1919
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| < 19 век | 20 век | 21 век > | |||||||
| 01 | 02 | 03 | 04 | 05 | 06 | 07 | 08 | 09 | 10 |
| 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 |
| 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
| 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 |
| 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 | 50 |
| 51 | 52 | 53 | 54 | 55 | 56 | 57 | 58 | 59 | 60 |
| 61 | 62 | 63 | 64 | 65 | 66 | 67 | 68 | 69 | 70 |
| 71 | 72 | 73 | 74 | 75 | 76 | 77 | 78 | 79 | 80 |
| 81 | 82 | 83 | 84 | 85 | 86 | 87 | 88 | 89 | 90 |
| 91 | 92 | 93 | 94 | 95 | 96 | 97 | 98 | 99 | 00 |
Съдържание |
[редактиране] Събития
[редактиране] По света
Църквата Сакре кьор
- В град Ваймар, Германия, архитектът Валтер Гропиус основава школата за визуално-пластични изкуства Баухаус, която се превръща в център на модернизма.
- Осветена е църквата Сакре кьор в Париж.
- Убит е последният див зубър в Полша.
- Френската компания „Данон“ е основана в Барселона.
- Салвадор Дали прави своята първа публична изложба в общинския театър във Фигерас.
- 1 януари — Едсел Форд наследява баща си Хенри Форд като шеф на Ford Motor Company.
- 18 януари — Открита е Парижката мирна конференция.
- 11 януари — Румъния анексира Трансилвания.
- 4 март — Комунистическият интернационал е създаден в Москва.
- 23 март — Бенито Мусолини създава фашистко движение в Милано.
- 28 юни — Подписан е Версайският договор между Германия и Антантата, който слага край на Първата световна война.
- 4 август — Музей Роден в Париж отваря врати.
- 11 август — Ваймарската конституция е узаконена.
- 19 август — Афганистан получава независимост от Великобритания.
- 31 август — Американската комунистическа партия е създадена.
- 10-15 септември — Ураган убива около 600 души в Мексиканския залив и Тексас.
- 17 октомври — Открито е метрото в Мадрид.
- 28 октомври — В САЩ е забранен алкохолът.
[редактиране] В България
- 7 май — Съставено е тридесет и деветото правителство на България, начело с Теодор Теодоров.
- 6 октомври — Съставено е четиридесетото правителство на България, начело с Александър Стамболийски.
- 27 ноември — Подписан е Ньойският договор между България и Антантата.
- краят на декември — Започва Транспортната стачка срещу диктата на Александър Стамболийски.
- В Шумен е основана организацията Военен съюз.
- Основан е футболният отбор ФК Янтра (Габрово) в Габрово.
- Основан е футболният отбор фк спартак (плевен) в плевен
[редактиране] Родени
- ? — Борис Трънков, български футболист и треньор по футбол
- Ален Боске, френски писател
- Сиад Баре, лидер на Сомалия
- 1 януари — Джеръм Дейвид Селинджър, американски писател
- 17 януари — Дезмънд Дос, американски военен герой
- 2 февруари — Петър Петров, български шахматист
- 5 февруари — Андреас Папандреу, гръцки политик († 1996 г.)
- 4 април — Веселин Ханчев, български поет, публицист и драматург († 1966 г.)
- 29 април — Жерар Ури, френски кинорежисьор, киносценарист и киноартист
- 5 май — Руслан Райчев, български диригент († 2006 г.)
- 5 май — Георгиос Пападопулос, гръцки диктатор
- 7 май — Ева Перон, аржентинска актриса и политик
- 12 май — Дейвид Маунтбатън, трети маркиз на Милфорд Хейвън
- 15 май — Александър Геров, български писател
- 19 юни — Богомил Райнов, български писател
- 6 юли — Осуалдо Гуаясамин, еквадорски хуоджник и скулптор
- 7 юли — Димитър Пеев, български писател
- 13 юли — Гриша Филипов, български политик († 1994 г.)
- 15 юли — Айрис Мърдок, британска писателка († 1999 г.)
- 20 юли — Едмънд Хилари, алипинист и изследовател
- 24 юли — Тодор Динов, български художник-аниматор
- 30 юли — Александър Вутимски, български поет († 1943 г.)
- 31 юли — Примо Леви, писател, химик
- 29 август — Пеньо Русев, български писател, литературен историк и критик († 1982 г.)
- 5 септември — Владо Малески, писател от СР Македония
- 15 септември — Николай Хайтов, български писател († 2002 г.)
- 16 септември — Атанас Ганчев, български ботаник
- 21 септември — Георги Григоров, деец на БКП
- 21 септември — Димче Маленко, писател от СР Македония
- 3 октомври — Джеймс Бюканън, американски икономист
- 7 октомври — Жорж Дюби, френски историк
- 12 октомври — Дорис Милър, американски флотски готвач
- 14 октомври — Димитър Митрев, югославски писател
- 15 октомври — Димитър Дойчинов, български футболист и треньор по футбол
- 20 октомври — Костадин Дурев, български народен певец
- 20 октомври — Ксенте Богоев, Политик, академик и университетски професор
- 21 октомври — Петър Петров, български инженер и изобретател
- 22 октомври — Дорис Лесинг, писателка
- 26 октомври — Мохамед Реза Пахлави, шах на Иран
- 31 октомври — Димитър Богоевски, македонски партизанин († 1942 г.)
- 6 ноември — Дичо Петров, български офицер
- 10 ноември — Михаил Калашников,
- 26 ноември — Фредерик Пол, американски писател
- 22 декември — Весела Василева, българска поетеса († 1944 г.)
- 26 декември — Иван Нивянин,
- 30 декември — Васил Спасов, български футболист
[редактиране] Починали
- Иван Алев, български лекар
- 15 януари — Карл Либкнехт, немски политик
- 15 януари — Роза Люксембург,
- 26 януари — Байъм Шоу, британски художник
- 24 февруари — Авксентий Битолски, български духовник
- 2 април — Херман Хелмер, австрийски архитект
- 10 април — Емилиано Сапата, мексикански революционер
- 15 април — Кръстьо Кръстев, български литературен критик и писател (р. 1866 г.)
- 6 май — Л. Франк Баум, американски детски писател (р. 1856 г.)
- 6 май — Лиман Франк Баум, американски детски писател
- 17 май — Бранислав Велешки, български революционер
- 29 май — Робърт Бейкън, американски държавник и дипломат
- 8 август — Ернст Хекел, немски естественик (р. 1834 г.)
- 11 август — Андрю Карнеги, американски бизнесмен и филантроп (р. 1835 г.)
- 25 август — Георги Кирков, български политик
- 5 септември — Василий Чапаев, руски офицер (р. 1887 г.)
- 13 октомври — Карл Гелеруп, датски писател
- 3 ноември — Масатаке Тераучи, Министър-председател на Япония
- 15 ноември — Алфред Вернер, немски химик, лауреат на Нобелова награда за химия през 1913 г. (р. 1866 г.)
- 2 декември — Ивлин Ууд, британски фелдмаршал
- 3 декември — Пиер-Огюст Реноар, френски художник
[редактиране] Нобелови награди
- Физика — Йоханес Щарк
- Химия — наградата не се присъжда
- Физиология или медицина — Жюл Борде
- Литература — Карл Спителер
- Мир — Удроу Уилсън
Вижте също: