Карл Брюлов
| Карл Брюлов | |
 Автопортрет (1848) |
|
| Роден |  23 декември 1799 г.Санкт Петербург, Русия |
|---|---|
| Починал |  23 юни 1852 г. (на 52 г.)Манциана, Италия |
| Националност | руснак |
| Стил | Академизъм и Романтизъм |
| Обучение | Имперска художествена академия |
| Направление | историческа живопис, портрет |
| Известни творби | * "Последният ден на Помпей" (1830-33) |
| Повлиян от | Рафаело Санцио, Никола Пусен, Диего Веласкес |
| Повлиял | Павел Федотов, Константин Флавицкий, Ото Фридрих Теодор фон Молер, Александър Шевченко, Карл Тимолеон фон Неф, Иван Крамской, Иля Репин, Хенрик Семирадцки, Валентин Серов, Александър Шилов |
| Награди | Орден "Св. Станислав", Орден "Св. Анна"
|
Карл Брюлов (на руски: Карл Па́влович Брюлло́в) е известен руски[1] художник, живописец, монументалист, акварелист, член на Миланската и Пармската академии, Академията "Св. Лука" в Рим, професор на Петербургската и Флорентинска художествени академии. Брат е на известния архитект Александър Брюлов. Смята се, че той е ключова фигура в преминаването от Неокласицизма към Романтизма в Русия.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Карл Брюлов се ражда на 23 декември 1799 в Санкт Петербург в семейството на академика, дърворезбар и гравьор Павел Иванович Брюло (1760 - 1833). Още от рааните си години е привлечен от Италия. Въпреки обучението си в Имперската художествена академия (1809-21), Брюлов никога не приема напълно класическия стил, упражняван там и популяризиран от брат му Александър Брюлов. След като се отличава като обещаващ и креативен студент и завършва образованието си, той напуска Русия и заминава за Рим, където работи до 1835 и рисува портрети и битова живопис. Става известен обаче с историческата си живопис.
Най-известната му творба, "Последният ден на Помпей" (1830-33), е огромна композиция, сравнявана от Пушкин и Гогол с най-добрите платна на Рубенс и Ван Дайк. Картината става сензация в Италия и изкачва Брюлов на върха на европейските художници. След завършването на творбата, той се завръща триумфално в руската столица, където създава много приятелства сред аристокрацията и интелектуалния елит и се сдобива с висока длъжност в Имперската художествена академия. Докато преподава в Академията Брюлов развива портретен стил, комбиниращ неокласическата простота и романтичните тенденции, което задоволява склонността му към реализъм като е добавено и интригуващо ниво на психологическо проникване.
Докато работи по плафона на катедралата "Св. Исак" здравето му внезапно се влошава. По съвет на докторите, Брюлов напуска Русия и заминава за Мадейра през 1849, където прекарва последните три години от живота си. Умира в Манциана, близо до Рим и е погребан в протестантското гробище там.
Галерия[редактиране]
-
"Гейзерик опожарява Рим" (1833-36). Третяковска галерия, Москва.
-
"Италиански обед" (1827). Държавен руски музей, Санкт Петербург.
-
"Бретанско момиче"
-
"Туркиня" (1837-38). Третяковска галерия, Москва.
-
"Портрет на Нестор Куколник" (1836)
-
"Портрет на Василий Перовски" (1837)
-
"Диана, Ендимион и сатир" (1849)
-
"Фонтанът на Бахчисарай" (1849)
-
"Смъртта на Инес де Кастро" (1834)
-
"Последният ден на Помпей" (1830-33). Държавен руски музей, Санкт Петербург.
-
"Портрет на К.А. Поцо ди Борго" (1833-35)
-
"Италианска изповед" (1830)
-
"Нарцис" (1819)
Външни препратки[редактиране]
- Карл Брюлов. Картини и биография. Изображения с висока резолюция
- Карл Павлович Брюллов. Биография, творчество и картини на художника
Източници[редактиране]
- ↑ [((en)) http://www.russianpaintings.net/doc.vphp?id=466 Bryullov Karl (1799—1852) — brief biography] // Russian Paintings Gallery
|
|||||||||||||||||
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Karl Bryullov“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
