Акварел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Художник рисува акварел

Акварел (на италиански: acquerello, водни бои) е както размиващата се във вода боя (водна боя), така и творбата, която се рисува с нея с четка върху хартия, а в източната традиция (Китай, Япония, Корея)- често и върху текстилна основа. Основни пластификатори, които се използват при приготвянето на акварелните бои, са пчелният мед и гуми арабика. Освен класическите акварелни бои днес са разпространени и т. нар. акварелни моливи, които допълнително обогатяват възможностите на тази техника.

Акварелните бои дават светли, ефирни тонове. Живописната техника предполага полагането на боите така, че под тях да прозира белотата на основата. По-често се търси игра на цветовете, отколкото уточнен контур. Нерядко основата, върху която се рисува, е влажна. По правило, за разлика от други живописни техники, боите не се смесват. Техниката лесно се съчетава с гваш и рисунка с туш.

История и представители[редактиране | edit source]

Акварелът е бил познат още в древността на китайците и египтяните. Древните китайци са рисували миниатюрите си с черни акварелни бои, приготвени от саждите на овъглени иглолистни дървета.

Aquarelliste - MCL.jpg

В Европа през Средновековието боите за фреските и стенописите са се правели също на водна основа. През Ренесанса акварелът е бил спомагателна живописна техника за рисуването на ескизи и проекти на творби, а като самостоятелен вид в живописта се развива едва през 17-18 век, първо в Англия и Франция. Първите английски акварелисти са Джоузеф Търнър, Ричард Парк Бонингтън, Джон Констабъл, Джон Козънс. Във Франция творят Жан Жерико и Оноре Домие и през 1880 година там е основано общество на художниците-акварелисти, а малко по-късно — и в Русия, където видни представители са Карл Брюлов, Иля Репин, Василий Суриков, Александър Иванов.

Някои от известните български акварелисти са Никола Маринов, Константин Щъркелов, Петър Младенов, Атанас Мацурев, Александър Телалим, Янко Янев, Илия Цоновски, Йордан Гешев, Васил Стоилов и други.[1]

Материали и пособия[редактиране | edit source]

Акварелни бои ---

Избор на подходящи бои ---

Хартия и акварелно платно ---

Избор на хартия
При избор на хартия да се обръща внимание на следното: хартията да е поне 250-300 гр., да попива добре, да има добра текстура, да има добър външен вид и най-важното - да не се деформира при рисуване с различните акварелни техники. Една нагъната хартия в резултат от акварелната обработка може да развали ефекта дори на най-добрата творба. За по-скъпи картини и за акрилни техники обикновено се ползва платно обработено с акрилен грунд.

Четки ---

Избор на четки ---

Палитра и купички ---

Избор на палитра ---

Принадлежности ---

Акварелни похвати[редактиране | edit source]

Подложка ---

Долно рисуване ---

Мокро върху мокро ---

Допълващи цветове ---

Светло върху тъмно ---

Ефекти за текстура ---

Акварелни техники[редактиране | edit source]

Вода и отражения ---

Цветя и растителност ---

Светлина - импресионизъм ---

Песен под дъжда ---

Цветност и контрастност ---

Ефекти за текстура ---

Къщи и архитектура ---

Пейзажна техника ---

Морски пейзаж ---

Аквариум ---

Фантастика ---

Препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Енциклопедия на изобразителните изкуства в България“, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.