Улм
| Улм Ulm |
|
| — град — | |
|---|---|
 |
|
 |
|
 Улм
Улм
|
|
| Страна |  Германия |
| Провинция | Баден-Вюртемберг |
| Площ | 118,69 km² |
| Надм. височина | 500 m |
| Население (2010) | 122 801 души 1 035 души/km² |
| Кмет | Иво Гьонер |
| Пощенски код | 89073–89081 |
| Телефонен код | 0731, 07304, 07305, 07346 |
| МПС код | UL |
| Официален сайт | http://www.ulm.de/ |
Улм (на немски: Ulm) е град в Германия, провинция Баден-Вюртемберг. Това е родният град на Алберт Айнщайн.
Съдържание |
География[редактиране]
Градът е разположен е на река Дунав и нейния приток Илер. Този независим град е център на окръга Алб-Донау.
Площта на Улм е 118,69 км², населението към 31 декември 2010 г. – 122 801 жители, а гъстотата на населението – 1 035 д/км². [1]
История[редактиране]
Градът се споменава за първи път през 9 век. Селището се споменава за пръв път през път през 854 г. като търговски пункт. През 1181 г. Улм получава градски права и до 1802 г. е седалище на курфюрст (княз). В края на XII век херцог Отокар фон Шарермарк дава привилегии на търговците от Улм, Регенсбург и Аахен. От 1300 година започва укрепването на града с двойна стена. В един документ от 1397 г. се съобщава, че Улм е вече свободен, самостоятелен град.
Забележителности[редактиране]
- Катедралата в Улм (Улмският Мюнстер) е най-високата църковна постройка в света - 161,53 м.
- Фишерфиртел (немски: Fischerviertel - рибарският квартал) е средновековна занаятчийска част от града.
Партньорски градове[редактиране]
Арад, Румъния
Братислава, Словакия
Будапеща, Бая, Унгария
Видин, Силистра, България
Вуковар, Хърватия- Клуж-Напока, Румъния
Нови Сад, Суботица, Кладово, Сърбия- Сибиу, Румъния
- Тимишоара, Румъния
- Тулча, Румъния
Хинотега, Никарагуа
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Личности родени в Улм[редактиране]
- Алберт Айнщайн (1879-1955), физик
- Ули Хьонес (р.1952), футболист
- Роберт Бош (роден 1861 в с. Албек, околностите на Улм), индустриалец, изобретател
Личности починали в Улм[редактиране]
- Едгар Рабш (1928-1990), немски органист и композитор
Външни препратки[редактиране]
Източници[редактиране]
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30-31. Посетен на 20 януари 2013.
|
||||||||||||||||
