Бавария
| Свободна държава Бавария Freistaat Bayern |
|
.svg)  |
|
 |
|
| Площ | 70 549 km² |
|---|---|
| Население (2011) | 12 595 891 души 179 души/km² |
| Столица | Мюнхен |
| Министър-председател | Хорст Зеехофер |
| Правителство | ХСС/СДП |
| БВП (2011) | 446,44 млрд. евро 35 595 евро/човек |
| НТСЕ | DE2 |
| bayern.de | |
Свободна държава Бавария (на немски: Freistaat Bayern, произношение ![['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn]](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8a/Loudspeaker.svg/11px-Loudspeaker.svg.png){kind=small}
['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn] или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 млн. жители и е най-голямата по площ германска провинция — площта ѝ е 70 551 км². Столица на провинцията е Мюнхен. [1] Бавария е единствената съвременна федерална провинция в Германия, която не е била част от Лигата на Ханза.
Съдържание |
География [редактиране]
Бавария граничи с провинциите Баден-Вюртемберг, Хесен, Тюрингия и Саксония. Също така с държавите Чехия и Австрия, и на юг — с Боденското езеро.
Две големи реки текат през провинцията: Дунав и Майн. Баварските Алпи формират границата ѝ с Австрия. В тях се намира най-високия връх в Германия — Цугшпице.
Население [редактиране]
Населението на Бавария е 12 519 728 жители (6 088 805 мъже и 6 355 088 жени) на 12 декември 2007 г. Гъстотата му е 177,5 жители на km². [1]
15,5% от населението е на възраст до 15 години, 68,0% — между 15 и 65 години и 16,5% над 65 години. [1]
Големи градове [редактиране]
Таблицата показва населението на градовете с над 100 хил. жители към 31 декември 2007 г. [1]
| Град | Население |
|---|---|
| Мюнхен | 1 311 573 |
| Нюрнберг | 503 110 |
| Аугсбург | 269 992 |
| Вюрцбург | 135 212 |
| Регенсбург | 132 495 |
| Инголщат | 123 055 |
| Фюрт | 114 130 |
| Ерланген | 104 650 |
Религия [редактиране]
67,2% от населението са католици, 24,1% — протестанти и 3,6% — други.
Административно деление [редактиране]
Региони [редактиране]
Провинция Бавария се състои от седем региона (Regierungsbezirke).
Горна Франкония (Oberfranken)
Средна Франкония (Mittelfranken)
Долна Франкония (Unterfranken)
Швабия (Schwaben)
Горен Пфалц (Oberpfalz)
Горна Бавария (Oberbayern)
Долна Бавария (Niederbayern)
Тези административни региона се делят на 71 окръга (Landkreise) и на 25 самостоятелни града (kreisfreie Städte).
Окръзи и самостоятелни градове [редактиране]
Окръзи [редактиране]
Самостоятелни градове [редактиране]
Икономика [редактиране]
Бавария е една от най-богатите провинции в Германия, превърнала се в последните десетилетия от аграрна в технологична провинция. Въпреки това икономиката е неравномерно развита в отделните райони, като регионите на Мюнхен (Горна Бавария), Нюрнберг (Долна Франкония) и региона на Регенсбург са икономически силно развити, докато други, като Горна Франкония могат да се квалифицират като селскостопански и изостанали. В Инголщат и Мюнхен се произвеждат две от най-известните автомобилни марки - Ауди и БМВ, които са се превърнали в символ на немското качество.
През 2011 г. безработицата в Бавария е 3,8% (7,1% в цяла Германия). [2]
Бавария има хилядолетна културна традиция и силно развито чувство на регионален патриотизъм.
Политика [редактиране]
Бавария има еднокамерен парламент (Landtag), който се избира с гласуване. До декември 1999 е имало сенат, чиито членове са се избирали от обществените и икономически слоеве в Бавария, но след референдум през 1998 година, тази институция е премахната. Председателят на парламента е министър-председател на федералната провинция.
Бавария дълго време е бастион на консервативната политика в Германия, а Християн-социалния съюз (ХСС) е на власт от 1946 година. Всеки премиер от 1957 насам е бил член на тази политическа партия. От 1966 до 2008 година ХСС управлява еднолично. През 1962 ХСС печели 62,1% от гласовете. [3]
През 1995 баварците решават да въведат пряка демокрация на местно ниво след референдум, иницииран от асоциация, наречена Mehr Demokratie (Повече Демокрация). През 1997 година баварския Върховен съд стопира тези промени. Въпреки всичко Бавария има най-напредничавата локална пряка демокрация в Германия.
На изборите през 2003, ХСС печели повече от две трети от местата в баварския парламент. Нито една партия от следвоенна Германия не е постигнала това. [3]
От историческа гледна точка Бавария е една от най-либералните германски държави, до анекса на областите Швабия и Франкония през 1814/15 на Виенския конгрес.
Кралство Бавария и Княжество Баден са първите германски държави които имат конституции още в началото на 19 век.
Министър-председатели след 1945 г. [редактиране]
Този списък включва всички министър-председатели на Бавария от 1945 до 2012 г. [4]
- Хорст Зеехофер (2008– )
- Гюнтер Бекщайн (2007–2008)
- Едмунд Щойбер (1993–2007)
- Макс Щрайбъл (1988–1993)
- Франц Йозеф Щраус (1978–1988)
- Алфонс Гопел (1962–1978)
- Ханс Зайдел (1957–1960)
- Ханс Ехард (1946–1954 и 1960–1962)
- Вилхелм Хьогнер (1945–1946 и 1954–1957)
- Фриц Шефер (1945)
Външни препратки [редактиране]
- Официален уебсайт на Бавария
- Преглед на Бавария, нейната история и култура
- Bayern Viewer - въздушни снимки и карти на Бавария
- Детайлна карта на Бавария
- Кралският двор на Бавария (на немски)
- Директната демокрация в Бавария (на английски и немски език)
Източници [редактиране]
- ↑ а б в г Bayerisches Landesportal: Größtes Land der Bundesrepublik. // Официален сайт на Бавария. Правителство на Бавария. Посетен на 24 ноември 2012.
- ↑ Bayerisches Landesportal: Wirtschaftsleistung und Arbeitsmarkt. // Официален сайт на Бавария. Правителство на Бавария. Посетен на 24 ноември 2012.
- ↑ а б Der große Abstieg, статия в Die ZEIT от 5 януари 2012
- ↑ Bayerisches Landesportal: Die Bayerischen Ministerpräsidenten seit 1945. // Официален сайт на Бавария. Правителство на Бавария. Посетен на 24 ноември 2012.
|
|||||
