Карл Велики
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Карл Велики | ||
|---|---|---|
| Император на Запада | ||
 |
||
| Карл Велики, худ. Албрехт Дюрер, 1511-1513 | ||
| Управление | 25 декември 800 - 28 януари 814 | |
| Коронация | 25 декември 800 г. в Рим от папа Лъв III | |
| Други титли | крал на ломбардите, крал на франките | |
| Роден | 2 април 742[1] | |
| Херистал, Франкско кралство[2] | ||
| Починал | 28 януари 814 | |
| Аахен, Франкска империя | ||
| Предшественик | Пипин Къси | |
| Потомци | Алпе Пипин Гърбавия Карл Аделаида Ротруда Пипин Италиански Луи Благочестиви  Лотер Берта Жизел Хилдегард Теодрад Хилтруда Дрогон |
|
| Наследник | Луи Благочестиви | |
| Брак | Химилтруда Дезире Хилдегард Фастрада Люитгард |
|
| Династия | Каролинги | |
| Баща | Пипин Къси | |
| Майка | Бертрада от Лаон | |
Карл Велики (на френски: Charlemagne; на немски: Karl der Große; на латински: Carolus Magnus) е крал на франките от 768 до 814. Той разширява франкските владения в Западна и Централна Европа, а на 25 декември 800, след като завладява Северна Италия, е коронован от папа Лъв III за пръв император на Свещената Римска империя. Освен с териториалното разширение и административната организация на новосъздадената Франкска империя, управлението на Карл Велики се свързва и с възраждането на изкуствата, религията и културата, известно като Каролингски Ренесанс.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Карл Велики е първи син на Пепин III, Пипин Къси, (Пипин Млади), първият каролингски крал, и съпругата му Бертрада от Лаон. При смъртта на Пепин Къси кралството е разделено между Карл Велики и брат му Карломан (Карломан управлява Австразия). Карломан умира на 4 декември 771, оставяйки Карл Велики начело на отново обединеното Франкско кралство.
През цялото си управление Карл Велики води непрестанни войни. Той завладява Саксония през 8 век, осъществявайки несбъднатата мечта на Октавиан Август. Той насилствено налага християнството в завладяната страна. Карл Велики иска да завладее и Испания, но не постига голям успех в това начинание.
През 800 на коледната литургия в Рим папа Лъв III коронова Карл Велики за император, титла, която не се използва на Запад от абдикацията на Ромул Августул през 476. Макар, че титлата подчертава независимостта на Запада от Константинопол, Карл Велики започва да я използва доста по-късно, страхувайки се, че тя ще го постави в зависимост от папата.
Карл Велики организира империята си в около 700 графства, оглавявани от назначени графове. За да осигури лоялността им той създава системата на Missi Dominici (пратеници на господаря). При тази система един представител на църквата и един представител на императора пътуват из различни графства и всяка година се отчитат пред Карл Велики за състоянието им.
Когато Карл Велики умира през 814, той е погребан в катедралата в неговата столица Аахен. Той е наследен от единственият надживял го син, Луи Благочестиви, след управлението на когото империята е разделена между тримата му синове съгласно франкската традиция. Тези три кралства са основата на по-късните Франция и Свещена Римска империя.
[редактиране] Семейство
Съпруги:
- Химилтруда (768) връзка
- Дезидерата? (или Герперга) (769 - изгонена 770/771), дъщеря на краля на лангобардите Дезидериус
- Хилдегард (771 преди 30 април; de gente Suaborum, * 758, † 30 април 783), дъщеря на граф Геролд и Имма, дъщеря на алеманския dux Хнаби
- Фастрада (октомври 783; † 10 август 794 във Франкфурт ам Майн), дъщеря на мжб. тюрингски-майнфрански граф Радулф
- Луитгард (794/есента 796; † 4 юни 800), алеманка
Като съжени са познати:
- Маделгард
- Регина (800)
- Аделинд (806)
Деца:
- от връзката му с Химилтруд:
Пипин Гърбавия (* 770; † 811)
- от брака му с Хилдегард:
Карл (* 772/773, † 811), 788 крал на Нойстрия
Адалхайд (* септември 773/юни 774, † юли/аугуст 774 в Южна Галия)
Ротруд (* мжб. 775, † 6 юни 810), сгодена 781 до 787 с Константин VI
Карлман като Пипин, крал на Италия (* 777, † 8. Juli 810)
Луи Благочестиви, крал на Аквитания, император от 814 (* 778, † 840)
Лотар (* юни/август 778 в Chasseneuil при Poitiers, † 779)
Берта (* 779/780, † след 14 януари 828), 814 изгонена от двора
Гизела (* 781 преди май, † след 800)
Хилдегард (* 782 след 8 юни, † между 1 и 8 юни 783)
- от брака му с Фастрада:
Теодрада (* ок. 785, † 9 януари 844/853, в манастира Шварцах на Майн), преди 814 абтиска на Argenteuil
Хилтруд (* ок. 787, † след 800)
- от непозната жена:
Хруодхайд (* ок. 787, † сл. 800)
- от връзката му с Маделгард:
Руотхилд († 24 март 852), абтиска на Faremoutiers
- от връзката му с Герсвинд:
Адалтруд
- от връзката му с Регина:
Дрого (* 17 юни 801, † 8 декември 855), 818 ръкоположен, 820 Абт на Luxeuil, 823 владика на Метц, 834 епископ, Erzbischof и Erzkapellan
Хуго (* 802/806, † 14 юни 844), 818 ръкоположен, монах към Charroux, 822/823 Абт на St. Quentin, 836 Абт на Saint-Bertin, 834–840 Ерцканцлер на Лудвиг Благочестиви
- от връзката му с Аделинд:
Теодерих (* 807, † след 818), 818 ръкоположен
[редактиране] Бележки
- ↑ Традиционно се приема, че Карл Велики е роден на 2 април 742. Тази дата е получена чрез преизчисление от датата на смъртта му и за нея няма потърждение от първични източници. Други хипотези за датата на раждане, също основаващи се на косвени сведения, са 1 април 747, 15 април 747 и 1 април 748.
- ↑ Според преобладаващото мнение, Карл Велики е роден в Херистал (днес Ерстал), наследствено имение на баща му. Често споменаван алтернативен вариант е съседния Жюпий, където баща му също има имение, както и по-отдалечените Прюм, Дюрен и Аахен.
[редактиране] Външни препратки
- Реконструиран портрет на Карл Велики от Марко Баккер: Репортрет: Карл Велики.
- Домът на Пепин / Династията на Карл Велики от Ед Стивън: Генеалогия на Карл Велики.
|
|||||||||
