Роберт Шуман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За френския политик вижте Робер Шуман.
Роберт Алекзандър Шуман
Robert Schumann 1839.jpg
Информация
Роден 8 юни 1810
Цвикау, Кралство Саксония
Починал 29 юли 1856
Бон, Прусия
Стил Романтизъм
Професии композитор, музикален критик
Инструменти пиано
Активни години 1830-1856
Роберт Алекзандър Шуман в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Роберт Шуман (на немски: Robert Schumann) е немски композитор и пианист, един от най-видните представители на романтизма от първата половина на XIX век, както и популярен музикален критик. Интелектуалец, но също така и естет, неговата музика отразява дълбоката личностна същност на романтизма. Интроспективен и често капризен, неговата ранна музика е опит да скъса с традициите на класицизма. Недобре разбран по своето време, много голяма част от неговата музика днес се счита за дръзко оригинална като хармония, ритъм и форма. Той стои начело на редицата от немски романтици.

Биография[редактиране | edit source]

Роберт Шуман е роден на 8 юни 1810 г. в саксонското градче Цвикау. Баща му Фридрих Август Шуман е талантлив син на беден пастор, но по липса на финансови средства не може да завърши висше образование. Заедно с брат си събира богата библиотека, от която децата му обогатяват своя художествен кръгозор. Фридрих се жени се за Йохана Шнабел — дъщеря на лекар, но със значително по-ограничен духовен мир.Те имат шест деца, най-малкото от които е бъдещият композитор. Фридрих Шуман поощрява всячески влечението към изкуството у своите деца, дава им солидно образование. Роберт е умно, впечатлително и крайно сантиментално дете, със силно развито въображение и отрано проявени големи способности. Детството и юношеството прекарва в родния си Цвикау, тогава наброяващо едва 5000 жители - занаятчии, търговци и чиновници, с ограничен културен живот.

На шест годишна възраст Роберт вече свири доста добре на пиано и даже съчинява няколко танцувални пиески. Баща му, като забелязва дарбата и интереса на детето към музиката, му купува концертен роял. На седемгодишна възраст Роберт учи пиано при музикалния педагог Йохан Готфилд Кунтч. Момчето възприема леко и бързо изпълнителското изкуство, проявява голяма самостоятелност. Учуденият Кунтч казва:

Момчето свири по начин, съвсем различен от този, който му показвам, но изпълнението му винаги е така убедително и оригинално, че аз мога да му давам съвсем малки упътвания. Хората ще заговорят за него.

Често свири на пиано с учителя си на четири ръце произведения от Хайдн, Моцарт, Бетховен, Вебер, Хумел и други.

Роберт Шуман получава образованието си в гимназията в родния си град. Запознава се с произведенията на Байрон и Жан Пол и става техен страстен поклонник. Привлечен е от професионалната литературна работа и се увлича от филологията. Неговите литературни съчинения в училище са на много високо ниво и често пише статии за енциклопедиите за издателската дейност на баща си. В младежките си години се колебае дали да се посвети на литературата или на музиката. По-късно в своите произведения ще отрази настроенията и впечатленията си от литературните произведения на романтизма.

След смъртта на баща си, в 1828 г. по настояване на овдовялата си майка, Роберт Шуман постъпва в Университета в Лайпциг, за да учи Право, но страстта му към музиката продължава. На следващата година се премества в Хайделбергски университет, а две години по-късно, със съгласието на майка си, започва да взема уроци по пиано при известния тогава Фридрих Вик и по композиция при Г. Дорн. Потопява се изцяло на музиката, опитвайки се да навакса времето, изгубено в университета. Наклонностите му обаче не са само в областта на музиката тъй като под влияние на баща си Роберт е и много добър литератор и новелист. Заедно с брат си се заемат с дейността на книжарницата и на издателската къща Братя Шуман (Gebruder Schumann) в Цвикау, наследство от баща им.

Шуман не успява да реализира мечтата си да стане голям пианист, тъй като при своите фанатични експерименти, упражнявайки се с механично устройство да укрепи мускулите на ръцете, вместо да усъвършенства техниката си на пианист през 1831-1832 г. губи възможността си да използва безименния пръст на дясната си ръка. Тогава решава да се посвети на композирането. Интроспективен и оригинален с първите си композиции Шуман се опитва да скъса с традицията на класическите форми и структури, които той счита за прекалено ограничаващи. Творчеството му привлича вниманието на мнозина и се озовава в центъра на кръг от млади музиканти и любители на музиката. През своя живот той пътува много в Италия. Посещава Милано, Бреша, Венеция и остава очарован от италианската музика. Загубата на майка му и на двамата му братя го оставят дълбоко разстроен до края на живота му.

През 1834 г. Роберт Шуман решава да започне издаването на списанието за музика Neue Zeitschrift fur Musik (Нов музикален вестник), предназначено да се противопостави на старите методи на преподаване, което според него пречи на развитието на изкуството, но също така е и срещу натрапчивото аматьорство. То се превръща в едно от най-влиятелните печатни музикални издания. Между 1835 и 1844 г. Шуман пише сам по-голямата част от статиите за списанието. Като негов редактор прави редица сериозни изследвания, но ранните му творби не намират подкрепа в приятелския му кръг, а за широката общественост се оказват твърде сложни. През октомври 1838 г. композиторът отива във Виена, но в началото на април през следващата година се връща в Лайпциг. Става доктор по философия в Лайпцигския университет. През този период Шуман се влюбва в дъщерята на своя учител, Клара Вик, която също е талантлива пианистка и композиторка. Когато ѝ прави предложение за женитба, нейният баща е категорично против, тъй като въпреки огромния талант на Роберт, той вижда в него липсата на душевно равновесие. Въпреки това на 12 септември 1840 г. двамата влюбени се женят. Първите години от съвместния им живот са много щастливи и се оказват изключително плодотворни за младия композитор. Впоследствие им се раждат осем деца.

Шуман, който дотогава е бил посветен изключително на композиции за пиано, започва да създава камерни и симфонични произведения. През 1843 г. композициите му се различават с по-разнообразен състав, но сред тях преобладават хоровите творби (без съмнение най-неразбраните от работата на Шуман). Основателят на консерваторията в Лайпциг - Феликс Менделсон Бартолди, кани Шуман да преподава, и той приема. Една година по-късно заедно със съпругата си предприемат турне в Русия, където са приети с големи почести. Посещават Санкт Петербург и Москва, а след това Лайпциг и Дрезден. Тогава за първи път се проявяват признаците на нервното разстройство на композитора.

След възстановяването си Роберт Шуман поема ръководството на местното филхармонично дружество (1847), а през 1848 основава смесени хорови общества. Две години по-късно е обявен за генерален директор по музика в Дюселдорф. Но симптомите на психическата му нестабилност се влошават. Шуман страда от амнезия, остава замислен в продължение на часове и заради състоянието му през есента на 1853 г. не подновяват договора му. Заедно със съпругата си посещават Холандия, но той отново получава нервни пристъпи. През 1854 г. се опитва да сложи край на живота си, хвърляйки се в Рейн. Изпратен е на лечение в психиатрична болница в Ендених, близо до Бон. В продължение на две години е подпомаган от съпругата си и от своя приятел Брамс, които остават с него до смъртта му. Предполага се, че здравословните проблеми, които придружават Шуман в продължение на дълги години, се дължат на инфекция от сифилис.

Роберт Шуман умира на 29 юли 1856 г. в Бон.