Зигмунд Фройд
| Зигмунд Фройд | |
австрийски невролог и психоаналитик |
|
| Роден | 6 май 1856 Фрайберг, Австрийска империя |
|---|---|
| Починал | 23 септември 1939 (на 83 г.) Лондон, Великобритания |
| Местожителство | Австрия по-късно Великобритания |
| Гражданство | австриец |
| Националност | австрийска |
| Работил в | Университет във Виена |
| Алма матер | Университет във Виена |
| Научен ръководител | Жан Шарко, по-късно Йозеф Бройер |
| Известни студенти | Джон Боулби Виктор Франкъл Ана Фройд Ърнест Джоунс Карл Юнг Мелани Клайн Жак Лакан Фриц Пърлс Ото Ранк Вилхелм Райх |
| Известен с | Психоанализа |
| Награди | наградата "Гьоте" |
| Религиозни възгледи | атеист |
| Част от статиите на тема Психоанализа |
|
|
Концепции Важни личности Важни произведения Училища на мисълта |
|
Зигмунд Фройд (на немски: Sigismund Schlomo Freud, 1856-1939) е австрийски невролог и психотерапевт от еврейски произход, основател на най-популярното течение в психологията - психоанализата.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Ранен живот
Зигизмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 година в еврейско семейство в тогава Австро-унгарския град Фрайберг, днес Прибор, Чехия.[1] По данни на Анри Еленбергер най-стария документ за семейството на Фройд е едно писмо от Абрахам Зискинд Хофман, писано на 24 юли 1844, в което се информират властите, че поради своите 69 години Хофман взима за партньор в бизнеса си своя внук Якоб Клемен (Каламон) Фройд[2]. Баща му Якоб Фройд (1815-1896)[3] е търговец на вълна и има две деца от предишни бракове. Майка му Амалие (по баща Натансон) е третата жена на Якоб.[4] Фройд е първото от техните осем деца и според традицията родителите му го фаворизират спрямо братята и сестрите му в ранното му детство. Той е роден с було на главата, което семейството му възприема като позитивен знак.[5] Фройд е отгледан с традициите и вярванията на еврейската религия, макар неговите нагласи към религията да са „негативни“, той винаги се възприема като евреин.[6]
Въпреки бедността си родителите на Фройд му осигуряват образование. Поради икономическата криза от 1857 година Якоб изгубва бизнеса си и семейство Фройд се премества в Лайпциг, а от там се установява във Виена през февруари 1860[2]. През 1865 година деветгодишния Фройд влиза в Leopoldstädter Kommunal-Realgymnasium, известна гимназия. Той се доказва като невероятен ученик и взема матурата с почети през 1873 година. Фройд обича литературата и е познавач на немския, френския, италианския, испанския, английския, еврейския, латинския и гръцкия езици.[6] Влиза във Виенския университет на 17 години. Планира да учи право, но вместо това влиза в медицинския факултет, за да учи при Дарвинисткия професор Карл Клаус.[7] По това време цикъла на живот на змиорката е неизвест и Фройд прекарва 4 седмици в австрийска зоологическа изследователска станция в Триест, за да прави дисекции на хиляди змиорки в неуспешен опит да открие мъжките репродуктивни органи.
Фройд приветства философа Франц Брентано, познат с теорията си за перцепцията, както и Теодор Липс, който е един от главните застъпници на идеята за несъзнаваното и емпатията.[8] Брентано дискутира възможното съществуване на несъзнаван ум в своята книга от 1874 година Психологията от емпирична гледна точка. Макар самият той да отхвърля несъзнаваното дискусията му вероятно помага на Фройд да се запознае с тази концепция.[9]
Фройд чете Фридрих Ницше като студент и купува неговите събрани работи през 1900 година, годината на смъртта му. След като съобщава на Вилхелм Флийс, че е купил събраните работи на Ницше Фройд добавя, че все още не ги е отворил.[10] Ученици на Фройд започват да отбелязват аналогии между неговата работа и тази на Ницше, който Фройд разработва по-късно.[11] След ранния интерес към него Фройд се обръща на другаде и насочва вниманието си далеч от метафизичните въпроси.[12]
Фройд започва да пуши тютюн на 24 години, отначало пушач на цигари, а впоследствие и на пури. Той вярва, че пушенето засилва капацитета за работа и вярва, че може да упражнява по-добра самодисциплина в контролирането на тютюнопушенето си. Въпреки предупрежденията за здравето му от Флийс и влошаването на последното, Фройд остава пушач до заболяването му от рак на небцето.[13]
Карл Юнг пуска слуха, че може да са се развили романтични отношения между Фройд и неговата балдъза Мина Бърнейз, която се места в апартамента на Фройд на Бергасе 19 през 1896 година.[14] Ханс Айзенк смята, че има връзка, която води до аборт за мис Бърнейз.[15] През 2006 година публикация на книгата за записване на гости на швейцарски хотел с дата 13 август 1898 година се смята от някои изследователи на Фройд (включително Гей), като показваше, че има фактическо основание за тези слухове.[16]
[редактиране] Фази на психосексуалното развитие
Фройд нарича "детска амнезия" неспособността на човек да си спомни ясно първите 2 години от живота си, през които е обучаван как да се държи според изискванията на обществото в което се е появил. Фази на развитието на детето според учението на Фройд:
- орална фаза(0 - 1,5 год.) - първите месеци от живота на индивида, в които светът се познава чрез усещания на устата.
- анална фаза (1,5 - 3 год.)- периода на обучение къде и как да отделя детето. Начало на социални властови игри: детето се научава как чрез определен физиологичен акт да повлияе върху възрастните, да ги накара да бъдат "добри" или "лоши". Също тогава се появява асоциацията между фекалии и "подарък", "богатство". Затова в европейските езици скъперниците се наричат "стиснати", а богатите се "въргалят в пари".
- фалическа фаза (3 - 6 год.)- периода на протичането на Едиповия комплекс. Детето е обзето от чувство на любов и привързаност към родителя от противоположния пол и от чувство на омраза и съперничество към родителя от същия пол.
- генитална фаза - при пубертета, при здравия индивид фокусът на желанията и удоволствията се центрира върху гениталите. При неуспешно преминаване към генитална фаза, сексуалността на индивида продължава да е центрирана на орални или анални преживявания.
Накратко, според Фройд динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на дълбинните импулси на човешкия индивид и изискаванията на обществените норми, закони и ценности. Веднага след раждането си, за разлика от другите животински видове, човешкото дете бива подлагано на специфичен тренинг, през който се научава първо чрез външна принуда (родители/настойници), а после и чрез вътрешна принуда (Суперего), да контролира своите импулси за:
- дефекация
- уриниране
- пускане на газове
- оригване
- пипане на своето тяло
- движения на лицевите мускули
- сила и тембър на звуци издавани с уста
- позиции които тялото заема при почивка или работа
- спане
- хранене
- телесна близост с родителите/другите деца [1]
Тъй-като много малко бебета/деца биват тренирани в това поведение по не-травматичен начин, то повечето емоционални и психически проблеми на възрастните могат да бъдат проследени до травма от детството, в периода в който е била оформяна базата на психическата структура на пациента.
[редактиране] Сексуалност
През 1912 Фройд публикува "Относно универсалната тенденция за принизяване в сферата на любовта". В този труд Фройд дава обяснение защо толкова много мъже могат да бъдат потентни само ако доминират и унизяват жени по време на секс. През епохата на Фройд много "културни" джентълмени въобще не са способни да правят секс със съпругите си и ограничавайки контактите с тях до разговори и целувки, се разтоварват сексуално чрез услугите на проститутки. Обяснението, което дава психоанализата, е следното: първите жени, които малкото момче обича, са майката и/или сестрата. Тъй като телесната близост с тях става забранена, когато момчето пораства, то всеки път, когато порасналият мъж чувства истинска близост с жена, се активира старата анти-кръвосмешителна забрана, и той не може да бъде потентен. Затова той има нужда от сексуален обект, който да е безличен, не възприеман като истинска личност.
Друг принос в разбирането на сексуалното поведение на хората от Фройд, е фетишизмът ("Фетишизъм", 1927). Механизмът на фетишизма е следният: малкото момче първоначално смята, че всички са устроени като него, вкл. притежаване на пенис. Когато момчето открива, че момичетата и жените нямат пенис, това не се приема като естествено състояние на нещата, а като следствие на наказание, наложено върху жените. Т.е. жените нямат пениси, защото са наказани. И ако той - малкото момче - не внимава, също ще бъде наказан и ще му бъде махнат пенисът. Момчето и мъжът цял живот са длъжни да доказват на света отново и отново, че не са жени, т.е. че имат пенис. Заради тези широко разпространени психически явления, жените използват толкова много "символни пениси", с които да излъжат подсъзнанието на мъжете, че всъщност всички имат пениси и никой не е заплашен, и така им приспиват тревогата чрез: токчета, дълги боядисани нокти, показване на оголени крака и т.н. Всичко това се развива в сферата на 90-те процента несъзнавана активност. Атрибутът, който възбужда и привлича в една жена съответния мъж - например "предизвикателни" ботуши, или "добри крака" или "порнографски токчета"; или плакат/картина на сексуална жена, държаща фантастичен автомат, или меч, или моторен трион - това са символните пениси, "фетишите", от които мъжът/зрителят има нужда, за да изчезне неговият подсъзнателен страх от загуба на своя пенис, а да се появи "привличане".
[редактиране] Общество и религии
В сферата на разбирането на религиите, скандалният принос на Фройд е книгата му "Мойсей и Монотеизма" (1939)[2] опитваща се да обясни рационално появата на юдейската религия. Въпреки че самият Фройд е евреин, той е тотален привъженик на рациото и e атеист. Използвайки психоаналитични техники за изчисляване на скрити данни в объркани повествования, Фройд стига до следните изводи: Юдеите живеят в рамките на египетската империя, и от египтяните се научават да се "обрязват" и да избягват свинското месо. Моисей е египетско име, и той е бил доверен съюзник на египетския император Аменхотеп IV (известен и като Ехнатон), който започнал борба с жреческото съсловие и забранил всички богове освен един. Оттук дошла идеята за един единствен бог. След като жреците свалят от власт Аменхотеп, неговият доверен съюзник бяга от Египет заедно с юдеите, които вероятно са му били поверени по начало. Моисей въвежда при юдеите монотеистичната идея на Аменхотеп. След като стигнали Палестина, юдеите на Моисей се смесили с местните племена, които почитали вулканическо божество Яхве, на което принасяли жертви. Затова Яхве се явява на върха на планина, като пламък или тъмен облак. Двете народности и религии се смесили, и така се появил днешният юдаизъм и религиите изградени върху тази основа - християнство и ислям. Това също обяснявало защо в библията бог ту е всесилен създател на вселената, ту повече прилича на дребен демон, закрилящ избрано племе срещу строга система от животински жертвоприношения.
В близки отношения с Фройд е неговият може би най-известен ученик - Карл Густав Юнг, който на един етап от развитието си се дистанцира от идеите на Фройд и основава собствена школа по психоанализа в Цюрих. Фройд и Юнг прекъсват приятелството си през 1914. След това Вилхелм Райх е новата надежда на Фройд, но през 1924 с него също се изострят отношенията.
Психологичните и социологически възгледи на Фройд оказват влияние върху психологията, психиатрията, социологията, литературата (Итало Свево) и изобразителното изкуство (Густав Климт, Салвадор Дали) през първата половина на XX век.
[редактиране] Любопитно
Фройд е чичо на известния и влиятелен PR гуру Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891-1995), който използва идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в корпоративни интереси и да накара масите да консумират продукти и услуги, основаващи се не на рационални нужди, а на ирационални желания.
[редактиране] Източници
- ↑ Gresser, Moshe. Dual Allegiance: Freud As a Modern Jew. SUNY Press, 1994, p. 225
- ↑ Hergenhahn, BR. An introduction to the history of psychology. Thomson Wadsworth, 2005, p. 475
- ↑ Gay, Peter. Freud: A Life for Our Time. London: Papermac, 1988, p.5
- ↑ Deborah P. Margolis, M.A.. D.P. Morgalis, Freud and his Mother. // Pep-web.org. Посетен на 6 February 2011.
- ↑ а б Hothersall, D. 2004. "History of Psychology", 4th ed., Mcgraw-Hill:NY p. 276
- ↑ Hothersall, D. 1995. History of Psychology, 3rd ed., Mcgraw-Hill:NY
- ↑ Pigman, G.W.. Freud and the history of empathy. // The International journal of psycho-analysis 76 (Pt 2). April 1995. с. 237–56.
- ↑ Vitz, Paul C. Sigmund Freud's Christian Unconscious. New York: The Guilford Press, 1988, pp. 53–54.
- ↑ Gay, Peter. Freud: A Life for Our Time. London: Papermac, 1988, p.45.
- ↑ Paul Roazen, in Dufresne, Todd (ed). Returns of the French Freud: Freud, Lacan, and Beyond. New York and London: Routledge Press, 1997, p. 13
- ↑ Holt, Robert. Holt, Robert R.. New York: The Guilford Press, 1989, p. 242
- ↑ Gay, Peter. Freud: A Life for Our Time. London: Papermac, 1988, pp. 77, 169.
- ↑ Gay, Peter. Freud: A Life for Our Time. London: Papermac, 1988, p. 76.
- ↑ Eysenck, Hans. Decline and Fall of the Freudian Empire. Transaction Publishers, 2004
- ↑ Blumenthal, Ralph. Hotel log hints at desire that Freud didn't repress. // {{{journal}}}. 24 December 2006.
[редактиране] Външни препратки
- ((bg)) Фройд, Неврозите: произход и лекуване (е-book)
- ((bg)) "Един спомен от детинство на Леонардо", e-book
- ((en)) Векът на собственото аз (The Century of the Self): неколкократно награждаван документален филм на Адам Къртис (Adam Curtis) и BBC, в който Едуард Бърнейз е главен (анти)герой.
- Sigmund Freud - birthplace PRIBOR in Czech language
| В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология. |