Бавария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свободна държава Бавария
Freistaat Bayern
Знаме на Свободна държава Бавария   Герб на Свободна държава Бавария
Разположение на Свободна държава Бавария в Германия
Площ 70 549 km²
Население (2011) 12 595 891 души
179 души/km²
Столица Мюнхен
Министър-председател Хорст Зеехофер
Правителство ХСС/СДП
БВП (2011) 446,44 млрд. евро
35 595 евро/човек
НТСЕ DE2
bayern.de

Свободна държава Бавария (на немски: Freistaat Bayern, произношение ['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn] ['fraɪʃtaːt 'baɪ.ɐn] или само Бавария е една от шестнадесетте федерални провинции на Германия. Има население от 12,5 милиона жители и е най-голямата по площ германска провинция – площта ѝ е 70 551 km². Столица на провинцията е Мюнхен.[1] Бавария е единствената съвременна федерална провинция в Германия, която не е част от Лигата на Ханза.

География[редактиране | edit source]

Бавария граничи с провинциите Баден-Вюртемберг, Хесен, Тюрингия и Саксония. Също така с държавите Чехия и Австрия, и на юг – с Боденското езеро.

Две големи реки текат през провинцията: Дунав и Майн. Баварските Алпи формират границата ѝ с Австрия. В тях се намира най-високия връх в Германия — Цугшпице.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Бавария е 12 519 728 жители (6 088 805 мъже и 6 355 088 жени) на 12 декември 2007 г. Гъстотата му е 177,5 жители на km². [1] През 2013 г. 2,36 млн. души са с чуждестранен произход. 3,8% от хората участват в неправителствени организации с идеална цел. [2]

15,5% от населението е на възраст до 15 години, 68,0% — между 15 и 65 години и 16,5% над 65 години. [1]

Големи градове[редактиране | edit source]

Таблицата показва населението на градовете с над 100 хил. жители към 31 декември 2007 г. [1]

Град Население
Мюнхен 1 311 573
Нюрнберг 503 110
Аугсбург 269 992
Вюрцбург 135 212
Регенсбург 132 495
Инголщат 123 055
Фюрт 114 130
Ерланген 104 650

Религия[редактиране | edit source]

67,2% от населението са католици, 24,1% — протестанти и 3,6% — други.

Административно деление[редактиране | edit source]

Региони[редактиране | edit source]

Flag of Bavaria (lozengy).svg Провинция Бавария се състои от седем региона (Regierungsbezirke).

Bavarian Admin Districts.jpg

  1. Wappen Bezirk Oberfranken2.svg Горна Франкония (Oberfranken)
  2. Mittelfranken Wappen.svg Средна Франкония (Mittelfranken)
  3. Unterfranken Wappen.svg Долна Франкония (Unterfranken)
  4. Wappen Schwaben Bayern.svg Швабия (Schwaben)
  5. Wappen Bezirk Oberpfalz.png Горен Пфалц (Oberpfalz)
  6. Wappen Bezirk Oberbayern.png Горна Бавария (Oberbayern)
  7. Wappen Bezirk Niederbayern.svg Долна Бавария (Niederbayern)

Тези административни региона се делят на 71 окръга (Landkreise) и на 25 самостоятелни града (kreisfreie Städte).

Окръзи и самостоятелни градове[редактиране | edit source]

Map of Bavaria

Окръзи[редактиране | edit source]

  1. Айхах-Фрайдберг
  2. Алтьотинг
  3. Амберг-Зулзбах
  4. Ансбах
  5. Ашафенбург
  6. Аугсбург
  7. Бад Кисинген
  8. Бад Тьолц-Волфратсхаузен
  9. Бамберг
  10. Байройт
  11. Берхтесгаденерланд
  12. Кам
  13. Кобург
  14. Дахау
  15. Дегендорф
  16. Дилинген
  17. Динголфинг-Ландау
  18. Донау-Райс
  19. Еберсберг
  20. Айхщат
  21. Ердринг
  22. Ерланген-Хьохщат
  23. Форхайм
  24. Фрайзинг
  1. Фрайунг-Графенау
  2. Фюрщенфелдбрук
  3. Фюрт
  4. Гармиш-Партенкирхен
  5. Гюнцбург
  6. Хасберге
  7. Хоф
  8. Келхайм
  9. Китцинген
  10. Кронах
  11. Кулмбах
  12. Ландсберг
  13. Ландсхут
  14. Лихтенфелс
  15. Линдау
  16. Майн-Шпесарт
  17. Майсбах
  18. Милтенберг
  19. Мюлдорф
  20. Мюнхен
  21. Нойбург-Шробенхаузен
  22. Ноймарк
  23. Нойщат-Бад Виндсхайм
  24. Нойщат
  1. Ной-Улм
  2. Нюрнберг
  3. Обералгау
  4. Осталгау
  5. Пасау
  6. Пфафенхофен
  7. Реген
  8. Регенсбург
  9. Рьон-Грабфелд
  10. Розенхайм
  11. Рот
  12. Ротал-Ин
  13. Швандорф
  14. Швайнфурт
  15. Щарнберг
  16. Щраубинг-Боген
  17. Тиршенройт
  18. Траунщайн
  19. Унтералгау
  20. Вайлхайм-Шонгау
  21. Вайзенбург-Гунзенхаузен
  22. Вунзидел
  23. Вюрцбург

Самостоятелни градове[редактиране | edit source]

  1. Амберг
  2. Ансбах
  3. Ашафенбург
  4. Аугсбург
  5. Бамберг
  6. Байройт
  7. Кобург
  8. Ерланген
  9. Фюрт
  1. Хоф
  2. Инголщат
  3. Кауфбойрен
  4. Кемптен
  5. Ландсхут
  6. Меминген
  7. Мюнхен
  8. Нюрнберг
  9. Пасау
  1. Регенсбург
  2. Розенхайм
  3. Швабах
  4. Швайнфурт
  5. Щраубинг
  6. Вайден
  7. Вюрцбург

Икономика[редактиране | edit source]

Бавария е една от най-богатите провинции в Германия, превърнала се в последните десетилетия от аграрна в технологична провинция. Въпреки това икономиката е неравномерно развита в отделните райони, като регионите на Мюнхен (Горна Бавария), Нюрнберг (Долна Франкония) и региона на Регенсбург са икономически силно развити, докато други, като Горна Франкония могат да се квалифицират като селскостопански и изостанали. В Инголщат и Мюнхен се произвеждат две от най-известните автомобилни марки - Ауди и БМВ, които са се превърнали в символ на немското качество.

През 2011 г. безработицата в Бавария е 3,8% (7,1% в цяла Германия).[3]

Политика[редактиране | edit source]

Бавария има еднокамерен парламент (Landtag), който се избира с гласуване. Парламентът избира министър-председател на федералната провинция с петгодишен (от 1998 г.) мандат, който избира членове на правителството, които биват утвърдени от парламента. Министър-председателят не може да бъде свален посредством вот на недоверие, но може да напусне по собствено желание по всяко време. Кандидатите за министър-председател трябва да имат право да гласуват на избори за баварско управление и да са навършили 40 годишна възраст. [4]

До декември 1999 е имало сенат, чиито членове са се избирали от обществените и икономически слоеве в Бавария, но след референдум през 1998 година, тази институция е премахната.

Бавария дълго време е бастион на консервативната политика в Германия, а Християн-социалния съюз (ХСС) е на власт от 1946 година. Всеки премиер от 1957 насам е бил член на тази политическа партия. От 1966 до 2008 година ХСС управлява еднолично. През 1962 ХСС печели 62,1% от гласовете. [5]

През 1995 баварците решават да въведат пряка демокрация на местно ниво след референдум, иницииран от асоциация, наречена Mehr Demokratie (Повече Демокрация). През 1997 година баварския Върховен съд стопира тези промени. Въпреки всичко Бавария има най-напредничавата локална пряка демокрация в Германия.

На изборите през 2003, ХСС печели повече от две трети от местата в баварския парламент. Нито една партия от следвоенна Германия не е постигнала това. [5]

От историческа гледна точка Бавария е една от най-либералните германски държави, до анекса на областите Швабия и Франкония през 1814/15 на Виенския конгрес.

Кралство Бавария и Княжество Баден са първите германски държави които имат конституции още в началото на 19 век.

Министър-председатели след 1945 г.[редактиране | edit source]

Този списък включва всички министър-председатели на Бавария от 1945 до 2012 г. [6]

Образование и наука[редактиране | edit source]

През зимния семестър 2010/11 в баварски университети учат 287 432 студенти от които 59 813 започващи обучението си. За десетте години преди това броят на студентите се е увеличил с 74 131 (34,8%). Седем от десет студенти са баварци, а всеки девети – чужденец. 48,9% от следващите и 49,9% от започващите обучението си са жени. [7]

Към 2013 г. правителството на Бавария инвестира 6 млрд. евро годишно в университети и научни институции като институтите Макс Планк и Фраунхофер и центровете Хелмхолц. [8]

Към 2013 г. инвестициите на правителството в образование са 33,9 млрд. евро, което представлява повече от една трета от годишния бюджет. [9]

Култура[редактиране | edit source]

Към 2013 г. правителството на Бавария инвестира 630 млн. евро годишно в театър, музеи, модерно изкуство, библиотеки, защита на исторически обекти и др. [8]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Bayerisches Landesportal: Größtes Land der Bundesrepublik. // Официален сайт на Бавария. Правителство на Бавария. Посетен на 24 ноември 2012.
  2. ((de))  Bayerisches Landesportal: Arbeit & Sozialordnung, Familie & Frauen. // www.bayern.de. Баварско държавно канцлерство. Посетен на 3 септември 2013.
  3. Bayerisches Landesportal: Wirtschaftsleistung und Arbeitsmarkt. // Официален сайт на Бавария. Правителство на Бавария. Посетен на 24 ноември 2012.
  4. ((de))  Bayerisches Landesportal: Ministerpräsident Horst Seehofer. // www.bayern.de. Баварско държавно канцлерство. Посетен на 3 септември 2013.
  5. а б Der große Abstieg, статия в Die ZEIT от 5 януари 2012
  6. Bayerisches Landesportal: Die Bayerischen Ministerpräsidenten seit 1945. // Официален сайт на Бавария. Правителство на Бавария. Посетен на 24 ноември 2012.
  7. ((de))  Zahl der Studenten in Bayern auf neuem Höchststand. // www.augsburger-allgemeine.de. Augsburger Allgemeine Online, 15 февруари 2011. Посетен на 3 септември 2013.
  8. а б ((de))  Bayerisches Landesportal: Wissenschaft, Forschung & Kunst. // www.bayern.de. Баварско държавно канцлерство. Посетен на 3 септември 2013.
  9. ((de))  Bayerisches Landesportal: Unterricht & Kultus. // www.bayern.de. Баварско държавно канцлерство. Посетен на 3 септември 2013.