Силистра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Силистра
Силистра
SilistraPanorama2.jpg
Панорамен изглед към града.
България
Red pog.png
Силистра
Област Силистра
Red pog.png
Силистра
Общи данни
Население 38 364 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 34 216 (НСИ)
Землище 27,159 km²
Надм. височина 60 m
Пощ. код 7500
Тел. код 086
МПС код СС (Сс)
ЕКАТТЕ 66425
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   - кмет
Силистра
Юлиан Найденов
(ГЕРБ)
Адрес община
пл. „Симеон Велики“ 33
тел.: 086/823 141
факс: 086/822 112

Силѝстра е пристанищен град на река Дунав в Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименните община Силистра и област Силистра. Според последното преоброяване на НСИ към 31.12.2013 г. [1], населението е 34 216 жители.[2][3][4].

Силистра е град с богата история, като сред забележителности се открояват късноантична римска гробница и турската крепост Меджиди Табия.

Съдържание

География[редактиране | edit source]

Местоположение[редактиране | edit source]

Панорама
Панорама

Градът се намира в Североизточна България, т.е. в Южна Добруджа. През него минава Европейският транспортен коридор №7.

Администратично деление[редактиране | edit source]

Селищната мрежа включва 19 населени места, от които един град - център на общината - гр. Силистра.[5]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на Община Силистра се характеризира с умерено континентален характер и попада в крайдунавската климатична подобласт. Характерно за този район е горещото лято, ранното настъпване на пролетта и силното застудяване през зимата. Абсолютната минимална температура достига -32 градуса, а максималната до 40,4 градуса през 1927 година. Средногодишната температура на въздуха е 11,6 градуса. Устойчивото задържане на температурата на въздуха над 10 градуса започва през първата десетдневка на април и продължава до края на октомври - около 200 дни.

Валежите в района са неравномерно разпределени и недостатъчни, като най-големи количества падат през пролетните и ранните летни месеци, а най-малко - през зимата. Средногодишното количество е 547 мм./кв.м., което е под средното за страната. Снежната покривка се задържа 50-60 дни с дебелина 16-30 см.

Преобладаващите ветрове имат югозападна посока. Дните с мъгли са средно 26 в годината.[5]

Води[редактиране | edit source]

Част от селищата на Община Силистра са разположени по поречието на река Дунав. Анализът на водите на реката показва, че са годни за къпане, спорт и туризъм и се числят към ІІІ-та категория. Водоснабдяването на населението от Общината се изпълнява от фирма "Водоснабдяване и канализация" ООД, като водоизточниците са помпажни води кладенци тип "Раней".[5]

Флора и фауна[редактиране | edit source]

На 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав се намира биосферен резерват Сребърна.

История[редактиране | edit source]

Древности и Античност[редактиране | edit source]

Градът е основан още отпреди повече от 5000 г. пр. н.е от траките.След това Римската империя превзема града и основава aнтичният Дуросторум през 106 г.сл.Хр., когато по нареждане на император Траян на територията на днешния град е настанена една от елитните единици на Римската империя – ХІ Клавдиев легион. Това е началото на една забележителна и славна история. През 169 година императорът философ Марк Аврелий обявява Дуросторум за самоуправляващ се римски град – муниципиум. Между ІІ и VІ век Дуросторум е главният фортпост на империята срещу варварите. Тук е роден “спасителят на Рим”, наричан още “последният римлянин” Флавий Аеций. Тук през 303 – 307 година постигат мъченическа смърт 12 светци, превърнали се във фундамент на християнството в българските земи.

Българско средновековие[редактиране | edit source]

През епохата на Първото българско царство при хан Омуртаг в Дръстър е изграден Дунавският дворец на българските ханове, в който през 896 – 897 година се установява самият цар Симеон Велики. През 927 година градът става резиденция на първия български патриарх Дамян. Между ХІ и ХІІ век Дръстър е столица на северните български земи – Подунавие, а през Второто българско царство – митрополитска резиденция и столица на Теодор Светослав и Иванко Тертер.

Под османска власт[редактиране | edit source]

След турското завоюване (1388 г.) градът е силно укрепен. През 1877 г. той е обсаден от руснаците и отстъпен на България.

След Освобождението и под румънска власт[редактиране | edit source]

След неуспешната за България Междусъюзническа война Силистра е отстъпена на Румъния съгласно Санкт-Петербургския договор през 1913 г.

Втора световна война и комунизъм[редактиране | edit source]

През 1940 г. Силистра е върната отново на България.

Силистра днес[редактиране | edit source]

Населението на Силистра се състои предимно от българи.

Хронология[редактиране | edit source]

Художествена галерия в Силистра
Крепостните стени на Дуросторум
Отстъпление на българите при маджарско нападение
  • 105 - 106 г. - В тракийското селище Дуросторум е настанен XI Клавдиев легион със задача да охранява голяма част от Дунавската равнина и границата на Римската империя
  • 106 - 169 г. - Дуросторум е укрепен военен лагер на около който възниква цивилно селище (канабе)
  • 169 - 176 г. При император Марк Аврелий укрепеният с крепост лагер и прилежащото му селище прераства в град. На гражданите му са дадени граждански права.
  • II в.- Възниква гр. Тутракан с римското име Трансмариска.
  • 238 г. - Дуросторум е нападнат от племето 'карпи'. Жителите му са ограбени, а част от тях са отведени в робство.
  • 294 г. - На път за Сирмиум (на изток) император Диоклециан посещава Дуросторум.
  • 303 г. - На път за Никомедия (връщайки се от изтока към Рим) император Диоклециан наново се отбива в Дуросторум.
  • 302 - 304 г. - Крепостта на Дуросторум е възстановена и допълнена с нови елементи.
  • 304 г. - Император Диоклециан отново идва в Дуросторум. Оттук командва възстановителните работи по римските крепостни укрепления в басейна на Долен Дунав.
  • 366 - 369 г. - Във връзка с т.н. Първа Готска война император Валент пребивава в Дуросторум.
  • 376 г.- Голяма група готи със съгласието на император Валент преминават река Дунав при Дуросторум на път към Тракия, където имат намерение да се заселят.
  • 388 г. - Дуросторум става седалище на епископия
  • 396 г. - В Дуросторум се ражда един от големите римски пълководци Аеций
  • IV — VI в. - Тутракан е селище от градски тип.
  • 527 - 565 г. - По време на управлението на император Юстиниан I е възстановена крепостната стена на Доростол.
  • 586 г. - Аварите превземат Доростол. Градът не е разрушен и продължава да бъде важен военен център на маневрите на византийската войска в района на Долен Дунав.
  • 593 г.- Византийския стратег Проскос приема Доростол за резиденция на своите войски в действията срещу славяните
  • кр. на VI в. - Властта на Византия над областта на Долни Дунав се превръща във фикция. Много знатни жители на Доростол се преселват в областта Анкона (Южна Италия).
  • кр. на VII в.- Доростол (след това Дръстър) е вече владение на Първата Българска държава.
  • 895 г. -В силната българска крепост Дръстър, цар Симеон намира убежище от пълчищата на маджарите.
  • 927 г. - Митрополитът на гр. Дръстър е провъзгласен за пръв патриарх на България.
  • 969 г. - Дръстър е превзет от войските на киевския княз Светослав I.
  • 972 г. - Княз Светослав е обсаден в Дръстър от войските на византийския император Йоан Цимисхий.
  • 976 - 1000 г. -Доростол е владение и често е седалище на Цар Самуил.
  • 1001 г. - Градът отново е завзет от византийците.
  • XI в. -Във времето на византийското владичество Дръстър е административен и военен център на византийската област Подунавие, простираща се от морето до река Тимок. Тук е и седалището на областния управител.
  • 80-те г. на XI в. - Дръстър е център на размирици и брожения на печенези, узи и други племена.
  • 1088 г. -Градът е превзет от войските на византийския император Алексий Комнин. Византийската власт е възстановена в края на 90-те г. на XI век.
  • 1153 г. - В географските съчинения на арабския пътешественик Идриси, Дръстър е описан като 'град, чиито улици са широки, пазарите богати и многолюдни, а хората заможни и живеещи в изобилие'.
  • 1186 г. -Дръстър заедно с цяла Североизточна България, преминава във владение на Втората българска държава.
  • 1278 г. - В крепостта Пристрия (Дръстър) е обсаден почти за година от войските на византийския пълководец Михаил Глава българският цар Ивайло.
  • 1388 г.- Крепостта Таракан (Тутракан) пада под турско робство. Цар Шишман е принуден да предаде на турците града и крепостта Дръстър, което общо надминавало всички негови градове и крепости, както по големина, така и по великолепието на постройките, богатството на жителите и по своята силна крепост.
  • 1391 - 1393 г. -Дръстър отново е владение на Цар Иван Шишман.
  • XV — XVII в.- Силистра е административен и търговски център на едноименен санджак простиращ се до Айтос и Търново - трети по големина в българските земи
  • 1418 - 1420 г.-Въстание на шейх Бедреддин Симави. Обхваща Добруджа и Силистра.
  • 1636 г.- През Силистра минава полският дворянин Освиенцим в свитата на кралския пратеник Георги Красинки, която пътува за Цариград. Оставя богато описание на града.
  • 1652 г.- Силистра е посетена от турския пътешественик Евлия Челеби, който описва града.
  • 1678 г.- Умира големият дубровнишки дипломат Николо Бона, затворен в силистренската крепост след неуспешни преговори с турците.
  • кр. на XVII в.- В Силистра се ражда Партений Павлович.
  • 1773 г.- Силистренската крепост е обградена от руски войски под командването на фелдмаршал П. А Румянцев.
  • 1773 г.- Руският пълководец А. В. Суворов на два пъти превзема Тутракан
  • нач. на XIX в.- В Силистра се ражда кап. Никола Филиповски, ръководител на въстание в 1855 г.
  • 1809 г.- Силистренската крепост е обсадена от руски войски под командването на княз Багратион.
  • 1810 г.- Силистра е превзета от руските войски.
  • 1811 г.- В Силистра отново влизат руски войски — на ген. М. И. Кутузов. В боевете участват и много български доброволци.
  • 1829 г.- След 44-дневна обсада силистренската крепост е превзета от войските на ген. Дибич-Забалкански. До 1836 г. Силистра остава руско владение. Комендант и кмет на града е капитан Георги Мамарчев.
  • 1830 г.- В Силистра престоява три месеца украинският учен Юрий Венелин. Извън стените на крепостта се създава български квартал 'Волна', населен с бежанци от селата и завърнали се от Влашко и Бесарабия българи.
  • 1834 г.- В Силистра се ражда Гено А. Чолаков, съратник на В. Левски, водач на национално-революционните борби на българите в Силистренския край.
  • 1836 г.- Руските войски напускат Силистра. Скоро след това е възстановена властта на турците.
  • 1837 г.- Силистра е посетена от турския султан Махмуд II. В свитата на султана пътува немският офицер Ф. Мелтке, оставил сведения за града.
  • 1848 г.- Българите от квартал 'Волна' откриват свое българско училище.
  • 1839 - 1853 г.- Изградена е последната турска крепост на Силистра и укрепителен пояс от фортове и редути, от които днес е запазена крепостта 'Меджиди табия'.
  • 1853 г.- Турците изгарят българския квартал 'Волна'.
  • 1854 г.- По време на Кримската война руски войски под командването на фелдмаршал Паскевич обсаждат силистренската крепост. В обсадата участва и великият руски писател Л. Н. Толстой.
  • 1854 г.- при Тутракан се водят руско-турски сражения и градът е превзет от руските войски
  • 1858 г.- В Силистра се отделя от гръцкото училище и обособява като самостоятелно българско училище.
  • средата на XIX в.- Тутракан е вече град.
  • 1862 г.- Построена е българската църква 'Св. Св. Петър и Павел'. Поставя се началото на организираната борба на българите против гръцкия владика Дионисий. В Тутракан се открива българско светско училище.
  • 1864 - 1866 г.- В града учителства учителят-реформатор и революционер Тодор Пеев.
  • 1867 г.- Край Тутракан минава четата на Панайот Хитов със знаменосец В. Левски.
  • 1870 г.- Основано е девическото училище в Силистра от учителката революционерка Евлампия Стоева Векилова, съратничка на В. Левски. В Силистра учителства големият възрожденски обществен деец и просветител Сава Доброплодни, който основава първото читалище и театрално дружество в града. Съратник на В. Левски.
  • 1871 г.- Българите в Силистра се готвят за въстание. Филип Тотю става военен ръководител на въстанието.
  • 1872 г. - Силистра е посетена от големия унгарски пътешественик Феликс Каниц.
  • 1873 г.- В Тутракан е основано читалище 'Възраждане'
  • 1876 г.- Четата на войводата Таньо Стоянов минава Дунава.
  • 1878 г.- Турските войски организирано напускат Силистренската крепост.
  • 1885 г.- Основано е дружество на Червения кръст.
  • 1886 г.- В града се основава сценично дружество 'Деятел' със задача да съдейства за развитието на сценичното изкуство в България.
  • 1887 г.- Бунт на капитан Кръстев в Силистра против Стамболово-Радославовския режим
  • 1893 г. Работници-шивачи при фабриканта З. Якобсон и Сие, банкер и търговец, обявяват стачка, която завършва успешно.
  • 1894 г.- Основано работническо дружество от Васил Нейчев, Донко Анчев и Александър Митанов.
  • 1896 г.- Роден Дочо Михайлов.
  • 1897 г.- Стачка на 40 души от различни занаятчийски работилници.
  • 1902 г. - Основано е Общо работническо дружество.
  • 1903 г.- Организиран сарашко-табашки синдикат с 33 члена
  • 1910 г.- Година на стачки — на кожарските работници, на металоработниците и на печатарите.
  • 1911 г.- Стачка на обущарските работници.
  • 1902 - 1912 г.- Откриват се: котларска фабика, мелница в Силистра, мелница на Харалампи Джамджиев в Кулфарата.
  • 1912 г.- Започва Балканската война. Масова мобилизация.
  • 1913 г.- Начало на Междусъюзническата война. Първа национална катастрофа за България при Фердинанд I. Румъния се намесва във войната и окупира Южна Добруджа. Съгласно Букурещкия договор Цяла Южна Добруджа до (в т.ч.) Тутракан минават под румънско владичество. Започва масова емиграция. Силистренската гимназия се премества в Свищов, а от есента на 1916 г. в Ловеч.
  • 1914 г.- Румънският парламент гласува закон с който се отнема земята и собствеността от онези, които нямат пълни документи за собственост и по една-трета от тези които имат всички документи. Започва Първата световна война.
  • 1916 г.- Масово и принудително разселване на жители от селата в района и прогресивни фамилии от града във вътрешността на Румъния. Начало на войната между България и Румъния. След голямо военно сражение край Тутракан градът минава в български ръце.
  • 1917 г.- Образуват се повсеместно комитети 'Народно движение за присъединяване на цяла Добруджа към България'. По характер националистическо. Първи събор на движението в Бабадаг. Протест на жените против войната. Гимназията се завръща от Ловеч в Силистра.
  • 1918 г.- Подписан е Букурещкият мир според който Южна Добруджа се дава на България в Северна се установява кондоминиум на съюзниците (съвместно управление). Окупация на Южна Добруджа от войските на Антантата (Съглашението) съгласно Ньойския 'мирен' договор.
  • 1918 - 1919 г.- Връщане на румънската администрация, полиция и войска.
  • 1919 г.- В Южна Добруджа върлува бандитизъм.
  • 1920 г.- Парламентарни избори в Румъния. Коста Стоев е избран за депутат. Васил Патронов изгражда Българско културно общество.
  • 1922 г.- Изграждат се работнически синдикати с общ синдикален съвет.
  • 1926 - 1932 г.-Прилагането на закона 'За организиране на нова Добруджа' - отнемане на земята на собствениците и колонизация на района с румънци и куцовласи. Жесток терор.
  • 1924 г.- Румънската власт поставя синдикатите вън от закона.
  • 1932 г.- Ученическа стачка в Българската гимназия в Силистра.
  • 1935 г.- Стачка на работниците от оризищата край Дунава начело с Тодор Бонев.
  • 1937 г.- Създаден е Синдикат на зидарите.
  • 1939 г.- Стачка на строителните работници от строежа на казармите.
  • 1940 г.- Подписана е Крайовската спогодба. Южна Добруджа окончателно се връща в България. Българските войски навлизат в Силистра и Тутракан.

Население[редактиране | edit source]

Брой на населението[редактиране | edit source]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година.[2][3][4][6]

Силистра
Година 1887 1910 1934 1945 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
Население 11 415 11 046 няма данни 15 951 20 350 33 019 58 197 53 619 48 360 42 153 39 358 38 733 37 837
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“[3], „Pop-stat.mashke.org“[4] и Географски институт при БАН[6]

Религия и етнически състав[редактиране | edit source]


По-голямата част от населението на гр. Силистра се състои от жители, които са православни християни.

В Силистра, също така, се се изповядва ислямската религия в двете и течения: -сунитското; -шиитското; Сунитете от гр.Силистра са били собственици на 17 джамии в миналото към 2014г. са останали две -куршумлу джамия; -нова джамия;

Политика[редактиране | edit source]

Кмет[редактиране | edit source]

Кмет на град Силистра към октомври 2013 г. е д-р Юлиян Найденов.

Общински съвет[редактиране | edit source]

Чуждестранни представителства[редактиране | edit source]

Градът е седалище на консулства от следните държави:

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Град Държава

Flag of Macedonia.svg Велес
Flag of Hungary.svg Дунайварош
Flag of Germany.svg Дрезден
Flag of England.svg Кетъринг
Flag of Serbia.svg Кикинда
Flag of Romania.svg Кълъраш
Flag of Serbia.svg Лесковац
Flag of Belarus.svg Лида
Flag of Turkey.svg Люлебургаз
Flag of Brazil.svg Промисао
Flag of Russia.svg Ржев
Flag of Romania.svg Слобозия
Flag of Ukraine.svg Хмелницки

Македония
Унгария
Германия
Англия
Сърбия
Румъния
Сърбия
Беларус
Турция
Бразилия
Русия
Румъния
Украйна

Икономика и инфрастуктура[редактиране | edit source]

Характеристика[редактиране | edit source]

В град Силистра днешно време няма много големи заводи. Градът е бил силно индустриализиран, но след 2000 г. много от големите предприятия са разпродадени или затворени. Световната икономическа криза през 2009 г. също оказва влияние върху икономиката и най-вече на големите предприятия в града - съкратени са много работници. През 2011 г. е затворен най-големият месопреработвателен комбинат в областта "Меком" АД поради огромни дългове към банките.

Работещите предприятия през 2011 г. са:

  • "Актуал" - производство на колбаси
  • "Оливия" - месокомбинат
  • "Силома" - производство на металорежещи машини
  • "Хром" - бойлери, неръждаеми предмети
  • "ЗММ Стомана" - металообработване
  • "Първи май" - растениевъдство
  • "Брамак" - производство на бетонови керемиди и капаци и внос на материали за покривни системи.
  • "Соларпро" - производство на соларни панели
  • "Лесилмаш - 98" - фазери
  • "Фазерлес" - производство на фазери
  • "Каумет" - производство на каучукови изделия
  • "Тукай" - производство на водопроводни връзки и т.н.
  • "Пролайн" - производство на ПВЦ профили за прозорци и врати
  • "ТПК Добруджанка" - шивашко предприятие
  • "Дунав" - производство на маркови костюми
  • "Еликом" - Най-големият български производител на пълна гама електронни везни. Фирмата произвежда везни с капацитет от 3 кг до 80 тона, етикетни принтери, касови апарати, фискални принтери и таксиметрови апарати.

В основата на на местната икономика са земеделието, машиностроенето, текстилът, обзавеждането, хранителни продукти и тухларството.[7] . През 2009 г.. в Силистра беше открит първия Мол наречен S&S Mallв последсвие преименуван на Central Park. В този мол има магазини на: Triumph, Tendenz, Billa (затворен - декември 2012 г.), DM. В Силистра има и няколко големи хипермаркета на веригите: Billa (2) Bila магазинте са затворени през декември 2012 г., Kaufland (1), Lidl (1), Technopolis (1) открит на 16.10.2008 г., Техномаркет (1), CBA (10).

Първият търговски център тип мол в Силистра S&S Mall отвори врати на 20 май 2009 г. Той се намира в центъра на Силистра непосредствено до Дунавския парк. Понастоящем се казва Central Park.

Машиностроене и електротехника[редактиране | edit source]

И днес в Силистра са развити отраслите машиностроене и електротехника, но далеч от някогашния си капацитет.[8] Така в областния център работи познатото от миналото предприятие за касови апарати и електронни везни „Оргтехника“. Във фирмата сега са заети 200 души, докато в миналото тя е осигурявала хляб на около 3200. Промишлената визитка на Силистра се допълва от машиностроителните предприятия „Силома“ (която произвежда лентоотрезни машини), ЗММ „Стомана“ (за производство на дървообработващи машини), "ТРАНСКОМ-1" ООД (производство на метални конструкции; възли, агрегати и резервни части за селскостопански машини)[9]. Освен тях сред водещите фирми както в община Силистра, така и на областно равнище се класира „Фазерлес“ - предприятие за производство на дървесно-влакнести плочи както за мебелната промишленост, така и за опаковки. Фирмата е и един от големите работодатели в областта със своите 389 работници. „Хром“ АД е единственият производител в България на умивалници и съдове от неръждаема стомана.

Хранителна и текстилна промишленост[редактиране | edit source]

Други развити отрасли са хранително-вкусовата и текстилната промишленост [10], Със силни позиции в хранително-вкусовата промишленост на региона е и мелницата „Първи май“, както и „Зърнени храни“ АД. По данни на областния управител двете фирми кредитират земеделието на региона с много повече средства от тези, отпуснати от фонд „Земеделие“.Друг представител на текстилния бранш в общината е „Дунав“ АД, която произвежда дамски костюми главно за Германия, Ирландия и Холандия. Както и на други места в страната, така и тук шивашките предприятия съществуват преди всичко чрез поръчки на ишлеме. Такъв е примерът с „Латин клуб“ ООД — създадена с гръцки капитали, която произвежда основно за Гърция и Италия. С износ за Германия и Италия се издържа и ТПК за инвалиди „Добруджанка“. Популярното в миналото предприятие „Камъшит“ в областния център днес е разделено на три - „Камъшит 98“ произвежда кожена галантерия, „Камъшит керамика“ - керамични изделия, а „Камъшит ракита“ - популярните плетени мебели от ракита.

Транспорт[редактиране | edit source]

Автобусен транспорт[редактиране | edit source]

Маршрутни линии:

  • №1 - кв. Триъгълниците, кв. Изток, център, автогара
  • №2 - Оргтехника, ДАП, Янко Тодоров, Стара Автогара, Аврора, Меком, Деленки, Айдемир, Татарица
  • №5 - римска гробница, ДАП, Янко Тодоров, стара автогара, Аврора, Кауфланд, Учителски институт, с. Калипетрово
  • №6 - център, гробищен парк

Автобусни линии:

  • №20 - римска гробница, ДАП, Янко Тодоров, стара автогара, Аврора, Професор Иширково
  • №22 - римска гробница, кв. Триъгълниците, кв. Изток, ДАП, Янко Тодоров, стара автогара, Аврора, Деленки, Айдемир, Сребърна, Ветрен
  • №23 - автогара, стара автогара, Янко Тодоров, ДАП, Хмелницки, Чевермето, с. Срацимир, с. Българка
  • №25 - римска гробница, ДАП, Янко Тодоров, стара автогара, Аврора, Кауфланд, с. Бабук, с. Ценович, с. Казимир

Железопътен транспорт[редактиране | edit source]

Железопътната линия до Силистра е открита на 2 септември 1974 г., когато е завършен последният участък от линията Алфатар-Силистра, (част от Самуил-Силистра). По същото време е открита и силистренската жп гара. Линията Самуил-Силистра е с обща дължина 112,9 km (неелектрифицирана) и се експлоатира от руски дизелови локомотиви серия 07 и немски дизелови мотриси "Сименс Дезиро". По линията са разположени 19 гари и спирки: Силистра - Калипертово - Бръчма - Алфатар - Климатично училище - Межден - Дулово - Черник-Руйно - Безименна - Тодорово - Китанчево - Исперих - Голям Поровец - Бърдоква - Богданци - Голяма вода - Хърсово - Самуил

Речен транспорт[редактиране | edit source]

От 28 ноември 2009 г. между Силистра и Кълъраш започва да работи водно такси, като публично-частно партньорство между общините в двата града и местния бизнес. Моторната лодка превозва до 7 пътници за 20 мин. и ще се движи по график или по поръчка[11]. Еднопосочният билет е 5 евро, в момента този тип връзка с Кълъраш не функционира.

  • Пристанище Поларис-8 - http://www.polaris8.bg - за обработка на генерални и насипни товари[12], собственост на едноименното търговско дружество с предмет на дейност добив, преработка и реализация на инертни материали и корабен транспорт по река Дунав до пристанища в България, Румъния, Украйна и Сърбия.
  • Пристанище Силистра - Лесил - http://www.port-silistra.com - най-голямото товарно пристанище в района на град Силистра [13] за обработка на генерални и насипни товари; швартоване, снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия, приемане, събиране и временно съхранение на отпадъци. Има връзка с републиканската железопътна мрежа.[12]
  • Пристанище Ийст Пойнт - Силистра - за обслужване на пътници, обработка на поща,

снабдяване на корабите с вода, телефон и електрическа енергия.[12]

Въздушен транспорт[редактиране | edit source]

  • Летището се намира в землището на Полковник Ламбриново спада към т.нар. малки летища на България. Предназначено е за вътрешни и международни полети за превоз на пътници и товари, както и за полети на селскостопанската авиация. Има и военна част, предназначена за съхраняване на бойни самолети. Намира се на около 13 км югозападно от Силистра. Пистата е дълга 3 км. Собствеността на летището е държавна. Със заповед РД 08.1181/6.12.1999 г. на министъра на транспорта летище Силистра се закрива. Възможност за възстановяване на летището по предназначение е предоставянето му за ползване в съответствие със Закона за концесиите.
  • Хелипорт на хотел „Дръстър“

Образование[редактиране | edit source]

Висши училища[редактиране | edit source]

Гимназии[редактиране | edit source]

Средни и основни училища[редактиране | edit source]

Медии[редактиране | edit source]

Регионални вестници
  • „Силистренски бряг“
  • „Силистра ПРЕС“
  • "Силистра днес и утре"
  • "Силистренска трибуна" издава "Кворум медия" първи брой 3.10.2013 г., Вестник със същото име е издаван в Силитра от 1 януари, 1956 година с главен редактор Стоил Илиев. След него главни редактори на вестника са били Ангел Ангелов, Христо Манджуков, Денка Господинова, Николай Георгиев и Енчо Енчев. През 1992 година вестникът преустановява своята дейност като такъв и се преименува в „Нова Силистренска трибуна“ с главен редактор Енчо Енчев. През най-силните си години – 1970 -1990-та, в редакцията на „Силистренска трибуна“ са работили известни и уважавани журналистите като Николай Георгиев, Андрей Андреев, Енчо Енчев, Валентин Чернев, Александър Додов, Йордан Зебилянов, Али Ризов, Жеко Лазаров, Никола Нанев, Александър Димитров, Драгомир Панов, Стефка Георгиева, Фани Кръстева, Дафинка Станева и др.
Регионални радиостанции
  • Радио „Менес“ - 4 януари 1993 г. до април 2013 г.
  • Радио „Мелодия“
  • През годините без разрешително в Силистра са предавали и други радиостанции - най-дълго от които "ДАГА" 98.9 MHz, HitMix 103.6 MHz и Fantastic 102.4 MHz, в определени периоди на тяхното съществуване те са имали по-голяма популярност сред населението от Менес и Мелодия, поради факта че са пускали по добре подбрана музика, и са предавали с по-добро качество на звука. Неколкократо КРС е правило опити за спирането им.
Регионални телевизионни оператори
  • КТВ Истър - Аналоговo и DVB-C
  • Networx - Русе - IPTV през Lan мрежата на интернет доставчика.


Интернет доставчици

През годните в Силистра са оперирали следните интернет доставчици за крайни клиенти:

  • CCPRO - Пъврият изцяло местен интернет доставчик създаден от силистренци (наети линии, Dial-up),
  • DigSys (Цифрови Системи - Варна) (наети линии, Dial-up), Банксервиз (наети линии, Dial-up),
  • Telecoms - Варна (Wireless от ТВ кула Силистра),
  • ЕТ "Нончев" (LAN мрежа в централната част на града, кв. Изток, и около ул. "Янко Тодоров" както и Wireless от ТВ кула Силистра през точката на Telecoms, и други квартални провайдери.

В наши дни

  • КТВ Истър (Lan и оптична мрежа)
  • Networx - Русе (Lan и оптична мрежа)
  • Vivacom - ADSL
  • Кабелна система Силистра - Силистра - по телевизионния кабел посредством кабелен модем
Интернет портали

Театър и кино[редактиране | edit source]

За съжаление в град Силистра вече няма драматичен театър, сградата на бившия драматичен театър "Сава Доброплодни" се използва от гостуващи постановки.Отново открит през 2014г. От 20 години няма и модерно кино, периодично бяха правени плахи опити за откриване на нов киносалон в бившия дом на учителя и в сградата на Художествената галерия, но без особен успех, поради ниската цена на билетите и невъзможността с приходите от билети да се правят инвестиции за модерна техника.

Музеи и галерии[редактиране | edit source]

  • Регионален исторически музей, Силистра. Намира се в централната част на града, като разполага с небогата, но добре подредена изложба на древни антични експонати от региона. В рамките на 30-40 минути може да се потопите в историята на региона, да се запознаете културата на римските, славянски и български обитатели на Силистра. Музеят е сред 100-те национални туристически обекти.
  • Художествена галерия. Помещава се в една от най-красивите сгради в Силистра – бившето Педагогическо училище, строено в началото на 20 век. Галерията има интересна експозиция от най-вече местни художници.
  • Крепост Меджиди табия. До 1989 година в крепоста е съществувала музейна експозиция към Регионалния исторически музей. След дълги години на разруха крепостта е дадена за стопанисване на ЕТ "Валентин Петков", който с лични средства възстановява музейната част на крепостта и разполага в нея неговата лична сбирка от снимки, карти, униформи, хладни и огнестрелни оръжия, В сбирката има материали от 7 поредни войни в рамките на почти цял век - от Кримската война (1850-те години) до Втората световна война (1940-те години).
  • Природонаучен музей Сребърна при биосферен резерват „Сребърна“. Притежава експозиция от препарирани обитатели на резервата. От музея могат да се наблюдават птиците в резервата. Поставена е видеокамера в сърцето на блатото, където гнездят пеликаните, и чрез видеовръзка картината и звуците се предават на екран в музея. Около резервата е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците. Сребърна е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, има печат. Работното време на музея е 08 - 12 и 14 - 18 ч. само през активния сезон от 01.05. до 01.10. без почивен ден. Безплатен ден за посещения е четвъртък. Телефон: 086772469.

Друг културни домове[редактиране | edit source]

  • Народно читалище „Доростол” - Създадено на 1-ви септември 1870 година от видния просветен деец Сава Доброплодни. През 1894 година е основан смесен хор „Седянка”, чиито първи диригент е чешкият музикален педагог Карел Махан. На 22 юни 1908 година е създадено музикалното дружество „Седянка”, а две години по-късно е и първото издание Събора на хоровете от крайдунавските градове. През 1948 година се изнася първия оперетен спектакъл, под диригентството на Пенчо Пеев, а в 1959 година е положено началото на музикалното обучение в гр. Силистра – създава се Детската музикална школа при Читалище „Доростол”. През 1960 година НЧ ”Доростол” е обявено за образцово читалище и получава висока държавна награда – Орден” Кирил и Методий” – I степен. Пет години по-късно е основан детският хор „Дунавски славеи” с диригент Стоян Чешмеджиев, който за кратък период от време става един от водещите състави на Читалището. През 1966 година е създаден Ансамбъл за народни песни и танци ”Силистра”, чиито първи ръководители са Станю Бенев и Стоил Енчев, а за да има приемственост малко по-късно е основан и Детски танцов ансамбъл „Добруджанче”.
  • Регионална библиотека "Партений Павлович". Създадена е през 1959 г. с библиотечен фонд от 26 095 библиотечни единици, които днес вече са 298 347. На 26 май 1981 г. - в чест на 1300-годишнината на основаването на българската държава, на библиотеката тържествено е дадено името на първия възрожденски светски писател, родом от Силистра, Партений Павлович. На 31 май 1984 г. по случай 25-тата ѝ годишнина библиотеката е наградена с орден "Кирил и Методий" I степен.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празникът на Силистра се отбелязва от 1992 г. на църковния празник Кръстовден (14 септември). Този празник съвпада с бирения фест.

На 1 юни в Дунавския парк се провежда детски празник "В света на приключението".

Спорт[редактиране | edit source]

Всяка година на празника на града на Кръстовден (14 септември) смели доброволци се заемат със задачата да преплуват Дунава - от силистренския до румънския край на реката.

На 3/4 май се организира ветроходна регата в памет на капитан Коста Павлов, в която вземат участие смелчаци и се борят с 2 природни стихии - вятър и вода. На 29 юни се организира Гребна регата.

Футболният клуб на Силистра е "Доростол (Силистра)".

Баскетболният клуб на Силистра е "Доростол (Силистра)", чийто отбор за момичета до 12 г. става републикански шампион през 2008 г.

В Силистра функционират следните спортни клубове:

  1. СК по лека атлетика "Доросторум"
  2. СК по баскетбол "Доростол"
  3. СК по плуване "Спирала"
  4. СК по спортна стрелба "Снайпер 92"
  5. СК по стрелба с лък "Динамикс"
  6. ССКЕ " Багаин"
  7. СК по борба "Добруджански юнак 96"
  8. СК по лека атлетика "Олимп-97"
  9. Карате клуб "Шото-Витяз"
  10. Карате клуб "Славия-Истър"
  11. СК по шахмат "Силистра"
  12. СК по джудо "Доростол"
  13. Карате клуб "Киокушин"
  14. СНЦ " Дунавски клуб"
  15. ПФК "Доростол 2003"
  16. ФК Силистра 2009
  17. СК по волейбол "Елит"
  18. СК по американски футбол "Силистра Стелиънс"
  19. Ученическа спортна школа

Забележителности[редактиране | edit source]

Телевизионната кула

Силистра е един от най-старите български градове, с много богата и древна история. Създаден е преди около 2400 години като римската крепост Дуросторум.

В областта има много римски останки. Тук се намира една от най-ценните в Европа късноантична гробница с древни стенописи от 4 век. Днес следите от древното минало са експонирани в самия център на града в архитектурно–археологическия резерват “Дуросторум – Дръстър – Силистра” с разкритата наскоро “Патриаршеска базилика” на патриарх Дамян — първият български патриарх. Базиликата е първата патриаршеска църква в българската държава и втора по големина в страната.

На един от най–красивите хълмове край Силистра е издигната “Меджиди Табия” – добре запазена турска отбранителна крепост, датираща от 1847 г. Уникалното при нея са подземните тунели, които стигат от хълма до ключови места в другия край на града.

В околностите на Силистра (с. Сребърна) се намира резерватът Сребърна - сред най-ценните резервати в страната, където могат да се видят колонии от пеликани, които летуват там всяка година, както и голяма колекция от препарирани животни. Могат да се слушат и уникални звуци от фауната на местността по време на обиколка из сградата на резервата.

Театри и музеи
Файл:Dramatic Theather.jpg Файл:Archmuseum.jpg Файл:Etnomuseum.jpg
Драматичен театър „Сава Доброплодний“
Регионален исторически мзей
Етнографски музей

Архитектурни[редактиране | edit source]

Обект Описание Снимка
Крепостта „Дуросторум“ Силистра – античният Дуросторум, известен в историята още като Доростол, Диристър, Дристра, Дръстър - е град с близо 2000-годишна история. За пръв път името Дуросторум (в превод "яка, силна крепост") се споменава от римския историк Дион Касий във връзка с преместването на седалището на XI Клавдиев легион от Панония в Дуросторум през 105 г. сл.Хр. от император Траян. Това става след края на войните, които Траян води срещу даките в периода 101-102 г. сл.Хр. 200px
Крепостта „Меджиди Табия“ Меджиди табия е крепост намираща се южно от Силистра, част от османската фортификационна система, използвана по време на Кримската война (1853 - 1856) и Руско-турската война от 1877-1878 г. Част е от Стоте национални туристически обекта. Тя е най-добре запазеното от шестте съоръжения в системата. 200px
Римска вила от II-IV век“ Недалче ор центъра на античния Дуросторум, през II век е построена голяма градска вила - villa urbana, обитавана от заможна римска аристократична фамилия.През III-IV в. е разширявана и достроявана.При готските нашествия в края на III в. или в средата на IV в. вилата, както и Дуросторум, са разрушени и опожарени.

С възстановяването на града към края на IV в. върху руините ѝ е издигната внушителна масивна обществена сграда (17Х20м) с официална зала, допълнена с абсида и странични помещения.Планът на тази обществена постойка следва архитектурните и строителни принципи на резиденциите на градските управители и епископи.

Римска вила.jpg
Художествена галерия Художествена галерия, Силистра. Строена за сграда на Педагогическото наследство в града в периода 1890 – 1891 г. Архитектурният стил е „Късен Сецесион”. През 1920 – 1940 г. по времена румънското управление е Административна палата на Силистра. Понастоящем в сградата се помещава Художествената галерия. 200px

Природни[редактиране | edit source]

Обект Описание Снимка
Резерватът „Сребърна“ „Сребърна“ е поддържан биосферен резерват разположен край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра и на 2 километра южно от Дунав. Той обхваща езерото Сребърна и неговите околности. Намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". Местността е обявена за резерват през 1948 г. и има охраняема площ от около 600 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара. Srebarna-Lake.jpg
„Дунавска градина“ Дунавската градина е първият обществен и дунавски парк в страната. Той е прекрасно място за отдих с чудесна гледка към река Дунав и множество места за игра на малките деца. В него можете да намерите някои дървесни видове, които са уникални по рода си и са защитени. Те са отбелязани с табелки, за да се различават от останалите растения в градината. В парка също можете да намерите прекрасният хотел “Дръстър”, който разполага с басейн, в който хората се разхлаждат през летните жеги. Дунавската градина определено си заслужава да бъде видяна. 200px

Паметници[редактиране | edit source]

Известни личности[редактиране | edit source]

Дядо Симо
одени в Силистра


Починали в Силистра


Други

Любопитно[редактиране | edit source]

Силистра (и предишните ѝ имена) може да се свърже също и с:

Източници[редактиране | edit source]

  1. Populstat
  2. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  3. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  4. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  5. а б в http://www.silistra.bg/page.php?view=geografska-spravka
  6. а б Население - градове в България (1887-1946) - „БАН“.
  7. www.silistra.bg
  8. http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2002/11/09/218375_ekstenzivnoto_zemedelie_otrejda_na_silistra_nezavidno/
  9. http://www.transkom.cc/index.htm
  10. http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2002/11/09/218375_ekstenzivnoto_zemedelie_otrejda_na_silistra_nezavidno/
  11. 28.11.2009, бнт.бг, Водни таксита по Дунав
  12. а б в http://web.archive.org/web/20131109083257/http://www.marad.bg/upload/docs/Ports_Ruse_23012013.pdf
  13. http://www.ris-silistra.org/ports

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]