Несъзнавано

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от статиите на тема
Психоанализа

Концепции
Психосексуално развитие
Психосоциално развитие
СъзнаваноПредсъзнавано
Несъзнавано
Психичен апарат
ТоАзСвръх-аз
ЛибидоНагон
Тълкуване на сънищаПренос
Защитни механизми
Съпротива

Важни личности
Алфред АдлерНанси Чодороу
Ерик ЕриксънРоналд ФеърбеърнАна Фройд
Зигмунд Фройд
Карен ХорниЕрих Фром
Ърнест Джоунс
Карл Густав ЮнгМелани Клайн
Хайнц КохутЖак Лакан
Маргарет МалерОто Ранк
Хари Стек Съливан
Сюзън Съдърланд

Важни произведения
Тълкуване на сънищата
Отвъд принципа на удоволствието
Цивилизацията и разочарованието от нея

Училища на мисълта
Себе-психологияОбектни отношения
Междуличностна психоанализа
Психоанализа на отношенията
Его психология

Терминът несъзнавано е изкован от германския философ от Романтизма Фридрих Шелинг и по-късно е представен на английски от поета и есеист Самюъл Колридж.[1].

Исторически преглед[редактиране | edit source]

Идеята за несъзнаваното води началото си от Античността[2] и е бил изследван чрез комуникацията между културите. Документирано е между 2500 и 600 г. пр. н. е. в индуистки текстове познати като Веди, намирани днес в Аюрведа медицината. [3][4][5][6]. Във философията на Ведите, съзнанието е основата на физиологията[7][8] и чистото съзнание е "тихо, напълно обединено поле на съзнанието"[9][10]

Парацелз предоставя първото научно споменаване на несъзнаваното в своето работа Von den Krankeiten (1567) и неговата клинична методология създава цяла система, която е смятана като началото на модерната научна психология.[11] Шекспир изследва ролята на несъзнаваното[12] в много от своите пиеси, без да го нарича по този начин.[13][14][15] Западните философи като Спиноза[16], Лайбниц, Шопенхауер и Ницше[17] развиват западна гледна точка за ума, която загатва за тази на Зигмунд Фройд. Шопенхауер също е повлиян от четенето на Ведите. Фройд, разчитайки на своите еврейски корени развива[18][19][20]междуличностно изследване на несъзнателната психика в очевидно нов терапевтичен метод и асоциираната с него наука, позната като психоанализа.

Несъзнателни процеси и несъзнателна психика[редактиране | edit source]

Невронауката е едно от невероятните места, където може да се намери подкрепа за пропозицията като приспособима като несъзнателния ум.[21] Например, изследователите медицинския център на Колумбийския университет са открили, че краткотрайни образи на страшни лица - образи, които се появяват и изчезват толкова бързо, че не успяват да се осъзнаят - произвеждат несъзнателна тревожност, която може да бъде засечена в мозъка с най-последната техника за заснимане на мозъка.[22].

Фройд и психоаналитичното несъзнавано[редактиране | edit source]

Може би най-детайлно и точно идеята за несъзнаваното се разработва от Зигмунд Фройд и последователите му. Тази идея лежи в основата на психоанализата. Фройд използва на немски думата das Unbewusste за несъзнавано.

За Фройд, несъзнаваното е склад за инстинктивни желания, нужди и психични действия[23]. Докато миналите мисли и спомени могат да бъдат изтрити от непосредственото съзнание, те управляват мислите и чувствата на индивида от сферата на несъзнаваното.

Фройд разделя психиката на съзнателна или "Аз" и на две части на несънателното: "То" или инстинктите и "СвръхАз". Той използва идеята за несъзнаваното, за да обясни различни видове невротично поведение.

В тази теория "несъзнавано" се свързва с тази част на душевното функциониране, в която субектите правят себе си неосъзнати.[24]

Фройд предлага вертикална и йерархична система на човешкото съзнание: съзнателна психика, предсъзнателно и несъзнавано - всяко лежи под другите. Той вярва, че значимите психични събития заемат място "под повърхността" в несъзнаваното,[25] като скритите съобщения от несъзнаваното, които са форма на вътрешна комуникация извън осъзнаването. Той интерпретира тези събития и като символични, и с актуална значимост.

За психоанализата несъзнаваното не включва всичко, което не е съзнателно, а по-скоро само това, което е активно потиснато от съзнателните мисли или това, което личността отклонява да знае съзнателно. В смисъл тази гледна точка поставя личността във взаимоотношение с несъзнаваното си като противник, непримирявайки се със себе си, за да пази това, което е скрито несъзнавано. Терапевта тогава е посредник, опитващ се да позволи на неизказаното и неизразимото да се разкрие само, използвайки техниките на психоанализата. Съобщенията, излизащи от конфликта между съзнанието и несъзнаваното сякаш са криптирани. Психоаналитикът е представен като експерт в интерпретирането на тези съобщения.

Колективното несъзнавано на Юнг[редактиране | edit source]

Карл Юнг развива концепцията по-нататък. Той разделя несъзнаваното на две части: лично несъзнавано и колективно несъзнавано. Личното несъзнавано е резервоар на материал, който някога е бил осъзнаван, но е бил забравен или потиснат.

Колективното несъзнавано е най-дълбокото ниво на психето, съдържащо натрупани унаследен опит. Смята се, че има два начина за свързване на егото с личното несъзнавано. Например нашето внимание може да се отклони от тази страница към спомена за нещо, което сме правили вчера.

Лингвистичното несъзнавано на Лакан[редактиране | edit source]

Психоаналитичната теория на Жак Лакан поддържа, че несъзнаваното е структурирано като език.

несъзнаваното, Лакан казва, не е по-примитивна или архетипна част от психиката отделена от съзнанието, лингивистичното его, а по-скоро образува всяка частича като комплекс и лингивистично сложност като самото съзнание.

Ако несъзнаваното е структурирано като език, Лакан казва, тогава собствената ни личност отхвърля всяка точна на връзка с това, което е "складирано" следвайки травма или "криза на идентичността". По този начин тезата на Лакан за структурно динамичното несъзнавано е също и предизвикателство към его психологията на Ана Фройд и нейните американски последователи.

Полемика[редактиране | edit source]

Има много спорове относно концепцията за несъзнаваното отнасящи се до нейната научна или рационална валидност и дали несъзнаваната психика съществува изобщо. Сред философите, Карл Попър е един от най-известните съвременни опоненти на Фройд. Попър смята, че теорията на Фройд за несъзнаваното не е фалсифицируема и по този начин е ненаучна. Той се обръща не толкова към идеята, че нещата се случват в нашата психика несъзнавано, а по-скоро към изследванията на психиката, които не са фалсифицируеми. Ако някой свърже всеки въображаем експериментален резултат от теорията на Фройд за несъзнателната психика, тогава никой експеримент не може да опровергае теорията.

В социалните науки Джон Уотсън се смята за първия американски бихевиорист, критикуващ идеята за "несъзнаваната психика" по подобен начин, който смята, че учения трябва да се фокусира върху наблюдаемото поведение по-скоро, отколкото върху интроспекцията.

За разлика от Попър, епистемолога Адолф Грунбаум смята, че психоанализата може да бъде фалсифицируема, но нейното доказателство има сериозен епистомологичен проблем.[26]. Дейвид Холмс[27] изпитва 60 години изследването на Фройд за "изтласкването" и заключава, че няма положително доказателство за тази концепция. Поради липсата на доказателства за много хипотези на Фройд, някои научни изследователи предполагат съществуването на несъзнавани механизми, които са много по-различни от фройдовите. Те говорят за "когнитивно несъзнавано", Джон Килстрьом,[28][29] като "адаптивно несъзнавано" Тимъти Уилсън,[30] или за "мълчаливо несъзнавано" Лофтус и Клингер,[31], което извършва автоматични процеси, но липсват на комплексни механизми на потискане и символично завръщане на изтласканото.

Лудвиг Витгенщайн и Жак Бувересе мислят, че Фройдовото мислене показва систематично объркване между повод и причина: метода на интерпретация може да даде поводи за нови значения, но е безполезен, за да се намери каузалната връзка ( което изисква експериментално изследване). Витгенщайн дава следния пример (в неговия разговор с Руш Рийс): ако хвърлим обект на масата и даваме свободни асоциации и интерпретации за тези обекти, ние ще открием значението на всеки един обект и неговата място, но няма да открием причините.

Други критици на Фройдовото несъзнавано са Ханс Айзенк, Жак ван Рилаер, Франк Киофи, Маршъл Еделсон, Едуард Ъруин.

Несъзнателната психика в съвременната когнитивна психология[редактиране | edit source]

Изследване Докато, исторически, традицията на психоаналитичното изследване първо се фокусира върху феномена на несъзнавана душевна активност (и все още термина "несъзнавано" или "подсъзнание", за много се явява дълбоко вкоренен, почти синоним с психоаналитична традиция), има и голямо количество убедителни изследвания и знания в съвременната когнитивна психология, посветена на душевната активност, която не е опосредствана от съзнателно усещане.

Повечето от тези (когнитивни) изследвания на несъзнателните процеси са направени в главния поток, академичната традиция на парадигмата на информационният процесинг. Като опозиция на психоаналитичната традиция, движена от относително спекулативни (в смисъл на трудни за доказване по емпиричен път), теоретични концепции като Едиповия комплекс или комплекс на Електра, когнитивна традиция в изследването на несъзнаваните процеси е основана на относително малко теоретични допускания и е много емпирично ориентирана (тоест движена е от повече факти). Когнитивните изследвания разкриват, че автоматично и изцяло извън съзнателно усещане, индивидите регистрират и приемат повече информация, отколкото могат да преживеят чрез собствените си съзнателни мисли.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Bynum, Browne & Porter, The Macmillan Dictionary of the History of Science, London, 1981, p.292
  2. Неговата по-модерна история е описана от Анри Еленбергер в "Откриване на несъзнаваното" (Basic Books 1970)
  3. Alexander, C. N. 1990. Growth of Higher Stages of Consciousness: Maharishi's Vedic Psychology of Human Development. C. N. Alexander and E.J. Langer (eds.). Higher Stages of Human Development. Perspectives on Human Growth. New York, Oxford: Oxford University Press
  4. Meyer-Dinkgrafe, D. 1996 Consciousness and the Actor. A Reassessment of Western and Indian Approaches to the Actor's Emotional Involvement from the Perspective of Vedic Psychology. Frankfurt/Main: Peter Lang
  5. Haney, W. S. II. 1991. Unity in Vedic aesthetics: the self-interacting dynamics of the knower, the known, and the process of knowing. Analecta Husserliana 233, pp. 295-319
  6. Geraldine Coster 'Yoga and Western Psychology: A comparison' 1934
  7. WALLACE, R. K.; FAGAN, J. B.; and PASCO, D. S. Vedic physiology. Modern Science and Vedic Science 2(1): 3-59, 1988
  8. Michael S. King (2003) Natural Law and the Bhagavad-Gita: The Vedic Concept of Natural Law Ratio Juris 16 (3),399–415
  9. Alexander, Charles N, Robert W. Cranson, Robert W. Boyer, David W. Orme-Johnson. "Transcendental Consciousness: A Fourth State of consciousness beyond Sleep, Dream, and Waking." Sleep and Dream. Sourcebook. Ed. Jayne Gackenbach. New York, London: Garland Publishing Inc., 1986. 282-315
  10. Alexander Charles N. et al. "Growth of Higher Stages of Consciousness: Maharishi's Vedic Psychology of Human Development." Higher Stages of Human Development. Perspectives on Human Growth. Eds. Charles N. Alexander and Ellen J. Langer.New York, Oxford: Oxford University Press, 1990. 286-341
  11. Harms, Ernest., Origins of Modern Psychiatry, Thomas 1967 ASIN: B000NR852U, p. 20
  12. The Design Within: Psychoanalytic Approaches to Shakespeare: Edited by M. D. Faber. New York: Science House. 1970 Антология на 33 произведения върху Шекспировите пиеси от психоаналитици и литературни критици, чиято работа е повлияна от психоанализата.
  13. Meyer-Dinkgrafe, Daniel "Hamlet's Procrastination: A Parallel to the Bhagavad-Gita, in Hamlet East West, edited by. Marta Gibinska and Jerzy Limon. Gdansk: Theatrum Gedanese Foundation, 1998e, pp. 187-195
  14. Meyer-Dinkgrafe, Daniel 'Consciousness and the Actor: A Reassessment of Western and Indian Approaches to the Actor's Emotional Involvement from the Perspective of Vedic Psychology.' Frankfurt am Main: Peter Lang, 1996a. (Series 30: Theatre, Film and Television, Vol. 67)
  15. Yarrow, Ralph 'Identity and Consciousness East and West: the case of Russell Hoban'. Journal of Literature & Aesthetics, Vol. 5, No. 2 (July-Dec. 1997), pp. 19-26
  16. Ерих Фром, Отвъд Веригите на илюзиите, изд. Захари Стоянов, 2002, стр. 127: "Спиноза беше първият мислител разработващ понятие за безсъзнателното. Той предполагаше, че хората "осъзнават своето желание, но не познават причините, детерминиращи това желание"."
  17. Ерих Фром, Отвъд Веригите на илюзиите, изд. Захари Стоянов, 2002, стр. 128: Понятието за безсъзнателното го откриваме отново в един различен контекст в известното изказване на Ницше: "Паметта ми казва, че съм извършил това. Гордостта ми казва, че не съм го направил, паметта ми се предава."
  18. Drob, S. Freud and the Chasidim: Redeeming The Jewish Soul of Psychoanalysis. Jewish Review 3:1, 1989
  19. Drob, Sanford L. (1998-2006). "This is Gold": Freud, Psychotherapy and the Lurianic Kabbalah (HTML). Retrieved on 4 April 2007
  20. Drob, Sanford L. (1999). Jung and the Kabbalah (HTML). History of Psychology. May, 1999 Vol 2(2) 102-118. Retrieved on 4 April 2007
  21. Miller, Laurence In search of the unconscious; evidence for some cornerstones of Freudian theory is coming from an unlikely source - basic neuroscience. Psychology Today December 1, 1986
  22. Retrieved from [1] April 17 2007
  23. Ерих Фром, "Отвъд веригите на илюзиите", изд. Захари Стоянов, стр. 123
  24. Geraskov, Emil Asenov The internal contradiction and the unconscious sources of activity. The Journal of Psychology November 1, 1994 Abstract: Тази статия е опит да се даде ново значение на добре познати експериментални изследвания, анализа, на което може да ни позволи да разкрием несъзнаваното поведение, което досега е останало незабелязано от изследователите. Тези изследвания потвърждават изказванията на Фройд, но също така разкриват и нови аспекти на несъзнавата психика. Първата глобална психологическа концепция на вътрешното противоречие като несъзнаван фактор, влияещ на човешкото поведение развито от Зигмунд Фройд. По негово мнение, това противоречие е изразено в борбата между биологичните инстинкти и себе си. Retrieved from [2] April 17, 2007
  25. Например сънищата: Фройд нарича символите в съновиденията "царски път към несъзнавато"
  26. За повече информация относно Карл Попър, фалсифицируемостта на психоанализата вижте обсъждането на Вяра Николова в нейната книга "Матрицата на несъзнаваното", ИК "Проф. Петко Венедиков", 2006, стр. 11-26.
  27. List of his publications at [3] retrieved April 18, 2007
  28. Kihlstrom, J.F. (2002). The unconscious. In V.S. Ramachandran (Ed.), Encyclopedia of the Human Brain, Vol. 4 (pp. 635-646). San Diego, Ca.: Academic.
  29. Kihlstrom, J.F., Beer, J.S., & Klein, S.B. (2002). Self and identity as memory. In M.R. Leary & J. Tangney (Eds.), Handbook of self and identity (pp. 68-90). New York: Guilford Press.
  30. Wilson T D Strangers to Ourselves Discovering the Adaptive Unconscious
  31. Loftus, E. F., & Klinger, M. R. (1992).Is the Unconscious Smart or Dumb? American Psychologist, 47(6), 761-765
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Unconscious mind“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.