Пърси Биш Шели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пърси Биш Шели
британски поет
Пърси Биш Шели 
Роден: 4 август 1792
Хоршъм, Великобритания
Починал: 8 юли 1822
Тиренско море

Пърси Биш Шели (на английски Percy Bysshe Shelley) е английски поет, един от най-изтъкнатите представители на романтизма, наред с Джон Кийтс и Джордж Байрон. Той е смятан за един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му произведения са поемите Адонаис и Освободеният Прометей.

Ексцентричният живот на Шели и безкомпромисният му идеализъм го превръщат в широко известна и силно очерняна личност, още докато е жив. По-късно той става идол за следващите две или три поколения британски поети, сред които викторианските автори Робърт Браунинг, Алфред Тенисън, Данте Габриел Росети и Олджърнън Чарлз Суинбърн, както и Уилям Бътлър Йейтс.

Втората съпруга на Шели е известната писателка Мери Шели, автор на Франкенщайн.

Биография[редактиране | edit source]

Образование и първи работи[редактиране | edit source]

Пърси Биш Шели е син на Тимъти Шели, депутат в парламента от партията на вигите, по-късно втори баронет на Кесъл Горинг, и съпругата му Елизабет Пилфолд. Той израства в Съсекс и получава първоначалното си образование у дома. През 1802 постъпва в училище в Брентфорд, а през 1804 — в Итънския колеж.

През 1810 Шели постъпва в Оксфордския университет. По това време публикува първата си книга, готическия роман „Zastrozzi“ („Застроци“; 1810), както и „Original Poetry by Victor and Cazire“ в съавторство със сестра си Елизабет. През същата година публикува и привидно пародийната стихосбирка „Posthumous Fragments of Margaret Nicholson“, може би в съавторство със състудента си Томас Джеферсън Хог.

През 1811 Шели разпространява памфлета „The Necessity of Atheism“, който привлича вниманието на университетската администрация (по това време университетът е с религиозна насоченост и атеисти не са били допускани). Отказът му да се яви пред служителите на училището довежда до изключването му, заедно с Хог, на 25 март 1811. Той получава възможност да се върне, след намесата на баща му, при условие че се отрече от обявените си възгледи, но отказва, което довежда до скъсване на отношенията с баща му.

Брачен живот[редактиране | edit source]

Портрет на Мери Шели
худ. Реджиналд Ийстън, 1857

Четири месеца след изгонването си от университета, 19-годишният Шели заминава за Шотландия с 16-годишната ученичка Хариет Уестбрук, дъщеря на Джон Уестбрук, собственик на кафене в Лондон. Семейство Уестбрук привидно осъждат бягството, но тайно поощряват връзката на дъщеря си с бъдещия баронет. След женитбата им на 28 август 1811, Шели кани състудента си Хог да гостува в дома им, но го отпраща, когато последният започва да досажда на Хариет. Заедно с тях по настояване на съпругата му живее и по-голямата ѝсестра Елизабет Уектбрук. Бащата на Шели не одобрява неравния брак и спира издръжката му. През този период Шели посещава Лейк Дистрикт, където има намерение да пише. Малко по-късно заминават за Дъблин, където Шели пише радикални политически памфлети, призоваващи за автономия на Ирландия, свобода на мисълта и политически права за католиците.

През следващите две години Шели пише и през 1813 публикува „Queen Mab“ („Кралица Маб“), утопична поема, пропита с радикалната философия на Уилям Годуин. По това време Шели, все по-недоволен от почти тригодишния си брак и особено от влиянието на балдъзата си, започва да търси по-подходяща интелектуална среда, като често оставя жена си и двете си деца сами. Хариет и Елизабет се местят при родителите си. Шели започва да учи италиански и да посещава дома и книжарницата на Годуин в Лондон. Годуин има три добре образовани дъщери - Джейн и Фани от предишни бракове - и Мери, дъщеря на Годуин и феминистката Мери Уолстънкрафт. Тя учи в Шотландия и когато се завръща в Лондон, Шели лудо се влюбва в нея.

Пътешествията в Европа от 1814 (червени точки) и 1816 г. (зелени точки)

През юли 1814 Шели изоставя жена си и децата си окончателно и отново заминава, този път с двете 16-годишни момичета — Мери Годуин и доведената ѝ сестра Джейн Клеърмонт (по-късно сменила името си на Клеър Клеърмонт). Тримата заминават за Европа, пътуват пеш през Франция, четейки на глас произведенията на Русо, Шекспир и Мери Уолстънкрафт и стигат до Швейцария. След шест седмици, разорени и обзети от носталгия, те се завръщат в Англия. Там установяват, че Годуин, някогашният привърженик на свободната любов, не одобрява връзката и отказва да разговаря с Мери и Шели.

През есента на 1815, живеейки близо до Лондон с Мери Годуин и укривайки се от кредиторите, Шели завършва алегорията „Alastor, or The Spirit of Solitude“ („Аластор“). По това време тя не привлича особено внимание, но по-късно е приета за първата му значима поема. През този период от творчеството си Шели е силно повлиян от Уилям Уърдзуърт.

Запознанство с Байрон[редактиране | edit source]

Портрет на Джордж Байрон
худ. Ричард Уестол

През лятото на 1816 Шели и Мери Годуин за втори път пътуват до Швейцария. Те са поканени от Клеър Клеърмонт, която малко по-рано е започнала връзка с Джордж Байрон. Байрон и Шели наемат съседни къщи на брега на Женевското езеро. Редовните разговори с Байрон оживяват поетическата дейност на Шели. Пътуване с лодка, което двамата предприемат, го вдъхновява да напише „Hymn to Intellectual Beauty“, първото му значимо произведение след „Alastor“. Едно пътуване до Шамони във Френските Алпи вдъхновява поемата „Mont Blanc“, в която се повдигат въпроси за историческата предопределеност (детерминизъм) и взаимоотношенията между човешкия разум и природата.

От друга страна Шели също повлиява върху поезията на Байрон. Това ново влияние се проявява в третата част на Странстванията на Чайлд Харолд, върху която работи Байрон, както и в Манфред, която започва по-късно през есента. По същото време Мери започва да пише „Франкенщайн“. В края на лятото Шели, Мери и Клеър се връщат в Англия, като Клеър е бременна от Байрон.

Лични трагедии и втори брак[редактиране | edit source]

Завръщането в Англия е помрачено от поредица трагични събития. Фани Имли, полусестра на Мери Годуин, се самоубива в края на есента. През декември бременната Хариет, изоставената съпруга на Шели, също се самоубива, като се удавя в Хайд Парк в Лондон. На 30 декември 1816, няколко седмици по-късно, Пърси Биш Шели и Мери Годуин се женят. До известна степен целта на брака е да се осигури на Шели попечителството на децата му от Хариет, но въпреки това те са дадени от съда на приемни родители.

Портрет на Джон Кийтс
худ. Уилям Хилтън

Двамата се заселват в Марлоу, градче в Бъкингамшър, където живее писателят и приятел на Шели Томас Лъв Пийкок. Шели се включва в литературния кръг на Лей Хънт и по това време се запознава с Джон Кийтс. Главното му произведение от този период е „Laon and Cythna“, дълга поема, нападаща религията и описваща кръвосмесителна връзка. Тя бързо е изтеглена от продажба, редактирана е и е издадена отново, под заглавието „The Revolt of Islam“ („Бунтът на исляма“; 1818). Шели пише и два революционни политически трактата под псевдонима Отшелникът от Марлоу.

Пътувания в Италия[редактиране | edit source]

В началото на 1818 Пърси и Мери Шели напускат Англия, заедно с Клеър Клеърмонт, за да отведат дъщерята на Клеър при нейния баща Байрон, който пребивава във Венеция. И отново срещата с по-възрастния и по-известен поет окуражава Шели да пише. В края на годината той пише „Julian and Maddalo“, леко замаскирано описание на пътуванията му с лодка и разговорите му с Байрон във Венеция, завършващо с посещение на лудница. Тази поема отбелязва появата на „градския стил“ на Шели.

Гробът на Шели в Рим

След това той започва дългата си драма в стихове „Prometheus Unbound“ („Освободеният Прометей“), описваща говорещи планини и демон, който сваля Зевс от трона му. През 1818-19 семейството загубва две деца - синът Уил умира в Рим, а малката му дъщеря Клара — по време на поредното преместване. Единственото оживяло дете е Пърси Флорънс, роден във Флоренция в края на 1919 г.

През тези години семейството се мести в различни градове на Италия. „Освободеният Прометей“ е завършена в Рим, след което през лятото на 1819 Шели пише трагедията „The Cenci“ („Ченчи“) в Ливорно. През същата година, подтикнат и от кръвопролитието в Манчестър при разтурянето на един митинг с оръжие от полицията (иронично наречено Питърлу по подобие на Уотърлу на английски: Waterloo), той пише най-известните си политически поеми („The Masque of Anarchy“, „Men of England“, „The Witch of Atlas“), както и есето „The Philosophical View of Reform“, най-пълното изложение на политическите му възгледи. През 1821, вдъхновен от смъртта на Джон Кийтс, пише елегията „Adonais“ („Адонаис“).

През 1822 Шели урежда идването в Италия на Лий Хънт, британски поет и издател и един от основните му поддръжници в Англия. Намерението му е тримата: той, Байрон и Хънт, да създадат списание, наречено „The Liberal“, което да разпространява спорните им текстове и да служи за противотежест на консервативни издания, като „Blackwood's Magazine“ и „The Quarterly Review“.

Смърт[редактиране | edit source]

На 8 юли 1822, по-малко от месец преди да навърши тридесет, Шели тръгва по море с шхуната си „Дон Жуан“ от Ливорно за Леричи. Корабът, построен специално за него в Генуа, попада във внезапна буря и потъва. На борда освен Шели има още двама души, всички загиват.

Тялото на Шели е изхвърлено на брега, след което е кремирано на плажа край Виареджо. Сърцето му е извадено от погребалната клада и се пази от Мери Шели до смъртта ѝ, а останалите останки са погребани в Протестантското гробище в Рим.

Основни произведения[редактиране | edit source]

Портрет на Шели, пишещ „Освободеният Прометей“
худ. Джоузеф Севърн, 1845
  • (1810) „Zastrozzi“ („Застроци“)
  • (1811) „The Necessity of Atheism“ ("Необходимостта от атеизъм")
  • (1813) „Queen Mab“ („Кралица Маб“)
  • (1815) „Alastor, or The Spirit of Solitude“ („Аластор“)
  • (1817) „Hymn to Intellectual Beauty“ ("Химн за вътрешната красота")
  • (1818) „The Revolt of Islam“ [1] („Бунтът на исляма“)
  • (1818) „Ozymandias“ [2] („Озимандий“)
  • (1819) „The Cenci“ („Ченчи“)
  • (1819) „Ode to the West Wind“ [3]("Ода за западния вятър")
  • (1819) „The Masque of Anarchy“ ("Маската на анархията")
  • (1819) „Men of England“ ("Английски мъже")
  • (1819) „The Witch of Atlas“ ("Атлас")
  • (1820) „Prometheus Unbound“ (Освободеният Прометей)
  • (1820) „To a Skylark“ ("На една чучулига")
  • (1821) „Adonais“ (Адонаис)
  • (1824) „The Triumph of Life“ („Триумфът на живота“)

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Percy Bysshe Shelley“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.