Братя Грим
Братя Грим (Brüder Grimm, също Gebrüder Grimm) са Якоб и Вилхелм Грим.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Якоб Людвиг Грим е роден на 4 януари 1785 г., а Вилхелм Карл Грим — на 24 февруари 1786 г. в Ханау до Франкфурт. Учат във Фридрихгимназиум в Касел и по-късно и двамата преподават право в Марбургския университет. През 1804 г. те се свързват с Ахим фон Арним и Франц Брентано и участват в събирането на материалите за „Вълшебният рог на детето”. През 1808 г. Якоб става библиотекар на новия крал на Вестфалия, Жером Бонапарт. На следващата година е назначен за одитор на неговия Държавен съвет.
Когато Жером Бонапарт е прогонен и заменен от електор на Хесен, Якоб е назначен за секретар на легацията и придружава новия си суверен в Париж; по-късно е изпратен на Виенския конгрес. Той създава и общност от учени, които си поставят за цел да записват из цяла Германия песни, легенди, обичаи, вярвания, изрази, за да бъде събрано преди неговото изчезване. Проектът на Грим всъщност не постига успех във все още силно раздробената Германия. Малко по-късно той е изпратен в Париж от правителството на Прусия със задачата да върне ограбените от французите произведения на изкуството. Двамата братя се събират като библиотекари в Касел, но го напускат през 1829 г., за да отидат в Гьотинген, където Вилхелм заема поста на библиотекар, а Якоб – на професор.
Те се присъединяват към петима от своите колеги-професори в университета в Гьотинген. Тази група става известна като „Гьотингенската седморка“ (Die Göttinger Sieben). Те протестират срещу крал Ернст Аугустус I Хановерски, когото обвиняват в нарушаване на конституцията на тази държава. Затова кралят ги уволнява. Двамата се връщат в Касел до избирането им за членове на Берлинската академия през 1841 г. Същата година Якоб е удостоен с Ордена на почетния легион по инициатива на Гизо. Скоро след това получава и най-високите пруски и шведски отличия. През 1848 г. двамата братя участват в парламента, който подготвя немската Национална асамблея
Вилхелм умира през 1859 г., а по-големият му брат Якоб — през 1863 г. Погребани са в гробището „Свети Матеус“ в Шьонеберг, квартал на Берлин.
[редактиране] Събиране на приказки
Братя Грим са известни с публикуваните от тях сбирки от немски приказки като Kinder- und Hausmärchen („Детски и семейни приказки“) през 1812 г. с втори том през 1814 г. („1815“ на заглавната страница) и много следващи издания през живота им. Преводите на приказките, разпространявани сега, са силно пречистени и сладникави версии за деца, въпреки, че немските народни приказки, събрани от братя Грим, не са смятани за истории, подходящи за деца. Вещици, гоблини („таласъми“), тролове („зли великани“) и вълци дебнат в тъмните гори до гримовите едновремешни села и в дълбоките гънки на психиката на изолираните немски градове-държави от онова време. Съвременните психолози и етнолози намират в приказките доста емоционална тревога, страх от изоставяне, родителско насилие и сексуално развитие в приказките, които често се четат преди заспиване на Запад — така например в книгата си „Психоанализа на вълшебната приказка“ детският психолог Бруно Бетелхайм чете познатите приказки на Братя Грим като фройдистки митове.
[редактиране] Произведения
- Детски и семейни приказки (1812-)
- Немски легенди (1818)
- Немска граматика (1819)
- Древни немски правни документи (1828)
- Героична немска легенда (1829)
- Немска митология (1835)
- Немски речник (1852-)
[редактиране] Известни приказки
- Барабанчикът
- Белоснежка и Червенорозка
- Бременските градски музиканти
- Вълкът и седемте козлета
- Дванадесетте братя
- Добрата търговия
- Дяволът с трите златни косъма
- Жабокът цар или железният Хайнрих
- Златната ky*ka
- Лисицата и котката
- Момчето от Рахайдзенпам
- Мъжленце и женичка
- Пакостникът Румпелщилцхен
- Пепеляшка
- Рапунцел
- Седемте гарвана
- Синята светлина
- Снежанка и седемте джуджета
- Спящата красавица
- Трите перушинки
- Хензел и Гретел
- Храбрият млад шивач
- Цар Дроздобрад
- Червената шапчица
- Кукумявката
- Щастливият Ханс
- Гъсарката на Кладенеца
|
|||||||||||||||||
