Романтизъм
 |
Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете като добавите информация, подкрепена с източници. Проверете и дали можете да отговорите на въпроси, зададени на дискусионната страница на статията. |
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: източници, препратки, дописване: допълнителна неутрална информация, неутрализация. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Романтизмът е интелектуално движение в живописта, музиката, поезията и въобще в културата и обществото, което се заражда от края на XVIII век в Стара Европа и достига своя апогей по времето на индустриалната революция. В частност, романтизмът е символичен бунт на аристократичното общество, политически преобразено от ерата на Просвещението, срещу използването и по-точно преекспонирането на формалните методи за обяснение на природата и нейните явления. Макар и да е най-силно изразен в изобразителното изкуство, литературата и музиката, романтизмът оказва голямо влияние и върху образованието и историографията. Във френската живопис за основоположник на романтизма се приема Теодор Жерико. Един от най-ярките му представители е и Йожен Дьолакроа. В германските земи след края на Наполеоновите войни прераства в цяла школа - най-известната от които е Хайделбергската.
Романтичното движение в изкуството изтъква силните емоции и усещанията като част от естетиката на живота. Най-силно застъпени са трепетът, любовта, ужасът, страхът и страхопочитанието, особено произхождащото от противопоставянето на величието на дивата природата и нейните вдъхновяващи живописни качества.
Това е и времето на големите обществени сътресения и социални преобразувания с възхода на "третото съсловие" и в частност на буржоазията след Френската революция, когато феодалната система се разпада постепенно. Освен революцията от 1789 г., по време на Романтизма се случват и други общественозначими за света исторически събития - въздигането и управлението на Наполеон, последвани и от въстание на декабристите в Русия през 1825 г.
Главното обяснение за възникването на романтизма се крие в общественото недоволство и социалното негодувание като разочарование от новите обществени отношения наложени вследствие от бунта на "третото съсловие" и най-вече от идеята за свобода, равенство, братство, която заляга в основата на идеологията на революцията. Донякъде поколението на романтиците отрича идеалите за всевластието на разума и доминацията на науките над изкуството, и търси утеха в света на чувствата и емоциите, на силния индивидуализъм ориентиран към историзма. Като творчески повей романтизма се свързва с аристократизма, консерватизма и реставрацията.
Съдържание |
[редактиране] Предпоставки за появата на Романтизма
- Наложените от Класицизма и Просвещението норми в изкуството (най-вече в драматургията) - исторически корени;
- Бунт срещу наложения еснафски модел на съществуване след революционните промени заляли света - в етичен план;
- Романтиците поставят чувството на преден план, защото то е връзката на личността с красотата на естествения свят - психологическо-естетическа подложка;
- Отричат разумността, защото разбират, че тя се е деформирала в практичност, т.е. в практическата потребност на материализма като философия на съществуването.
[редактиране] Характеристика на романтичната личност
- Бунтар срещу установените модели на мислене и поведение;
- Обладан от "мирова скръб" - носталгия, меланхолия и печал, породени не от конкретни събития, а от цялостното житейско неудовлетворение;
- Прекрачване границите между живота и изкуството (често пъти , авторите прилагат в реалния си живот естетическите си сюжети);
- Еманципиране на личността (разкрепостяване);
- Търсене на екзотиката като среда за изява на свободния човешки дух;
- Отхвърляне на рационализма и утвърждаване на емоционалното възприятие.
[редактиране] Изразни средства
- Пейзаж (пресъздава душевните състояния на героя);
- Романтична ирония (поражда се несъответствие между порив и действителност);
- Романтична гротеска (грозното се съчетава с красивото - Квазимодо).
[редактиране] Литературни жанрове
[редактиране] Кратка история на Романтизма
- Формира се в Германия през 1797 година в град Йена. Основни представители: Новалис и Хофман;
- В Англия възниква през същата година, като се оформят две школи: Езерна школа (Колридж) и Бунтовен романтизъм - Байрон и Пърси Шели;
- В Русия романтизма се появява по-късно, към средата на XIX век, но постига изключителен успех и превръща Руската литература във водеща. Най-значимите представители са Пушкин и Лермонтов;
- Във Франция се приемат идеите на Романтизма в първото десетилетие на XIX век, но се прочува предимно с исторически романи, а не с лириката. Основни представители са Александър Дюма и Виктор Юго.
Дели се на два основни периода:
- Ранен (нов) - от 1790 г. до 1810 г. - представители са Шилер, Гьоте, Новалис.
- Късен - след 1810 г. с представители Пушкин, Лермантов и Юго.
[редактиране] Виж още
[редактиране] Външни препратки
- ((en)) Поетите на Романтизма
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Romanticism“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|||||||||||||||||
