Бремен
| Бремен Bremen |
|
| — град — | |
|---|---|
.svg) |
|
 Бремен
Бремен
|
|
| Страна |  Германия |
| Провинция | Бремен |
| Площ | 325,42 km² |
| Надм. височина | 12 m |
| Население (2010) | 547 340 души 1 682 души/km² |
| Подразделения | 5 градчета с 23 района |
| Пощенски код | 28001–28779 |
| Телефонен код | 0421 |
| МПС код | HB |
| Официален сайт | http://www.bremen.de/ |
Бремен (на немски: Bremen) е град в Северна Германия. Официалното му име е Фрайе унд Ханзещат Бремен (Freie und Hansestadt) поради членството му в средновековния съюз Ханза. Разположен е на река Везер.
Населението му през 2010 е 547 340 жители. Площта му е 325,42 км². [1] Заедно с Бремерхафен образува провинция Бремен, основана през 1947 г., с площ 419 км² [2].
Съдържание |
История [редактиране]
Праистория [редактиране]
Няма точни данни кога е създадено първото селище на мястото на днешен Бремен, но има данни, че в околностите на града са открити кости от праисторически слон от около 150 000 пр.н.е. Край Вилдесхаузен има открити човешки кости от 10-12 000 пр.н.е. Предполага се, че по земите на днешен Бремен са живели саксонски племена. През VIII век Карл Велики води битки с местните племена и установява контрол над областта.
Ранна история [редактиране]
Най-ранната писмена информация за Бремен споменава убийството на свещеник, назначен от Карл Велики, от местното население. Предполага се, че първата църква е построена през 789 г., със сигурност тя е разрушена през 858 г. от датските викинги. На 10 август 965 г. император Вилхелм I дава търговското право, монетното право и митническото право на архиепископът на Бремен.
Възход [редактиране]
През XI век градът бива укрепен поради опасност от нормандско нашествие. Първият годишен свободен пазар (на немски Freimarkt) става факт на 16 октомври 1035 г. Това е и най-старият свободен пазар в Северна Германия и в днешно време се празнува ежегодно. През 1041 г. катедралата е опожарена през годините от 1043 до 1066 е построена отново в подобен стил на катедралата в Кьолн. През следващите векове католическата църква продължава да управлява града.
През XII век Бремен установява търговски отношения с Фландрия, Англия, Скандинавия, страните по Балтийско море и Вестфален благодарение на подобрените транспортни възможности. През 1217 г. гражданите сключват примирие с архиепископ Герхард I и получават равни права с църквата. Междувременно Бремен изпълнява всички изисквания за един средновековен град — добра отбрана, пазар, градско право, самоуправление.
В края на XIII век градът благоденства. Строят се нови сгради, катедралата бива подобрена. Това привлича хора от околността на Бремен, които заживяват в града.
Участие в Ханзата [редактиране]
През 1358 г. Бремен се присъединява към Ханзата. През 1366 г. за първи път "Ключът на Бремен", символизиращ ключът на Св. Петър, става част от герба на града.
В началото на XV век Бремен е третият по сила град в Ханзата. През 1404 г. е изградена статуята на Роланд, а през 1414 г. е завършено и кметството. Въведена е и сложна система на управление с два кмета, 12 съветника и 16 общественици.
На 27 април 1427 г. Бремен е изгонен от Ханзата, поради неявяване на техен депутат на среща на страните-участници.
XVI век [редактиране]
И в началото на XVI век Бремен остава почти незасегнат от влиянието на краля/кайзера. По това време законите са много строги — често се наказва със смърт чрез обесване или обезглавяване, погребване жив, дамгосване и сурови парични глоби за дребни престъпления. Същевременно броят на населението се увеличава — всеки, който живее в града повече от една година без да извърши престъпление получава право да откупи свободата си срещу определена сума. По това време културни мероприятия почти не се случват.
През 1521 г. в Бремен избухва епидемия от чума, при която умират до 70 души дневно.
Реформация [редактиране]
Бремен приема идеите на Мартин Лутер сравнително бързо и от 1522 г. до 1526 г. се отслужват протестантски литургии редом с католическите. След 1526 г. се извършват единствено протестантски, с изключение в катедралата Св. Петър, където, обаче, бременчани нямали законовото право да присъстват. В годините след това се появяват първите училища в града. През 1532 г. и катедралата става протестантска. Същевременно долните слоеве на обществото правят революция и успяват да създадат парламент със 104 депутата, който просъществува само няколко месеца преди да бъде закрит.
В последвалите години Бремен води поредица войни с Олденбург и Брауншвайг.
Градът приема и идеите на калвинизма. През 1563 г. Бремен е изключен от Ханзата за втори път поради религиозни различия, където е приет отново през 1576 г. Същевременно в града има чума 6 пъти между 1566 и 1585 г, а през 1566 г. почива последният католически епископ на Бремен.
XVII век [редактиране]
През XVII век процъфтява външната търговия. Основен търговски партньор са холандските провинции. Друг важен търговски партньор е Норвегия - Бремен продава бира и получава рибни животински продукти. По-късно импортът на риба се премества към Исландия и Шетландските острови. Около средата на века градът започва да упражнява китоловство. По това време класите в обществото вече не се определят от произхода, а от благосъстоянието. Градът води борба за независимост от империята с променлив успех.
През 1629 г. Ханзата се разпада напълно поради религиозни различия и единствено три града — Бремен, Хамбург и Любек сключват договор за помощ при война, който бива удължаван многократно след това без да има реално значение. От тогава трите града се наричат Ханзеатски градове.
Население през годините [редактиране]
- 1230: 10-15 000 жители
- XVII век: 20 000
- 1810: 35 800
- 1830: 43 700
- 1850: 55 100
- 1880: 111 900
- 1900: 161 200
- 1925: 295 000
Управление [редактиране]
В Бремен е седалището на градския парламент на провинция Бремен. В него участват 83 депутата - 67 от град Бремен и 16 от Бремерхафен. Парламентът избира управлението на провинцията — сенатът. В сенатът участват 7 сенатора. Президентът на сената (съпоставим с министър-председателите на останалите провинции) е едновременно с това и кмет на град Бремен. Един от останалите сенатори също е кмет.
Икономика [редактиране]
Пристанището на Бремен се намира в Бремерхафен и е на световно ниво. Основните промишелности в Бремен са автомобилна, металообработка, корабостроене, самолетостроене, както и космически разработки. Също така хранителна промишленост. Градът се преструктурира в място за разработка на нови технологии. Има конгресен и панаирен център.
Образование и наука [редактиране]
В Бремен са разположени два университета (държавен университет Бремен и частен - Якобс), университети по приложни науки (Fachhochschulen) и по изкуствата (Hochschule für Künste).
Култура [редактиране]
В Бремен се намират музеи, сред тях Юберзеемузеум (на немски Überseemuseum), Универзум (Universum), и други. Също така има художествена галерия (Kunsthalle, Кунстхале), няколко големи театъра. Градът е седалище на немската камерна филхармония. Организират се фестивали и концерти.
Всяка година има три големи събора — Остервийзе (на немски Osterwiese, Великденски събор), Фраймаркт (Freimarkt) и Коледният събор (Weihnachtsmarkt). Фраймарктът е най-големият северногермански празник. Започнал през XI век като свободен пазар за чужди търговци, днес той представлява увеселителен парк с много забавления (влакче на ужасите, виенско колело и др.) и шатри с музика на живо. На Коледния събор традиционно майстори продават стоки, изработени по запазени от Средновековието техники.
Ежегодно в Бремен се провеждат световно първенство по хип хоп и самба-карнавал.
Забележителности [редактиране]
Сгради [редактиране]
- Катедрала "Св. Петър" (на немски St. Petri Dom)
- Кметство (построено през 1414 г.)
- Градски парламент (на немски Bürgerschaft - останало като название от годините на участие в Ханзата)
- Fallturm - кула за измерване на земното ускорение
- Шноор (на немски Schnoor) - квартал, обявен за световно културно наследство от ЮНЕСКО
Статуи [редактиране]
- Статуя на Бременските музиканти, по приказката на Братя Грим
- Статуя на Роланд
Други [редактиране]
- Ботаническа градина
- Градски парк
- Марктплац (пазарен площад)
- Парк "Рододендрон"
Спорт [редактиране]
Бремен е спортен център с изявени дисциплини футбол, конни дисциплини и колоездене. Най-големият футболен отбор е Вердер Бремен, който играе мачовете си на Везерщадион (по името на река Везер). В града се провежда ежегодно 6-дневно колоездачно състезание (6-Tage-Rennen). Има и хиподрум.
Транспорт [редактиране]
Бремен има летище, пристанище (Бремерхафен) и ЖП-гара. Градският транспорт се състои от автобуси и трамваи. Има добре изградена инфраструктура за колоездачи.
Партньорски градове [редактиране]
Братислава, Словакия
Виндхук, Намибия от 18 април 2000 г.
Гданск, Полша (от 1976 г.)
Далиан, Китай (от 1985 г.)
Измир, Турция (от 1995 г.)
Коринто, Никарагуа
Рига, Латвия (от 1992 г.)
Росток, Германия
Хайфа, Израел (от 1988 г.)
.svg){kind=small}
Използвана литература [редактиране]
- История на Бремен от официалния сайт на града. Автор: Гюнтер Гарбрехт.
- Факти за Бремен от официалния сайт на града.
- Информация за Бремен от официалния сайт на града.
- Сайт за световното първенство по хип хоп
Външни препратки [редактиране]
- Официален сайт
- Карта на града
- Бременски университет
- Хохшуле или университет по приложни науки
- Международен университет „Бремен“
Източници [редактиране]
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30-31. Посетен на 20 януари 2013.
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 14. Посетен на 16 януари 2013.
|
||||||||||||||||
|
|||||
