Тодор Динов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Динов
български художник-аниматор и режисьор
Роден:
Починал:

Тодор Динов Георгиев е известен български художник-аниматор, един от основателите на българското анимационно кино.

[редактиране] Биография

Динов е роден в 1919 година в Дедеагач (днес Александруполи, Гърция) и завършва Държавно промишленото училище в Пловдив. В периода 1938 — 1943 г. следва театрална декорация в Художествената академия, а няколко години по-късно, между 1947 и 1951 г. учи анимация при Иван Иванов-Вано в Москва.

Динов определя живописта като „едно от най-съкровените си преживявания“. Интересът му към анимационното кино се заражда още като малък: докато гледал как майка му тъче килим с черно-бели орнаменти, виждал как фигурите трептят и оживяват пред очите му.[1]

С дипломната работа на Тодор Динов, филма „Юнак Марко“ от 1954 г., българското анимационно кино излиза от сферата на любителското — това е първият български професионален рисуван филм. Той прави връзка между анимационното кино и българския фолклор (народния епос за Крали Марко) и е признат от критиците за творба на световно равнище. Още следващият му филм „Внимателното ангелче“ показва развитието в стила на рисуване и мисленето на Динов: натуралистичното изображение е заменено с чистия рисунък на карикатурата, а линейният сюжет — с неочакван край.

През 1964 г. Динов създава признатия за емблематичен негов филм „Маргаритката“, обрал овациите на фестивалите на анимационното кино в Лайпциг, Буенос Айрес, Анкара, Виена, Чикаго и Кан. През 1967 г. „Маргаритката“ е обявен за най-добрия български детски филм. Други известни анимационни филми на Динов са „Гръмоотвод“, „Ревност“, „Епиграма“, „Прометей 20“, „Тъпанът“, „Парижкият дъжд“.

Освен на рисувано кино Динов е режисьор и сценарист и на няколко игрални филма — „Иконостасът“, „Барутен буквар“, „Грехът на Малтица“. Има множество изяви и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист. Работи с техниките акварел, пастел, маслени бои.

Динов е един от основоположниците на първата Студия за анимационни филми в България. Основава специалността Анимационна режисура в НАТФИЗ, където негови ученици са аниматори и режисьори като Доньо Донев, Стоян Дуков, Иван Андонов, Иван Веселинов.[2]

През 1999 г. за изключителния му принос за развитието на българската култура, е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.

[редактиране] Източници

  1. СБХ показва неизвестни платна на Тодор Динов, в-к „Дневник“, 20 март 2005
  2. Приказка за пътя, разказана с вяра в ритника (Разказ за 50 години българско анимационно кино), Боряна Матеева, в-к „Култура“


Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици