Йохан Готлиб Фихте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фихте пренасочва насам. За сина на Йохан Готлиб Фихте вижте Имануел Херман Фихте.

Йохан Готлиб Фихте
(Johann Gottlieb Fichte)
Johann Gottlieb Fichte.jpg
философ
Роден 19 май 1762
Раменау, Саксония
Починал 29 януари 1814
Раменау, Саксония
Регион Германски философ
Йохан Готлиб Фихте в Общомедия

Йохан Готлиб Фихте (на немски: Johann Gottlieb Fichte) е немски философ. Заедно с Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг и Георг Вилхелм Фридрих Хегел е един от тримата големи представители на класическия немски идеализъм. Философията му се концентрира около понятията за самосъзнанието, субекта и свободата, както и около въпросите за обосноваването и систематичността във философията. Наред с това, той е припознаван и като един от бащите на немския национализъм.

Йохан Готлиб Фихте е баща на философа Имануел Херман Фихте.

Биография[редактиране | edit source]

Роден в Раменау, Саксония, в семейство на бедни родители. Заради изключителните си таланти получава спонсорството на местен благородник и посещава прочутата гимназия Пфорта. През 1780 година посещава университета в Йена като студент по теология.

Във философското си развитие Фихте първоначално е привърженик на спинозизма. Той обаче е дълбоко впечатлен от Кантовите Критика на чистия разум (публ. 1781) и Критика на практическия разум (публ. 1788) с последователно развитите в тях идеи за систематичността на разума и човешката свобода. Всъщност именно това са темите, които вълнуват Фихте още преди да срещне Кантовата философия и които определят характера на цялостната му мисъл.

Ентусиазиран от Кантовите Критики, Фихте влиза контакт с Имануел Кант и взема решение да продължи неговото дело. Първото му философско съчинение, „Опит за критика на всяко откровение“, е публикувано (по неизвестни причини) анонимно (1792 г.) и толкова се доближава като стил и съдържание до Кантовите съчинения, че много читатели приемат, че това е ново произведение на самия Кант. Разкриването на самоличността на автора донася на Фихте широка известност в общността на учените.

След този епизод, Фихте заема категорична позиция по горещо дискутирания тогава в Германия въпрос за Френската революция, в съчинението „Приноси към поправянето на съжденията на публиката относно Френската революция“ (1793/4 г.). Той пламенно защитава революцията въз основа на убеждението в неотменимата автономност на човешката воля, която следва да бъде реализирана във всяко справедливо управление. Позицията му е приета от много негови съвременници като прекалено радикална и му спечелва репутацията на „Якобинец.“

За пръв път Фихте изнася пред публиката по-обща и цялостна формулировка на философията си през 1794 и 1795 г. с двете кратки съчинения „Относно понятието за наукоучение“ и „Основа на цялото наукоучение“. Както сочи думата „наукоучение“ (Wissenschaftslehre), тук той се опитва да изложи най-фундаменталния принцип, който прави възможно всяко теоретично и практическо отношение към света. За Фихте тези работи са само предварителни, като истинска разработка на цялостната система предстои след тях. През следващите години до смъртта си, Фихте прави многобройни преформулировки на своята философия като не успява да достигне до напълно задоволителен за самия себе си вариант. Той също така публикува редица съчинения, разработващи различни области от философията (особено практическата философия, 1796-8 г.) според принципите на наукоучението.

За Фихте собствено философските занимания винаги са били неразривно свързани с активната причастност към важните събития на деня. През 1799 г. той публично се конфронтира с Фридрих Якоби, който го обвинява в атеизъм и нихилизъм. Тази конфронтация остава в немската интелектуална история като т.нар. „спор за атеизма“ (Atheismus-Streit). През 1807/8 г., по време на френската окупация, Фихте изнася в Берлин прословутите си „Речи към германската нация“, дали му името на един от бащите на зараждащия се немски национализъм. Той също така взема дейно участие в разработването на плана за Берлински университет, като след основаването му става първия декан на Философския факултет и първия избран ректор.

По време на освободителните войни срещу Наполеон, Фихте е доброволец-санитар, при което се разболява от тиф и умира на 29 януари 1814 г.

Издания[редактиране | edit source]

  • Фихте, И. Г. Наставление к блаженной жизни. М., 1997.
  • Фихте, Йохан Готлиб. Предназначението на човека. С., Лик, 1998.
  • Fichte, J. G. The System of Ethics. Edited by Daniel Breazeale and Guenter Zцller. Cambridge, CUP, 2005 (Cambridge Texts in the History of Philosophy).
  • Фихте, И. Г. Система учения о нравах согласно принципам наукоучения; наукоучение 1805 г.; 1813 г.; 1814 г. СПб., Изд. СПб. унив., 2006.
  • Фихте, Йохан Готлиб. Наукоучение (1794/1795). С., Изток-Запад, 2011.

Изследвания[редактиране | edit source]

  • Глаголев, С. С. Религиозная философия Фихте. - Богословский вестник, 1914, № 12, 759-815.
  • Кисьов, Тоньо. Въведение в класическата буржоазна философия. 2 изд., С., 1998, 172-181.
  • Ланге-Айхбаум, Вилхелм, Волфрам Курт. Гении, лудост и слава. Т. 2. Философи и мислители. С., Кибеа, 2001, 146-153.
  • Яковленко, Борис В. Жизнь и философия Иоганна Готлиба Фихте. СПб., Наука. Пет. oтд., 2004.