Роберт Шуман

За френския политик вижте Робер Шуман.

Роберт Шуман немски композитор Роден: 8 юни 1810 Цвикау, днес Германия Починал: 29 юли 1856 Бон, днес Германия

Роберт Александър Шуман е известен немски композитор и пианист, един от най-видните композитори на романтизма от първата половина на XIX век, както и популярен музикален критик. Интелектуалец, но също така и естет, неговата музика отразява дълбоката личностна същност на романтизма. Интроспективен и често капризен, неговата ранна музика е опит да скъса с традициите на класицизма. Недобре разбран по своето време, много голяма част от неговата музика днес се счита за дръзко оригинална като хармония, ритъм и форма и той стои начело на редицата от немски романтици.

Роберт Шуман е роден на 8 юни 1810 г. в саксонското градче Цвикау. Баща му Фридрих Август Шуман е талантлив син на беден пастор, но по липса на материлни средства не може да завърши висше образование. Заедно с брат си събира богата библиотека, от която децата обогатяват своя художествен кръгозор. Оженва се за Йохана Шнабел — дъщеря на лекар, но със значително по-ограничен духовен мир.Те имат шест деца, най-малкото от които е бъдещият композитор. Фридрих Шуман поощрява всячески влечението към изкуството у своите деца, дава им солидно образование. Роберт е умно, впечатлително и крайно сантиментално дете, със силно развито въображение и отрано проявени големи способности. Детството и юношеството прекарва в котното си родно градче Цвикау, тогава наброяващо едва 5000 жители - занаятчии, търговци и чиновници, с ограничен културен живот.

На шест годишна възраст Роберт вече свири доста добре на пиано и даже съчинява няколко танцувални пиески. Баща му, като вижда дарованието и големия интерес на детето към музиката, му купува разкошен концертен роял. На седемгодишна възраст Роберт учи пиано при музикалния педагог Йохан Готфилд Кунтч. Момчето възприема леко и бързо изпълнителското изкуство, проявява голяма самостоятелност. Още тогава свиренето му е осмислено и одухотворено. Учуденият Кунтч казва: „Момчето свири по начин, съвсем различен от този, който му показвам, но изпълнението му винаги е така убедително и оригинално, че аз мога да му давам съвсем малки упътвания. Хората ще заговорят за него.” Често свири на пиано с учителя си на четири ръце творби от Хайдн, Моцарт, Бетховен, Вебер, Хумел и други.

Роберт Шуман получава образованието си в гимназията в родния си град. Запознава се с произведенията на Байрон и Жан-Пол и става техен страстен поклонник. Привлечен е от професионалната литературна работа и се увлича от филологията. Неговите литературни съчинения в училище са на много високо ниво и често пише статии за енциклопедиите за издателската дейност на баща си. В младежките си години се колебае дали да се посвети на литературата или на музиката. По-късно в своите произведения ще отрази настроенията и впечатленията си от литературните произведения на романтизма.

През 1828 година по настояване на майка си, която е останала вдовица, Роберт Шуман постъпва в университета в Лайпциг, за да учи право, но страстта му към музиката продължава. На следващата година се премества в Хайделбргския университет, а две години по-късно със съгласието на майка си започва да взема уроци по пиано при известния тогава Фридрих Вик и по композиция при Г. Дорн. Потопява се изцяло на музиката, опитвайки се да навакса времето, изгубено в университета. Наклонностите му обаче не са само в областта на музиката тъй като под влияние на баща си Роберт е и много добър литератор и новелист. Заедно с брат си се заемат с дейността на книжарницата и на издателската къща “Gebruder Schumann” в Цвикау, наследство от баща им.

Шуман не успява да реализира мечтата си да стане голям пианист, тъй като при своите фанатични експерименти, упражнявайки се с механично устройство да укрепи мускулите на ръцете, вместо да усъвършенства техниката си на пианист през 1831-1832 година губи възможността си да използва безименния пръст на дясната си ръка. Тогава решава да се посвети на композирането. Интроспективен и оригинален с първите си композиции Шуман се опитва да скъса с традицията на класическите форми и структури, които той счита за прекалено рестриктивни. Творчеството му привлича вниманието на мнозина и се озовава в центъра на кръг от млади музиканти и любители на музиката. През своя живот той пътува много в Италия. Посещава Милано, Бреша, Венеция и остава очарован от италианската музика. Загубата на майка му и на двамата му братя го оставят дълбоко разстроен до края на живота му.

През 1834 Роберт Шуман решава да започне издаването на списанието за музика Neue Zeitschrift fur Musik (Нов музикален вестник), предназначено да се противопостави на старите методи на преподаване, което според него пречи на развитието на изкуството, но също така е и срещу натрапчивото аматьорство. То се превръща в едно от най-влиятелните печатни музикални издания. Между 1835 и 1844 година Шуман пише сам по-голямата част от статиите за списанието. Като негов редактор прави редица сериозни изследвания, но ранните му творби не намират подкрепа сред кръга приятелския му кръг, а за широката общественост се оказват твърде сложни. През октомври 1838 година композиторът отива във Виена, но в началото на април през следващата година се връща в Лайпциг. Става доктор по философия в Лайпцигския университет. През този период Шуман се влюбва в дъщерята на своя учител, Клара Вик, която също е талантлива пианистка и композиторка. Когато й прави предложение за женитба, нейният баща е категорично против, тъй като въпреки огромния талант на Роберт, той вижда в него липсата на душевно равновесие. Въпреки това на 12 септември 1840 година двамата влюбени се женят. Първите години от съвместния им живот са много щастливи и се оказват изключително плодотворни за младия композитор. Впоследствие им се раждат осем деца.

Шуман, който дотогава е бил посветен изключително на композиции за пиано, започва да създава камерни и симфонични произведения. През 1843 композициите му се различават с по-разнообразен състав, но сред тях преобладават хоровите творби (без съмнение най-неразбраните от работата на Шуман). Основателят на консерваторията в Лайпциг, Феликс Менделсон Бартолди, кани Шуман да преподава, и той приема. Една година по-късно заедно със съпругата си предприемат турне в Русия, където са приети с големи почести. Посещават Санкт Петербург и Москва, а след това Лайбциг и Дрезден. Тогава за първи път се проявяват признаците на нервното разстройство на композитора.

След възстановяването си Роберт Шуман поема ръководството на местното филхармонично дружество (1847), а през 1848 основава смесени хорови общества. Две години по-късно е обявен за генерален директор по музика в Дюселдорф. Но симптомите на психическата му нестабилност се влошават. Шуман страда от амнезия, остава замислен в продължение на часове и заради състоянието му през есента на 1853 година не му подновяват договора. Заедно със съпругата си посещават Холандия, но той отново получава нервни пристъпи. През 1854 се опитва да сложи край на живота си, хвърляйки се в Рейн. Изпратен е на лечение в психиатрична болница в Ендених, близо до Бон. В продължение на две години е подпомаган от съпругата си и от своя приятел Брамс, които остават с него до смъртта му. Предполага се, че здравословните проблеми, които придружават Шуман в продължение на дълги години, се дължат на инфекция от сифилис.

Роберт Шуман умира на 29 юли 1856 в Бон.