Бавария

Свободна държава Бавария
(знаме) (герб)
География и население
Площ	70 551,57 km²
Столица	Мюнхен 48°08′ с. ш. 11°34′ и. д.48.133333° с. ш. 11.566667° и. д. 48.133333, 11.566667
Най-голям град	Мюнхен
Официален език	Немски
Население	12 570 000
Гъстота на нас.	178,1 д./km²
Управление
Форма	Парламентарна република
Министър-председател	Хорст Зеехофер
История
Икономика
Валута	Евро (EUR)
Други данни
Часова зона - Лятно часово време	CET (UTC+1) - CEST (UTC+3)

Свободна държава Бавария (на немски: Freistaat Bayern, произношение  ['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn] или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,4 млн. жители и е най-голямата по площ германска провинция — площта ѝ е 70 553 км². Столица на провинцията е Мюнхен. Бавария е единствената съвременна федерална провинция в Германия, която не е била част от Лигата на Ханза.

География

Бавария граничи с провинциите Баден-Вюртемберг, Хесен, Тюрингия и Саксония. Също така с държавите Чехия и Австрия, и на юг — с Боденското езеро.

Две големи реки текат през провинцията: Дунав и Майн. Баварските Алпи формират границата ѝ с Австрия. В тях се намира най-високия връх в Германия - Цугшпице.

По-големи градове в Бавария са Мюнхен, Нюрнберг, Аугсбург, Регенсбург, Вюрцбург, Инголщат, Фюрт и Ерланген.

Административно деление

Региони

Провинция Бавария се състои от седем региона (Regierungsbezirke).

1. Горна Франкония (Oberfranken)
2. Средна Франкония (Mittelfranken)
3. Долна Франкония (Unterfranken)
4. Швабия (Schwaben)
5. Горен Пфалц (Oberpfalz)
6. Горна Бавария (Oberbayern)
7. Долна Бавария (Niederbayern)

Тези административни региона се делят на 71 окръга (Landkreise) и на 25 самостоятелни града (kreisfreie Städte).

Окръзи и самостоятелни градове

Окръзи

Айхах-Фрайдберг Алтьотинг Амберг-Зулзбах Ансбах Ашафенбург Аугсбург Бад Кисинген Бад Толз-Волфратсхаузен Бамберг Амбург Берхтесгаденерланд Хам Сикбург Дахау Дегендорф Дилинген Динголфинг-Ландау Донау-Райс Еберсберг Айхщат Ердринг Ерланген-Хьохщат Форхайм Фрайзинг

Фрайунг-Графенау Фюрщенфелдбрук Фюрт Гармиш-Партенкирхен Гюнцбург Хасберге Хоф Келхайм Китцинген Кронах Кулмбах Ландсберг Ландсхут Лихтенфелс Линдау Майн-Шпесарт Майсбах Милтенберг Мюлдорф Мюнхен Нойбург-Шробенхаузен Ноймарк Нойщат-Бад Виндсхайм Нойщат

Ной-Улм Нюрнберг Обералгау Осталгау Пасау Пфафенхофен Реген Регенсбург Рьон-Грабфелд Розенхайм Рот Ротал-Ин Швандорф Швайнфурт Щарнберг Щраубинг-Боген Тиршенройт Траунщайн Унтералгау Вайлхайм-Шонгау Вайзенбург-Гунзенхаузен Вунзидел Вюрцбург

Самостоятелни градове

Амберг Ансбах Ашафенбург Аугсбург Бамберг Байройт Кобург Ерланген Фюрт

Хоф Инголщат Кауфбойрен Кемптен Ландсхут Меминген Мюнхен Нюрнберг Пасау

Регенсбург Розенхайм Швабах Швайнфурт Щраубинг Вайден Вюрцбург

Икономика

Бавария е една от най-богатите провинции в Германия, превърнала се в последните десетилетия от аграрна в технологична провинция. Въпреки това икономиката е неравномерно развита в отделните райони, като регионите на Мюнхен (Горна Бавария), Нюрнберг (Долна Франкония) и региона на Регенсбург са икономически силно развити, докато други, като Горна Франкония могат да се квалифицират като селскостопански и изостанали. В Инголщат и Мюнхен се произвеждат две от най-известните автомобилни марки - Ауди и БМВ, които са се превърнали в символ на немското качество.

Бавария има хилядолетна културна традиция и силно развито чувство на регионален патриотизъм.

Политика

Бавария има еднокамерен парламент (Landtag), който се избира с гласуване. До декември 1999 е имало сенат, чиито членове са се избирали от обществените и икономически слоеве в Бавария, но след референдум през 1998 година, тази институция е премахната. Председателят на парламента е министър-председател на федералната провинция.

Бавария дълго време е бастион на консервативната политика в Германия, а Християн-социалния съюз (ХСС) е на власт от 1946 година. Всеки премиер от 1957 насам е бил член на тази политическа партия. От 1966 до 2008 година ХСС управлява еднолично. През 1962 ХСС печели 62,1% от гласовете. 

През 1995 баварците решават да въведат пряка демокрация на местно ниво след референдум, иницииран от асоциация, наречена Mehr Demokratie (Повече Демокрация). През 1997 година баварския Върховен съд стопира тези промени. Въпреки всичко Бавария има най-напредничавата локална пряка демокрация в Германия.

На изборите през 2003, ХСС печели повече от две трети от местата в баварския парламент. Нито една партия от следвоенна Германия не е постигнала това. 

От историческа гледна точка Бавария е една от най-либералните германски държави, до анекса на областите Швабия и Франкония през 1814/15 на Виенския конгрес.

Кралство Бавария и Княжество Баден са първите германски държави които имат конституции още в началото на 19 век.

Външни препратки

• Официален уебсайт на Бавария
• Преглед на Бавария, нейната история и култура
• Bayern Viewer - въздушни снимки и карти на Бавария
• Детайлна карта на Бавария
• Кралският двор на Бавария (на немски)
• Информация за Бавария
• Директната демокрация в Бавария (на английски и немски език)