Кремация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кремация в Бали
Дакма

Кремация се нарича процеса на полагането на тялото на покойник в специално изградена за целта пещ, наречена крематориум и изгарянето му, в резултат на което от тялото остават основните оставки във формата на прах и газообразно състояние. Останките от тялото се поставят след смъртта в урна.

Кремацията е свързана с урбанизацията и културата на едно общество. Кремацията е широко разпространена в Западна Европа - например в 2008 г. в Швеция са кремирани 75% от починалите хора, в Дания 76%, В Великобритания 74%, Германия 43% и Япония 99%. [1] След кремацията остават средно около 5 кг. прах от средностатистически труп.

Християнски и други религиозни традиции[редактиране | edit source]

Арийската зороастрийска традиция разглежда кремацията като светотатство. Всеки труп, а и всичко свързано със смъртта, се считало за свързано с нечистите сили. Поради това, трупът не трябвало да има допир с чистите земя, вода и особенно със свещения огън. Именно заради това, е съществувал специфичен маздеистки ритуал, който повелявал мъртвите да се оставят на хищните птици в специално построени за целта кръгли кули, наричани дакми или кули на мълчанието. Най-отгоре дакмата изглеждала като стъпаловидна дупка с кладенец по средата. В три концентрични кръга били разположени вдлъбнатини за телата на умрелите. Най-горният бил за мъжете, средният - за жените, и вътрешния - за децата. Специални служители донасяли и поставяли във вдлъбнатините голите тела, изяждани от лешоядите. След това хвърляли костите им на дъното на кладенеца. Според зороастризма, това место било проклето и принадлежало на девите, които се събирали там и устройвали своите игри. Вярващите трябвало всячески да избягват това място. Мъртвите принадлежали на свещеното Слънце, носител на живота и отъждествявано и символизиращо дървото на живота. [2]

В Европа кремацията започнала изпърво да се прилага в Древна Гърция, явно взаимствана от финикийците. Древните гърци вярвали, че изгарянето помага на мъртвите в задгробния живот. Останките, по сходен пунически обичай се съхранявали на особенни маста, наричани колумбарий.

Християнската традиция разглежда и счита кремацията за езически ритуал, ето защо мъртвите започнали да се погребват в гробове. Към 400 г. повечето европейски народи приемат светото кръщение и ако някои са практикували кремацията, се отказват от нея. През 785 г. под страх от смъртно наказание, Карл Велики забранява кремацията и тя остава повсеместен спомен за почти хилядолетие в цяла Европа.

Възраждането на кремацията в Европа започва от втората половина на XVIII век и е свързана с появата и разрастването на революционното движение. Причините са многоаспектни.

През 1869 г. Международна медицинска конференция във Флоренция, излиза с резолюция, призоваваща към кремация, за да се «съхрани здравето и земята за живите». Този радикален призив е възприет от много либерални страни.

През 1873 г. професор Бруно Брунети разработва първата в света кремационна пещ, която е продемонстрирана на Международна среща във Виена. Следващата година е основана Английска ассоциация на крематориумите. Нейн активен деятел бил Хенри Томпсън, личен лекар на британската кралица Виктория. През 1878 г. в английския град Уокинг и немския Гота били построени първите в Европа крематориуми.

Кремацията бързо се разпространява и в Америка. Още през 1792 г. е отбелязана документално първата кремация. През 1876 г. Джон Ле Мойн построява първия крематориум около Вашингтон. В период от 1881 до 1885 г. в САЩ са учредени няколко асоциации на крематориуми, които в последствие разрастват дейността си в страната.

През 1913 г. (годината на учредяване на Федералния резерв) в Северна Америка са работили 52 крематориума, в които са извършени повече от 10 хил. кремации. Асоциацията на крематориумите в Северна Америка се оглавява от доктор Х. Ериксен (Cremation Association of North America (CANA).

Православната традиция е доста по консервативна спрямо останалите. В Русия първият крематориум е открит след тъй наречената Октомврийска революция и по време на гражданската война в страната. Той е построен във Владивосток и започва да функционира през декември 1920 г. в сградата на местната баня. Работи в продължение на 3 месеца, и през февруари замира, поради липса на дърва. През 1927 г. в Донският манастир в Москва започва да функционира кремационна пещ. Първите подложени на холокост били партийни работници на КПСС.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.krematorio.com/index.php?/en/ Finnish Cremation Foundation
  2. Токарев, Сергей. Религията в историята на народите, Маздеизъм, Маздеисткият култ, стр. 228-229. Народна младеж, 1983, София.