното, Фройд остава пушач до заболяването му от рак на небцето.

Карл Юнг пуска слуха, че може да са се развили романтични отношения между Фройд и неговата балдъза Мина Бърнейз, която се места в апартамента на Фройд на Бергасе 19 през 1896 година. Ханс Айзенк смята, че има връзка, която води до аборт за мис Бърнейз. През 2006 година публикация на книгата за записване на гости на швейцарски хотел с дата 13 август 1898 година се смята от някои изследователи на Фройд (включително Гей), като показваше, че има фактическо основание за тези слухове.

Фази на психосексуалното развитие

Фройд нарича "детска амнезия" неспособността на човек да си спомни ясно първите 2 години от живота си, през които е обучаван как да се държи според изискванията на обществото в което се е появил. Фази на развитието на детето според учението на Фройд:

• орална фаза(0 - 1,5 год.) - първите месеци от живота на индивида, в които светът се познава чрез усещания на устата.

• анална фаза (1,5 - 3 год.)- периода на обучение къде и как да отделя детето. Начало на социални властови игри: детето се научава как чрез определен физиологичен акт да повлияе върху възрастните, да ги накара да бъдат "добри" или "лоши". Също тогава се появява асоциацията между фекалии и "подарък", "богатство". Затова в европейските езици скъперниците се наричат "стиснати", а богатите се "въргалят в пари".

• фалическа фаза (3 - 6 год.)- периода на протичането на Едиповия комплекс. Детето е обзето от чувство на любов и привързаност към родителя от противоположния пол и от чувство на омраза и съперничество към родителя от същия пол.

• генитална фаза - при пубертета, при здравия индивид фокусът на желанията и удоволствията се центрира върху гениталите. При неуспешно преминаване към генитална фаза, сексуалността на индивида продължава да е центрирана на орални или анални преживявания.

Накратко, според Фройд динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на дълбинните импулси на човешкия индивид и изискаванията на обществените норми, закони и ценности. Веднага след раждането си, за разлика от другите животински видове, човешкото дете бива подлагано на специфичен тренинг, през който се научава първо чрез външна принуда (родители/настойници), а после и чрез вътрешна принуда (Суперего), да контролира своите импулси за:

• дефекация
• уриниране
• пускане на газове
• оригване
• пипане на своето тяло
• движения на лицевите мускули
• сила и тембър на звуци издавани с уста
• позиции които тялото заема при почивка или работа
• спане
• хранене
• телесна близост с родителите/другите деца [1]

Тъй-като много малко бебета/деца биват тренирани в това поведение по не-травматичен начин, то повечето емоционални и психически проблеми на възрастните могат да бъдат проследени до травма от детството, в периода в който е била оформяна базата на психическата структура на пациента.

Сексуалност

През 1912 Фройд публикува "Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта". В този труд Фройд дава обяснение защо толкова много мъже могат да бъдат потентни само ако доминират и унизяват жени по време на секс. През епохата на Фройд много "културни" джентълмени въобще не са способни да правят секс със съпругите си и ограничавайки контактите с тях до разговори и целувки, се разтоварват сексуално чрез услугите на проститутки. Обяснението, което дава психоанализата, е следното: първите жени, които малкото момче обича, са майката и/или сестрата. Тъй като телесната близост с тях става забранена, когато момчето пораства, то всеки път, когато порасналият мъж чувства истинска близост с жена, се активира старата анти-кръвосмешителна забрана, и той не може да бъде потентен. Затова той има нужда от сексуален обект, който да е безличен, не възприеман като истинска личност.

Друг принос в разбирането на сексуалното поведение на хората от Фройд, е фетишизмът ("Фетишизъм", 1927). Механизмът на фетишизма е следният: малкото момче първоначално смята, че всички са устроени като него, вкл. притежаване на пенис. Когато момчето открива, че момичетата и жените нямат пенис, това не се приема като естествено състояние на нещата, а като следствие на наказание, наложено върху жените. Т.е. жените нямат пениси, защото са наказани. И ако той - малкото момче - не внимава, също ще бъде наказан и ще му бъде махнат пенисът. Момчето и мъжът цял живот са длъжни да доказват на света отново и отново, че не са жени, т.е. че имат пенис. Заради тези широко разпространени психически явления, жените използват толкова много "символни пениси", с които да излъжат подсъзнанието на мъжете, че всъщност всички имат пениси и никой не е заплашен, и така им приспиват тревогата чрез: токчета, дълги боядисани нокти, показване на оголени крака и т.н. Всичко това се развива в сферата на 90-те процента несъзнавана активност. Атрибутът, който възбужда и привлича в една жена съответния мъж - например "предизвикателни" ботуши, или "добри крака" или "порнографски токчета"; или плакат/картина на сексуална жена, държаща фантастичен автомат, или меч, или моторен трион - това са символните пениси, "фетишите", от които мъжът/зрителят има нужда, за да изчезне неговият подсъзнателен страх от загуба на своя пенис, а да се появи "привличане".

Общество и религии

В сферата на разбирането на религиите, скандалният принос на Фройд е книгата му "Мойсей и Монотеизма" (1939)[2] опитваща се да обясни рационално появата на юдейската религия. Въпреки че самият Фройд е евреин, той е тотален привъженик на рациото и e атеист. Използвайки психоаналитични техники за изчисляване на скрити данни в объркани повествования, Фройд стига до следните изводи: Юдеите живеят в рамките на египетската империя, и от египтяните се научават да се "обрязват" и да избягват свинското месо. Моисей е египетско име, и той е бил доверен съюзник на египетския император Аменхотеп IV (известен и като Ехнатон), който започнал борба с жреческото съсловие и забранил всички богове освен един. Оттук дошла идеята за един единствен бог. След като жреците свалят от власт Аменхотеп, неговият доверен съюзник бяга от Египет заедно с юдеите, които вероятно са му били поверени по начало. Моисей въвежда при юдеите монотеистичната идея на Аменхотеп. След като стигнали Палестина, юдеите на Моисей се смесили с местните племена, които почитали вулканическо божество Яхве, на което принасяли жертви. Затова Яхве се явява на върха на планина, като пламък или тъмен облак. Двете народности и религии се смесили, и така се появил днешният юдаизъм и религиите изградени върху тази основа - християнство и ислям. Това също обяснявало защо в библията бог ту е всесилен създател на вселената, ту повече прилича на дребен демон, закрилящ избрано племе срещу строга система от животински жертвоприношения.

В близки отношения с Фройд е неговият може би най-известен ученик - Карл Густав Юнг, който на един етап от развитието си се дистанцира от идеите на Фройд и основава собствена школа по психоанализа в Цюрих. Фройд и Юнг прекъсват приятелството си през 1914. След това Вилхелм Райх е новата надежда на Фройд, но през 1924 с него също се изострят отношенията.

Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата (Итало Свево) и изобразителното изкуство (Густав Климт, Салвадор Дали) през първата половина на XX век.

Любопитно

Фройд е чичо на известния и влиятелен PR гуру Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891-1995), който използва идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.

Външни препратки

• ((bg)) Фройд, Неврозите: произход и лекуване (е-book)
• ((bg)) "Един спомен от детинство на Леонардо", e-book

• ((en)) Векът на собственото аз (The Century of the Self): неколкократно награждаван документален филм на Адам Къртис (Adam Curtis) и BBC, в който Едуард Бърнейз е главен (анти)герой.
• Sigmund Freud - birthplace PRIBOR in Czech language

В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.