Мелани Клайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мелани Клайн
Родена 30 март 1882
Виена, Австро-Унгария
Починала 22 септември 1960 (на 78 г.)
Лондон, Великобритания
Професия психоаналитик
Известна с детска анализа
Повлияна от Зигмунд Фройд
Повлияла Уилфред Бион
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Мелани Клайн (на немски: Melanie Klein) е австрийско-британска психоаналитичка от еврейски произход. Тя е основател на школата на обектните отношения в психоанализата. Макар че тя поставя под съмнение някои фундаментални допускания на Зигмунд Фройд, Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на идеите на Фройд. Тя се отличава със специфичнотото си разбиране за психосексуалното развитие на децата и въвеждането на психоаналитичната практика с малки деца, което дотогава се считало, че не би имало тепрапевтичен ефект, дори за опасно. Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изградила много влиятелна тренировъчна програма по психоанализата. Клайн е представена като проявление на "женския гений" в тритомника на Юлия Кръстева посветен на тази тема. Според Мелани Клайн едиповият комплекс се наблюдава много по-рано отколкото Фройд е предполагал. Също така, според нея, при малките деца, веднага след раждането властват неконтролируеми нагони целящи унищожаването на обекта, който по-късно пораждат вина и страхове, които от своя страна слагат началото на по нататъшното психично развитие, на което се изграждат цялостните и пълноценни връзки с другите хора.

Теория[редактиране | edit source]

Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните конфликти, настъпващи в отношението майка - дете, ѝ позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него "отношение към обекта" (тоест начин за възприемане на "обекта", на разполагане спрямо него). Първият от тези моменти, наречен "шизопараноидна позиция", обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с "частичен обект", главно майчината гръд, върху която са проектирани нагоните на либидото (инстинкт към живота) и "садистично-оралните" агресивни нагони, които тогава са особено силни. По силата на това майчината гръд се разделя на "добър" и "лош" обект. Когато доставя удоволствие, тя е "добрата, обичана гръд" и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е фрустрираща, тя става "лоша, омразна гръд", опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва разцепление на Аза-(един "добър Аз" и един "лош Аз") по такъв начин, че аспектите "добър" и "лош" да останат разделени и да не може да бъде унищожен "добрият обект". След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на бебето по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава депресивната позиция, която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към "цялостния обект". Същият "обект", майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава амбивалентността, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които въображаемо ѝ нанася; механизмите на проекция отслабват, а на интроекция се засилват. Същевременно Аз-ът, който престава да бъде раздробяван на "добра" и "лоша" съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато "добрият обект" е интроектиран стабилно и трайно. Според Клайн човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи регресия към едната или другата позиция. На по-архаичната, тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аза, а защитните механизми са главно проекцията и интроекцията, съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при шизофрениите и параноидните субекти. На втората, при която Азът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния. От друга страна, трябва да се отбележи, че Мелани Клайн свързва по време едиповия комплекс с втората фаза ("депресивната позиция"), тоест с момента, в който може да се установи отношение с "цялостни личности". На Мелани Клайн принадлежат следните трудове: Детска психоанализа (1932), Есета по психоанализа (1947), Развитието на психоанализата (1952).

Книги[редактиране | edit source]

  • "The collected Writings of Melanie Klein"
    • Volume 1 - "Love, Guilt and Reparation: And Other Works 1921-1945", London: Hogarth Press.
    • Volume 2 - "The Psychoanalysis of Children", London: Hogarth Press.
    • Volume 3 - "Envy and Gratitude", London: Hogarth Press.
    • Volume 4 - "Narrative of a Child Analysis", London: Hogarth Press.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.